При земетресение мазилките по таваните са опасни

4607
Таваните трябва да са само окачени или от гипсокартон, смята арх. Борислав Богданов, управител на „Амфион" ЕООД.

Арх. Богданов, кое ви вълнува най-много в момента в професионален план?

Архитектура е всичко, което ни обгражда - било стени или природа. Затова е нормално интересите на архитекта да са многослойни. Нещата, от които се вълнувам, са много. Но един актуален, наболял и много сериозен проблем са продължаващите в целия свят земетресения и свързаните с това последствия за сградите. В България най-силните известни досега земетресения са около седма степен по Рихтер и нанесените в миналото поражения са били колосални. Новите сгради, построени в последните 15 години, са осигурени на девета степен, което означава - достатъчно защитени.

 

В последното голямо земетресение в Чили жертвите не бяха толкова много, в сравнение с Хаити, поради взетите мерки и културата на строителство. В съществуващата в България нормативна уредба наблюдаваме един парадокс - сградите се осигуряват на висока степен земетръс, но се разрешава поставянето на мазилки по таваните. Всички знаем, че поведението на хората при земетръс е не да бягат, а да се крият под каси на врати, щурцове и маси, което значи да се пазят от падащи предмети, а това е именно мазилката по тавана. Но нашите нормативи я разрешават. Спомням си преди години, при посещение на японски консултанти в България, те се чудеха как може в земетръсна зона да се разрешава поставяне на мазилки по таваните. Те трябва да бъдат само окачени или от гипсокартон.

 

Това, което най-много вълнува нашата гилдия, освен, естествено, икономическата криза, са и проблемите в законовата уредба. Макар темата да е много „предъвквана", тя има много аспекти. Да вземем например енергийната ефективност - сега много се говори за пасивно строителство. В другите страни вложените в саниране на сградата средства се поемат от държавни програми. Намалявайки енергийната консумация, печелят всички. В България нямаме политическа воля за изготвяне на такива програми. Няколко пъти се опитахме да издирим рекламираните и фиктивно предлагани от банки програми за енергийна ефективност, предлагащи незначителни облекчения, като такива за пасивни сгради въобще не съществуват. Изискванията са много, а облекченията - незначителни. Това прави този раздел от строителството - нискоенергийните и пасивни сгради, неатрактивен за инвеститорите.

 

Друг проблем, спиращ инвестициите в строителството, е свързан отново с банковата ни система, и решението му отново трябва да е на държавно ниво -  банковите лихви. Имам чувството, че в България има заговор за мачкане на потребителите, тези, които ползват банкови кредити. Интересното е, че още известният познавач на българската психология - Иван Хаджийски казва, че българските лихви са по-високи от тези в Европа. Има нагласа нашият потребител да бъде малтретиран повече, отколкото останалите европейски граждани.

 

Всяка нова наредба прави строителството и проектирането все по-трудни, но това е един от принципите на демокрацията. Тенденцията важи за цял свят. Има един порочен кръг - при всяко ново правителство се говори за спиране на корупцията, за по-голям граждански надзор, след което започва създаването на нови наредби или допълване на старите. Да, трябва да се ограничи корупцията, да се ограничи презастрояването, но всичко това води до нови и нови ограничения, което допълнително рефлектира върху професията, и особено върху гражданите, за които става невъзможно да се ориентират в хаоса от закони и наредби. 

 

Отново във връзка с енергийната ефективност - трябва да се търсят нови източници, или да се инвестира в нови технологии?  

 

Според мен трябва да се търсят нови източници, но тази област все още не е разработена. Геотермалната енергия например има своите недостатъци - тя не сваля разходите до минимум, а може би три пъти, защото самата термопомпа черпи енергия. Освен това геотермалното отопление много зависи от подпочвените води, а в София е различно - твърди се, че има много подпочвени води, а в същото време има много глинести почви. Така че, като решение геотермалната енергия все още не е приложима навсякъде.

 

По света много се ползва слънчевата енергия, но при нас този начин не е добре развит - специално за градовете. В България електрическите компании гледат на населението като на свой враг. Спират неговите инициативи и измислят нови начини, за да покачват цените. Има много заявки за фотоволтаични паркове, вятърни генератори... Но в България на предприемчивите хора не се гледа с добро око. По едно време такива проекти бяха спрени, след това започнаха да се пресяват, но самата система за подбор е много тромава и продължителна - примерно за вятърни генератори се иска поне една година изследване за вятъра - посока, скорост и т.н. Всички тези административни пречки спират инициативата на хората.

 

Моето мнение е, че бъдещето на архитектурата е свързано с прилагането на цялото разнообразие от възобновяеми енергийни източници в сградите. Но системата за одобрение е доста порочна и ще мине дълъг период от време, докато някой пробие и стане масово приложимо. В сферата на климатичните и отоплителни инсталации тепърва предстои голямо развитие. Ако сега някой дойде при мен и ме попита кое е най-ефективното - отопление или климатизация, не мога да му кажа. Разбира се, мога да му дам информация какви са плюсовете и минусите на всяка една система, но не мога да кажа кое най-ефективното. И при която и фирма да отидете, всяка ще ви насочи към различен източник. Тази тема ще става модерна - по нея има много да се мисли, да се спекулира, всеки ще предлага различни неща.

 

По какви проекти работите в момента?

