Българският строителен сектор изостава в дигитализацията

2881

Надявам се МРРБ да преразгледа предложения вариант на Стратегия, каза председателят на Съюза на строителните инженери в България инж. Димитър Начев*.


Инж. Начев, какви са необходимите елементи за успешна дигитализация на строителния сектор? 

Трансформирането на икономиката на ЕС в цифрова е основен приоритет, свързан с основополагащи политики на Общността: устойчиво строителство, кръгова икономика, енергийна ефективност, образование, обучение и др. ЕС има стратегия за единен цифров пазар в строителния сектор.

 

Къде сме ние? Българският строителен сектор изостава в този процес. Убеден съм във водещата роля на МРРБ за създаване на подходяща цифрова среда и законодателна рамка и провеждане на определени политики. Пазарът и другите участници в инвестиционния процес имат относителна готовност и много бързо ще се присъединят към процеса. Разбира се, ще са необходими пари. Държавата трябва да осигури инвестиции, а доставчици на услуги ще повишат цените в очакване на дългосрочна възвращаемост. Българският строителен сектор като цяло ще стане по-конкурентно способен и би могъл да излезе на пазари извън България.

 

Ползите от цифровизацията на строителния сектор са безспорни. Ще се повишават ефективността на държавното и общинско управление и качеството на предлаганите публични услуги, обхващайки целия жизнен цикъл на строежите и оптимизация на процесите, ще се повиши привлекателността на сектора.

 

От изключителна важност са цифровите бази данни - за характеристиките на влаганите строителни продукти, за електронните паспорти на сградите и съоръженията, за техните ремонти, обновявания и разрушаване, за управлението на строително-монтажните работи и на експлоатационните разходи на строежите. Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството е от изключителна важност не само за строителния сектор.

 

Всичко това ще допринесе за прилагането на принципите на кръговата икономика, устойчивото строителство, за енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии, за балансирането на енергийната система чрез по-бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници и умни мрежи за управление на консумацията на енергия в сградите и съоръженията, за намаляване на парниковите газове. Всичко това трябва до доведе до по-добра среда за живот на хората.

 

Положително е, че МРРБ направи първите стъпки в тази посока, като предложи създаване на „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството" за предоставяне на електронни административни услуги (подаване на документи, заявления и проекти, разрешаване изработването и одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация). Реализацията на този проект ще създаде подходящата среда за цифровизация.

 

МРРБ започна и изпълнението на проект за Стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор, като за консултант бе избрана компанията KPMG-Гърция - фирма с основна дейност одит и финансови консултации. В страните, които станаха водещи в тази област, подходът беше, разбира се, различен. Процесът за изготвяне на стратегия се реализира от държавната администрация, от местни и чужди организации, натрупали компетенции, и от заинтересованите лица, подкрепящи инициативата и с доказани реализации в тази сфера.  

 

В напредналите страни и в препоръките на ЕК стратегическата рамка е дефинирана и тя очертава действия в четири направления. Първо, това е регламентиране на водещата роля на публичния сектор. Препоръката е и да се спонсорират инициативи и да се създават екипи в полза на цифровизацията.

 

Второто направление е отразяване на дейностите и подкрепа на инициативите на лицата, изграждащи информационни канали за ползите от цифровизацията и СИМ и представящи добри практики.

 

Третото направление е създаване на споделена работна среда. Всички учасници в строителния процес трябва да могат да обменят информация и да имат достъп до общите информационни масиви. Решаваща роля тук имат стандартите.

 

И последното, четвърто направление, е подкрепа - институционална и финансова, за инвеститорите, участниците в инвестиционния процес и индустрията с цел повишаване на капацитета им.

 

По време на открито заседание на Националния техническия комитет 101 "Устойчиво строителство" при Българския институт за стандартизация (БИС/ТК 101) отбелязахте някои проблеми във връзка с подготвяната Стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор...

 

По мое мнение предложената Стратегия не отговаря на изискванията за стратегически документ на структура като МРРБ. В предложението е даден приоритет на СИМ, а не на цифровизацията на сектора. В Стратегията трябва да са развити с приоритет политиките в публичния сектор, защото в политиките за СИМ (част от цифровизацията) има и пазарен елемент, който може да се развие само в подходяща икономическа среда.

 

Не е приложен холистичен подход за това как във времето се развива прилагането на СИМ и цифровизацията на сектора и цифровизацията в държавата, а процесите са във взаимна зависимост и силно си влияят един на друг.

 

Направен е преглед на нормативната база, но липсва смислен анализ, както и радикални предложения за промяна в законодателството в инвестиционния процес, които биха довели до по-лесната цифровизация.

