Директорът на НИНКН предлага нова структура на институцията
173
Предложението е плавно разширяване на екипа и привличане на новите регионални отдели на института в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна
Визуализация: НИНКН
„Националният институт за недвижимо културно наследство е пренебрегван от години. На 50-ина експерти е възложена грижата за 40 000 паметника на културата заедно с хиляди преписки, справки, задания, съгласуване и становища за проекти, доклади и планове годишно за цялата страна. Резултатът е необратима загуба на културни ценности, тежки и дълги процедури, неефективност, обществено недоверие“, казва директорът арх. Петър Петров. Той оглави НИНКН със свръхзадачата да актуализира „непипнатия от 30 години“ според него списък на недвижимите културни ценности и начините за опазването им.
Снимка: НИНКН
Основен проблем е липсата на режими на опазване на повече от 18 000 недвижими културни ценности. Те са декларирани, но нямат окончателен статут - национална, местна или културна ценност за сведение, и няма регламент за допустимите намеси в тях. По тази причина растат случаите на отменени от съда становища на министъра на културата - на практика тези обекти са незащитени. Още няколко хиляди обекта все още не са идентифицирани, изучени и защитени от Закона за културното наследство.
Изучаването и оценката на един обект отнема между 1 и 4 седмици. Определянето на статута на всичките 18 хиляди е възможно, ако 180 архитекти работят без прекъсване в продължение на 5 години и не се занимават с нищо друго. В новата структура са предвидени 45 експерти, чиято мисия е да се погрижат първо за най-застрашените, с подкрепата на допълнително привлечени външни специалисти, познаващи местната специфика, казва арх. Петров.
Предложението е екипът на НИНКН да се разшири плавно през следващите 2-3 години до 139 експерти. 108 от тях ще проучват, изследват, документират, оценяват и поддържат националния документален архив и паралелно с това ще се обучават за силно специфичните дейности на института. 31 служители ще поемат администрацията и обслужването на хилядите искания на граждани, предприемачи и институции.
Част от екипа на института ще станат новите регионални отдели на института в Пловдив, Велико Търново, Бургас и Варна. Макар да са предвидени в Закона за културното наследство, териториалните звена са закрити преди години по неясни причини. Дейността им е прехвърлена частично на общините, но с ограничени правомощия и липсващ капацитет. Затова малобройните експерти на НИНКН в момента са принудени да кръстосват цяла България. Само 10 души - архитекти, археолози, историк и изкуствовед, се занимават с проучване и документиране на обектите от всички епохи - от античността до 20-и век. Заедно с тях работят още 12-ма експерти, които са ангажирани и с другите дейности на института. Ако регистърът на недвижимите културни ценности трябва да се актуализира от този състав, ще са необходими 160 години.
С новата структура НИНКН ще започне мониторинг на обектите от световното и националното недвижимо наследство, издирване и изучаване на културни ценности, събиране на информация за застрашени обекти. Досега НИНКН е бил лишен от всяка възможност да осъществява трите ключови дейности. От тях и от работата на бъдещата специализирана лаборатория зависят добрият контрол, навременната защита, качествената реставрация и консервация. България е от малкото държави без такава лаборатория.
Предстои дигитализиране на огромния архивен фонд и изграждане на информационна система и електронен регистър, които ще облекчат и ще ускорят услугите за граждани.
НИНКН има намерение да започне специализирани обучения за архитекти, както и обучение за собственици и инвеститори, за да намалеят проектите в пълно противоречие с правилата за опазване на културното наследство.
*Предложението на директора на НИНКН до министъра на културата е внесено миналата седмица.
