Закон за ландшафта е необходим

Приемането му е провокирано основно от прогресивното намаляване на зелените площи в градска среда, каза за citybuild.bg ланд. арх. Веселин Рангелов.

На 22 февруари четирима депутати от парламентарната група на ГЕРБ внесоха в парламента Законопроект за ландшафта (пълния текст на документа може да видите тук), като основен акцент в него е, че ландшафтната архитектура става задължителна част от инвестиционното проектиране на всички категории обекти (за основните моменти в проектозакона вижте тук). 

 

Според председателя на Архитектурна колегия „Ж" (Ландшафтни архитекти) към КАБ ланд. арх. Веселин Рангелов, законът не третира само една професия, а е комплексен процес, свързан с много специалности. Това ще създаде нови възможности за усвояване на средства по програми от ЕС и по този начин ще осигури допълнителна работа за много различни професии: геолози, биолози, ландшафтни архитекти, хидролози, инженери, архитекти, лесовъди, еколози, почвоведи, метеоролози и други специалисти от различни области.

 

Ланд. арх. Рангелов е на мнение, че досега действащите нормативни документи, касаещи ландшафта, не са достатъчни. „В ЗУТ понятието се среща веднъж-два пъти, звучи екзотично, необвързано със смисъла на закона и по никакъв начин не получава дефиниция в него. Все още нашият основен закон за устройство на територията е претрупан с понятия като „озеленяване", „зелени системи" и „озеленени площи". Тези термини са непълни и засягат само частично понятието ландшафт. В Европейската конвенция за ландшафта, подписана, ратифицирана и обнародвана в България, се казва, че всяка страна се задължава законово да определи ландшафта като съществен компонент от жизнената среда на хората. Сами разбирате, че възниква необходимост от превъщане на ландшафтните политики в единна законодателна дейност, обединена в специализиран закон."

 

Според председателя на АК „Ландшафтни архитекти" към КАБ приемането на такъв закон именно в настоящия момент е провокирано, първо - от прогресивното намаляване на зелените площи на жител в градска среда, стотици километри „неприютени" пространства около пътни артерии без места за краткотраен престой и отдих, необходимостта от възстановяване на полезащитни пояси, замърсяването на водоемите и реките, застрашеното биоразнообразие, нерегламентираните сметища и много други лоши практики. Един такъв закон би допринесъл за развитието на туризма в много по-голяма степен от наложилия се напоследък гъсто застроен облик на нашите морски и планински курорти, смята ланд. арх. Веселин Рангелов.

 

Снимка: www.station20.eu 

 

На второ място, един такъв закон е необходим, за да се спре практиката да се предлага услугата „дървета под наем". „В последните години при актуване на обекти от инвеститорите се взимат дървета под наем, за да отговаря обектът на ландшафтния проект. В последствие обаче растителността се връща обратно при наемодателя и околното пространство на съответната сграда се бетонира за паркинги или други цели. При повторна проверка се оказва, че инвеститорът вече е продал сградата на много собственици и връщането към по-добра околна среда за живот е изключително трудно. Крайният резултат е превръщане на новопостроените квартали в гета", каза ланд. арх. Рангелов. „Разбира се, за радост, има и примери за добре планирани ландшафти, но практиката „дървета под наем" трябва категорично да се преустанови законодателно", допълни той.

 

Още един довод за приемането на Закон за ландшафта е една кратка историческа справка за столицата:    

 

- През 1924 година е приет „Строително-полицейски правилник", с който се поставя основата за развитие на зелената система на града;

 

- През 30-те години на XX век София е била призната за една от най-зелените столици на Европа, въпреки постоянно увеличаващото се население, включително „стихийното" заселване на бежанци от Македония и Беломорска Тракия;

 

- През 70-те години София е наричана от чужденците „град-градина".

 

Къде сме в момента? През 2009 година в Класацията на зелените градове /Икономист Интелиджънс Юнит/  първи е Копенхаген, следван от Стокхолм, Осло, Виена и Амстердам. В последната десетка са Талин, Истанбул, Белград, Букурещ. А къде сме ние? „Най-добрият град за живеене у нас" е на предпоследно място, следван единствено от Киев. „Разбира се, критериите за оценяване на зелените градове днес, освен ландшафтна политика и усвояване на земни площи, включват и показатели като: емисии въглероден двуокис, електроенергия, сгради, транспорт, вода и т.н., но класацията дава ясна представа за ситуацията в българските градове", смята ланд. арх. Веселин Рангелов.

 

„Не случайно на 6-тата конференция на Съвета на Европа за ландшафта, проведена на 3-4 май 2011г., бе изнесен доклад относно политиките за ландшафта на държавите-членки на Съвета на Европа. Този доклад съдържа отчет на страните за степента на синхронизиране на законодателството им с Европейската Конвенция за ландшафта. На фона на голямото мнозинство от страни - 23, които дават сведения по този въпрос, се натрапва липсата на България в него. Сами виждате, че е крайно време да се прецизира законодателството в един самостоятелен закон относно опазването, планирането, управлението и поддържането на териториите от гледна точка на ландшафта", подчерта председателя на АК „Ландшафтни архитекти" към КАБ ланд. арх. Веселин Рангелов.

 

 

Независимо, че в този си вариант проектозаконът най-вероятно ще претърпи корекции и някои от предложенията ще отпаднат, това е една положителна крачка във връзка с подобряване както на визията на градовете, така и на условията за работа на ландшафтните архитекти у нас.   

 

Ема Димитрова