Архитектурата може да говори сама - изложбата на арх. Бойко Кадинов показва негови проекти от последните десет години
Експозицията в Музея за съвременно изкуство в София е събрана и в специално издание – „Extra Green Architecture“: 21 обекта за XXI век"

Вчера проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов представи свои проекти в пространството на „Софийски арсенал“, чиято реконструкция по негов проект в музей е реализирана през 2011 година. „Когато с арх. Кадинов заговорихме за това да направи собствена изложба в Музея за съвременно изкуство, това ми се стори най-естественото развитие на един проект“, каза кураторът на изложбата д-р Надежда Джакова.

В изложбата "Архитектурата – възможно(то) изкуство" арх. Кадинов представя 21 проекта, изпълнени през последните 10 години, и включва видеа, макети, скици, чертежи и фотодокументация. Значителна част от тези проекти са реализирани или са в процес на изграждане – като плувният комплекс в Бургас и спортната зала в столичния район „Слатина“.

Обекти в изложбата са още Oversea Gardens, Опера и филхармония (Пловдив), „Зелено над сиво“ - Парк и градини за спорт (Стадион), Светещите кейове на Женева, Парк „Клептуза“, Болничен комплекс (Сливен), Зелените порти на Бургас, Офис комплекс (София), Стадион ЦСКА, Сатиричен театър (София), MG Gardens, Мини-мол (Дупница), Хотел (Велинград), „Първата фабрика“-музей (Сливен), Сеновали – („Парк Д'ЕКО“), Жилищен лофт, Държавни архиви, Еднофамилна къща, „Люлката на звука“ - Културен център (Лил).

Изложбата включва и имерсивна инсталация, която показва началото на всеки проект - през скици и рисунки, където се появяват архитектурните мечти.


Експозицията включва още табла за архитектурните скулптури – архитектони на автора, сред които „Never, Never Land“, „Abode“, „Паметник на берлинската стена“ в София и други.



Архитектурата има едно голямо предимство – тя може да говори сама, каза по време на откриването арх. Бойко Кадинов. Тя трябва да се обърне към света и да може да казва онова, за което той мечтае, допълни той.

Бойко Кадинов търси начини архитектурата да възвърне общественото си значение, каза проф. арх. Тодор Кръстев. По думите му Кадинов превръща собственото си творчество в експериментално поле, в което проверява идеите си.

Творчеството на Бойко Кадинов отразява убеждението, че архитектурата трябва да ни предизвиква да не се примиряваме с презастрояването, изчезването на зелените площи и превръщането на красотата в лукс, каза ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова. Тя подчерта, че проектите му поставят не само въпроса как да бъде построена една сграда, но и защо е необходима.

Според доц. Георги Лозанов съвременната архитектура вече е активно присъствие, което провокира хората и ги кара да имат естетическо отношение към собствената си среда. „Освен това новите сгради водят до екологичен дебат, защото екологията е новият тип емпатия. Вторият голям дебат е отношението между принудата на властта и автономията на индивида. За нашето общество този дебат е много важен и през архитектурата на Бойко Кадинов той винаги се решава в полза на индивида, на неговата свобода и на неговата съпротива срещу наложения ред“, каза по време на откриването доц. Лозанов.

„За мен също архитектурата е голямо предизвикателство, защото създава нашата среда. Част от предприемачите искат от архитектите да направят проекти само за да увеличат своята печалба. Бойко Кадинов не е от тези архитекти и това е начинът, по който трябва да се защитава нашата гилдия“, каза регионалният министър арх. Иван Шишков.



По време на изложбата до 6 декември в САМСИ на бул. „Черни връх” 2 имате възможност да закупите книгата на арх. Бойко Кадинов – „Extra Green Architecture“: 21 обекта за XXI век". Изданието събира архитектурните проекти, допълнени от размисли и анализи на проф. Тодор Кръстев и доц. Георги Лозанов за творческия процес на автора и предизвикателствата при проектирането и реализацията им.

„Зелената архитектура не е фотошоп със зелени бои, имитиращи дървета и треви върху сградите. Зелената архитектура не е лепене на стиропор по фасади, симулирайки енергоефективност. Зелената архитектура не са хектари с фотоволтаици, паркове с батерии и хеликоидни перки в плодородните поля и морето. Зелената архитектура не е все по-мъглявия и все по-кух политически слоган за „sustainable“ и устойчивост. Зелената архитектура е преди всичко любов, уважение, респект към природата с единствена цел съхраняване на тази малка зелена планета, на която живеем и която искаме да завещаем на децата си“, казва арх. Кадинов във въведението на книгата си.

Според Бойко Кадинов зелената архитектура преминава през опазването на културната памет, „през отказа от стоманобетона като среда за живеене и съграждане на нова архитектурна среда с естествени материали - дърво, стъкло, камък, керамика... Съхранението и реконструкцията на архитектурните обекти не са носталгия по отминалото, а опит за разбиране на съграденото преди нас. Така пренасяме част от значимото материално, духовно и природно“, казва още той.

Източник на снимките: Citybuild.bg
Изложбата ще се превърне и в своеобразен архитектурен форум със лекции с международно участие. На 5 ноември ще има лекция на арх. Данте О. Бенини (Милано, Италия), на 9 ноември – лекция на арх. Фани Данаджиева Хансен (САЩ), на 12 ноември – на проф. арх. Октавио Местре (Барселона, Испания) и на 30 ноември - лекция “Back to nature - Съвременна японска архитектура”. Всички лекции ще са от 18:00 часа.
Програмата по време на изложбата включва и представяне на последния брой на списание „Философия“, посветен на темата „Архитектура и философия“. Гост-главен редактор на изданието е арх. Бойко Кадинов, а сред участниците в предвидената на 10 ноември от 18:00 часа дискусия са философи, медийни експерти, архитекти, университетски преподаватели и студенти.
Ема Димитрова