Визия за София няма, има само куп документи

Въпреки това диалогът е важен, необходими са конкретни стъпки и срокове, стана ясно по време на втората среща за развитие на София.

Срещата се организира от Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) и е част от работата по "Визия за София", инициатива на Столичен общински съвет. Целта на поредицата от срещи е да се създаде методика за съставяне на визия и да се очертаят посоките за развитие на столицата в следващите десетилетия.

 

 

Визия за София няма, има само куп документи. Това каза по време на срещата Иван Велков, зам.-председател на Столичния общински съвет. Според него е необходим по-глобален и дългосрочен подход за бъдещото развитие на столицата.  

 

 

Преди такива срещи не са се случвали, а това е много важно, защото има диалог, каза председателят на Съюза на архитектите Георги Бакалов. Според него е необходимо да се стъпи на нормите, търсейки иновативността - с помощта на консултанти в по-широк формат. Трябва да има прагматичност във времето с по-конкретни срокове, а не с други думи да се казва едно и също нещо, като това не изключва и преки мерки като подобряването чистотата на въздуха например.

 

 

Силно се съмнявам в крайния резултат на подобна визия, защото такива документи има приети много до момента, смята проф. арх. Борислав Борисов от Висше строително училище „Любен Каравелов". Според него е необходим нов закон за София, като в Хамбург например. Отдавна, много отдавна трябваше да бъде актуализиран Общият устройствен план, каза той.

 

 

Събрали сме всичко, което е правено като документи за София, и в момента ги анализираме, каза арх. Любо Георгиев, модератор на срещата и член на Координационния екип за създаване на Визия за София. Според него процесът ще е труден.

 

 

В актуализирането е необходима приемственост в устройствената политика, каза арх. Иван Аврамов, председател на Камара на архитектите, РК-София град. Освен това е необходима еднаквост на понятията и да се ползват познати методи поне по отношение на събиране на изходна информация, смята той.

 

 

Какво значи достъпна среда за глухите хора? Това не са помощните средства, а възможността да разбираме чрез визуализиране и трансформация на говор в текст, каза Ашод Дерандонян, основател на фондация "Заслушай се". Според него много обществени места не са достъпни за хора с увреден слух. Около 120 хиляди души в България са с различна степен на загуба на слуха, а в София живее и работи една трета от населението.

 

 

Необходим е цялостен преглед и обвързаност между различните планове и стратегии за София, каза Любомира Колчева, директор на фондация "ЕкоОбщност". Липсва смелост за непопулярни политики, като например взимането на мерки относно замърсяването на въздуха с фини прахови частици. Нещата трябва да се решават предварително и цялостно, трябва да има мултидисциплинарност на управлението, свързаност на всички политики и отговорност за звената, каза тя.

 

 

София е повече град за автомобили, а не за хората. Изградената среда става нефункционална и това как строим, обновяваме и поддържаме трябва да влезе в един документ като визията за София, каза Горан Миланов от Българска фасилити мениджмънт асоциация. Необходимо е да питаме хората какво очакват и какво искат, да гледаме в перспектива, да се стремим към споделена икономика и пространства, както и към ефективно използване на технологията, каза той.

 

 

Приоритет на Столична община е удобен за живеене и придвижване град, с красива и достъпна среда, облагородени междублокови пространства и велоалеи, с разкриване и показване на културното наследство, каза общинският съветник Силвия Христова.

 

 

От близо две десетилетия няма управление, което да задава правилни въпроси. Липсва разпознаване на големите ползи от малките усилия, каза Гергин Борисов от „Спаси София" и даде за пример крайградски линии, които се движат „на ята", както и липсата на синхронизация на разписанието. Близо 10 км трамвайни пътища в столицата са загубени, каза той.

 

 

Важно е да знаем как визията ще бъде възприета и от инвеститорите, да работим в посока устойчивост на града като динамична единица, каза Иглика Йорданова, изпълнителен директор на "Колиърс Интернешънъл". Необходимо е да се мисли за това как технологиите влизат в градската среда, за начина на работа и живот, за създаване на усещане за модерен европейски град. Според нея трябва по-гъвкава рамка за публично-частно партньорство, а в стратегията да залегнат и бързи решения като озеленяване и електрически транспорт например.

 

 

Работи се на парче и това според мен е основният проблем, каза общинският съветник Иво Божков. Необходимо е информацията да е по-достъпна, липсва политическа воля в посока повече информираност, трябва да се реши проблемът с фасадите, да се развие потенциалът на минералните извори. Според Божков е необходимо да се взимат решения, дори да са непопулярни.

 

 

Въздухът в София е най-замърсен в цяла Европа, каза софтуерният инженер Божидар Божанов. Според местната власт едно от решенията на проблема е изграждането на кръстовища на две нива, но няма данни дали това е ефикасно, а детайлите са важни, смята той. По-драстични решения според него са въвеждането на винетки, тол такси за влизане в центъра на града, глоба за един човек в автомобил, подземни паркинги и други. Необходимо е монтиране на сензори и поддържане на мрежа от данни за замърсяването и трафика в столицата, тъй като данните в момента се получават едва от 5-6 станции. Нужни са още небюрократично електронно управление и електронен градски транспорт, смята той.  

 

 

Запис от срещата може да видите тук.

 

Първата среща за разработване на методика за изработване на Визия за София се проведе на 21 декември. Следващата среща от проекта е насрочена за 6 януари в УАСГ от 16.00 часа. Планирани са и срещи за 9, 11 и 13 януари.

 

Ема Димитрова