 

Спорна е тезата за законови изисквания за директно преминаване към Ниво 2 на СИМ. Да, всички бихме искали да прескочим няколко нива и да се озовем на най-високото. В документа са посочени страните, където това е одобреното ниво и са развити строителните стандарти за него, но това са най-напредналите страни - като Обединеното Кралство. За съжаление ние не сме в тази група. Липсва приемлива обосновка на това предложение.

 

Освен това в социологическите проучвания липсва статистика на базата на издадените строителни разрешения и анализ на данните. Смятам, че това е най-достоверният источник за нивото на цифровизацията, както и за качеството и пълнотата на проектите.

 

Развитата идея за стандартите, касаещи СИМ, показва непознаване на европейското и българското законодателство и механизмите за внедряването им. Консултантите от KPMG предлагат "работна група" да извършва тази дейност, да разработва стандарти за СИМ и въвеждането на международни такива, включително да формира "национален технически комитет по стандарти за СИМ". БИС/ТК 101 е огледален на CEN/TC 442 и обхваща цялата стандартизационна дейност относно СИМ, така че стандарти могат да се разработват и внедряват само в рамките на дейността на Български институт за стандартизация в съответните технически комитети. 

 

Надявам се МРРБ да преразгледа предложения вариант на Стратегия и да я върне за поправка и доработване.

 

Необходими ли са повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната сила във връзка с дигитализацията на сектора?

 

Строителният сектор е относително регулирана сфера. Действат множество правила и регулации, които се осъществяват от администрацията - държавна и общинска. От това следва, че основната и първа целева група са служителите в нея. Без обучение и оборудване на тези органи на властта цифровата реформа е невъзможна. За останалите участници е необходимо да се погрижат университетите - да завършват инженери с практически умения, а камарите да се включат с квалификационни курсове и помагала.

 

В сектора извън администрацията действат пазарни механизми, които при определени условия много бързо ще цифровизират сектора. Трябва да се отбележи, че цената на проект, изготвен като СИМ, е чувствително по-висока. Съсловните организации трябва да поддържат и защитават недъмпигови цени на този труд, за да има устойчив резултат от продукта. Не трябва да пропуснем и принципа на обучение през целия живот. За съжаление тези неща не са се случили.

 

В заключение бих цитирал една теза, развита миналия век: „Трудът може да бъде заменен с капитал". Някои може и да се сетят откъде е. Днес в епохата на четвъртата цифрова революция тя е актуална за много сфери. Или казано по друг начин - цифровата трансформация на строителния сектор не може да се извърши без пари.

 

Интервю на Ема Димитрова

 

*Инж. Димитър Начев

Строителен инженер

 

Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП)

2003-2004: Зам.-председател на КИИП София-град

2004-2011: Председател на КИИП София-град и член на УС на КИИП

 

Съюз на строителните инженери в България (ССИБ)

От 2009: Председател на Съюза на строителните инженери в България (ССИБ)

 

Български институт за стандартизация (БИС)

2011-2026: Член на УС, представляващ интересите на членовете от Група 5 «Професионални организации и съюзи»

2013-2023: Инициатор за учредяването и председател на Националния технически комитет 101 „Устойчиво строителство" при БИС

 

Европейски съвет на инженерните камари (ЕСЕС)

2009-2012: Вицепрезидент

 

Европейски съюз на строителните инженери (ЕССЕ)

От 2013: Член на Управителния съвет

2016-2018: Вицепрезидент

2018-2021: Вицепрезидент

ОЩЕ НОВИНИ

Ускоряват подготовката на проекта за изграждане на Околовръстния път на Пловдив

Ускоряват подготовката на проекта за изграждане на Околовръстния път на Пловдив

През последните седмици са намерени решения на редица нерешени в последните години въпроси

До 28 март се удължава срокът за кандидатстване по процедура "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищен сграден фонд – Етап II"

До 28 март се удължава срокът за кандидатстване по процедура "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищен сграден фонд – Етап II"

Така се дава възможност сдружения на собственици, които по различни причини, включително административни, не са успели да кандидатстват за финансиране до момента, да го направят

Реализираният обем на инвестиционните сделки в България миналата година е почти 221 милиона евро

Реализираният обем на инвестиционните сделки в България миналата година е почти 221 милиона евро

Това показва проучване на Colliers на пазара на инвестиционни имоти у нас през второто полугодие

Кметът на София предлага създаване на дигитална платформа относно бъдещи ремонти

Кметът на София предлага създаване на дигитална платформа относно бъдещи ремонти

Васил Терзиев настоява за нов модел на работа и синхрон между експлоатационните дружества и Капиталовата програма на общината

С разрешение за строеж е още една висока сграда на бул. "Тодор Александров" в столицата

С разрешение за строеж е още една висока сграда на бул. "Тодор Александров" в столицата

Сградата за обществено обслужване с офиси, ателиета, шоуруми, кафене, снек-бар и подземни гаражи е с проектант арх. Пламен Герасимов – LpGroup