 

Разбира се, когато се заговори за проекти, неминуемо става дума и за кризата. Сериозното проектиране у нас спря през лятото на 2008-а. На практика от година и половина сериозни обекти в България няма, но имаме сериозни обекти в строителството. Най-сериозният от тях, който проектирахме преди две години, е „Милениум център", който се намира между булевардите „България", „Пенчо Славейков" и „Витоша". Той ще бъде на 140 хиляди квадратни метра разгъната площ, ще съдържа търговски център с петзвезден хотел със 250 стаи и хеликоптерна площадка, административна и жилищна част, обслужвани от 15 асансиора, паркинг за 560 коли. Самият хотелски център ще съдържа голям конгресен център. Строителството ще продължи още няколко години.  Ще бъдат наляти 60 000 куб.м. бетон и положени 9 000 т. стомана. За укрепване на основите са използувани 1100 броя пилоти. Това ще е една знакова сграда за София, с над 100 метра височина и ще създава част от силуета на града.

 

Имам късмет да живея в едно интересно време. Преживяхме един сериозен бум на строителство, какъвто не знам дали е имало в България друг път и дали ще има в бъдеще. През това време имаше доста грешки, но и се реализираха доста добри неща. Среща се у хората понякога едно неприятно чувство, че всичко ново е лошо. Към всяка една нова сграда има предубеденост, но с времето тя придобива своята стойност, ляга в съзнанието на хората, става част от квартала, и нещо, без което в бъдеще градът не може.

 

От кои архитекти сте се учили?

 

Човекът, от когото съм се учил, винаги е бил баща ми арх. Димитър Богданов - човек, който създаде цяло направление в архитектурата. По времето на социализма се работеше предимно в чужбина - в 12 страни по света, но основно в африканските и азиатските държави. Той успя да вплете техните национални елементи в съвременната архитектура. До ден днешен неговите сгради се познават и хората знаят кой е проектантът. В Алжир е правил осем училища и техникуми, общината в Абу Даби печели на голям международен конкурс. Най големият проектиран и реализиран негов проект е отново в Алжир - центърът Хама, с площ 350 000 кв.м., спечелен отново на голям международен конкурс. Освен свой стил в архитектурата, той създаде и своя школа.

 

Причините, поради които създадох стипендията са хората да си спомнят и да научат за един голям архитект - за моя баща арх. Димитър Богданов. В годините на социализма професията архитект не беше особено популярна. И исторически в съзнанието на българина не е популярна. През социализма, когато се завършваше нова сграда, награждаваха всички майстори, а за архитекта не се казваше и дума. Имахме добри архитекти, а те си отиват един по един. Те са голяма школа и е грешка, че младото поколение не се учеше от тях. А те можеха, защото създаваха всякакъв вид сгради, внимателно, изпипвайки всеки детайл, без да гонят срокове. Създадоха школа и начин на мислене, който по-късно беше забравен.

 

Затова създадох стипендията - за да си спомним за тези таланти, но и да създадем състезателен дух, да поощрим младите и да ги подпомогнем финансово. За мен беше голяма чест Съюзът на архитектите да се присъедини към това мое начинание. Наградата на САБ издигна и нашата на друго ниво - тя стана по-значима, по-видима. Благодарен съм и на УАСГ в лицето на арх. Недялко Бончев, защото имам неговата подкрепа.

 

На церемонията „Фасада на годината" бях страшно поласкан от една студентка, която специално дойде при мен да благодари за стипендията, която е получила, и да каже колко е важно това за нея. За мен това беше много мила и много важна среща, понеже показва, че едно от нещата, които съм искал да направя, вече е дало своите плодове.     

 

Какво липсва в съвременното образование на студентите по архитектура? Студенти смятат, че базата е доста остаряла, че липсва повече контакт с преподавателите...

 

УАСГ е институт, който може да се мери с всички големи учебни заведения по света, и, независимо, че е с остаряла база, е предпочитан университет. Той си остава мястото, което всеки иска да завърши. А моята препоръка към младите архитекти е да гледат повече списанията. Това казвам и на тези, който са при мен. Това са идеи, идеи, идеи. Не е необходимо да се копират - всяка идея носи със себе си още много идеи, които да се развиват. Да се види какво се прави по света, е много важно. Това липсва като база на УАСГ.

 

В други световни архитектурни институти се набляга повече на идеите, на абстрактното,  креативно мислене, на създаването на обем, на форма. В България се набляга повече на проектирането и ние всъщност правим по-трудното - научаваме ги да се справят със живота. Това е по-добрият вариант, защото всеки, който иска да развива креативното си мислене, ще го направи сам.

 

 

Интервю на Ема Димитрова

 

 

*„Амфион" ЕООД първоначално съществува като ООД със съдружници арх. Борислав Богданов и неговият баща - арх. Димитър Богданов. В момента тя е ЕООД с управител арх. Борислав Богданов. Предметът на дейност на фирмата е проектиране на всякакъв вид сгради, дизайн, интериор, устройствено планиране, прогнозиране и консултанстски услуги. Фирма „Амфион" осигурява стипендия и награда на студенти по архитектура. Стипендията на името на арх. Димитър Богданов е едногодишна на стойност 200 лв. на месец. За първи път е обявена през ноември 2003 г. Наградата за дипломен проект на името на арх. Димитър Богданов от 2000 лв. за първи път е обявена през март 2004 г.