Дзен градините - архитектура и природа в едно

38

Те вадят на показ душата на елементите, което вълнува хората и подобрява тяхното емоционално и физическо състояние, казва Шунмьо Масуно - университетски преподавател, дзен монах, дизайнер на градини и автор на книги за водене на простичък живот


Като част от 32-рите Дни на японската култура Посолството на Япония в София проведе две онлайн лекции онлайн на тема „Съветите на дзен за по-спокоен живот“. По време на първата лекция Шунмьо Масуно* обясни как идеите на дзен будизма могат да помогнат на всеки да избегне напрежението и да преодолява тревогите на днешния ден. Втората лекция на 13 ноември се съсредоточи върху дизайна на японските градини и идеите на дзен, които ги отличават от западния стил ландшафтна архитектура. Бяха представени и красиви японски градини, създадени от автора, които имат отличия и награди от различни държави.  

„Когато започвам проект за градина, внимателно се опитвам да разбера особеностите на ландшафта, каква е формата на земята и как се е променяла тя през годините. Опитвам се да вляза в диалог с мястото и да стигна до разбиране на природата“, каза Масуно. В дзен се смята за прекрасно това, което не може да бъде овладяно. Усещането е за благодарност за момента и атмосферата, която не се предава с думи: сянката, падналото листо върху мъха, вятъра, аромата – тази преходност да намери място, където да бъде изразена и оценена.

Японските градини първоначално са били част от практиката за душевно себеизразяване на дзен монасите. Тези градини, в които е втъкан мирогледът на „Дзен” будизма, поставят акцент върху живота в хармония с природата и използването на естествени материали. Те са също и място, на което в течение на вековете хората в Япония са отивали, за да освободят ума си от проблемите на външния свят.

През периода 7-10 век аристокрацията в Япония е отделяла значително време, внимание и усилия за изграждането на градини и това е част от техните културни дейности. През 12-14 век дзен будизмът навлиза от Китай и част от философията му е, че различните камъни, дървета и други природни обекти са въплъщение на светостта и монасите започват да изработват именно тях в оформянето на градините.

В традициите на дзен духовната практика след природата заема централно място, но храмът като постройка започва да играе още по-централна роля и затова градините се изграждат градините около него. Това е началото на дзен градините в Япония.

Тъй като дзен монасите не са професионални градинари или ландшафтни архитекти, тяхното старание е да пресъздадат природата и да го направят красиво. Освен това се добавя и тяхното желание да използват градините с допълнителна символична семантика. Тъй като не е имало ландшафтни архитекти, с тази дейност са се занимавали първоначално хора, близки до аристокрацията, а след това дизайнери стават дзен монасите, като по-късно се появяват професионалисти в тази сфера. В днешно време такива градини могат да се видят в Япония предимно около храмове или в императорски вили и вили на благородници, които също обаче се влияят от дзен философията.

Повечето европейски сгради са изградени от камък, като тази зидария изисква наслагване и добавяне на прозорци. В контраст на това типичният японски градеж е от дървени стълбове и дълги и къси напречни греди (комбинирани дървени оси). Не се виждат стени, а сградата изглежда прозрачна. В двете архитектури - западна и японска, виждаме различни принципи. Камъкът е издръжлив, а особено западно-европейските храмови сгради се стремят нагоре към небето и бог. Обратно на това, японските сгради от този тип имат широк просторен навес, който пази от жегите през лятото, а през зимата позволява топлината от слънцето да влезе вътре и предпазва традиционните материали дърво, пръст и хартия, които не са влагоустойчиви.

Европейските градини обикновено са симетрични, тъй като голяма част от сградите са сравнително високи и градините са така оформени, че, погледнати отгоре, да оформят различни фигури. А тъй като повечето типични японски сгради са едноетажни, градините са оформени така, че да бъдат наблюдавани на нивото на очите. Докато в западно-европейската традиция сградите са доминиращи, в японската къщата се вплита в самата градина и така тя става един от нейните компоненти. В този смисъл архитектура и ландшафтна архитектура са едно неделимо цяло.

По време на лекцията си Масуно даде пример с една типична и симетрична чаша за кафе, което в западно-европейската култура обикновено се счита за естетично. Дзен философията обаче набляга на „видимостта“ на самите процеси на производство – с малките несъвършенства и забелязващи се компоненти, които отразяват красотата на момента и уникалността на предмета. В този смисъл европейската красота е някак уеднаквена и формална (съвършена), докато японската преминава отвъд съвършенството. Според дзен философията в него не може да бъде усетен човекът, неговото сърце, душа и съзнание не се предават на предмета. Дзен не приема идеята за съвършенство, защото това е вид крайна точка, а тази философия търси нови и нови стъпки.

Подобна е разликата например между маслените картини и картините с туш за калиграфия, който е бял и черен, но от древността в Япония казват, че тушът може да изразява безброй цветове. Така японската култура изисква определено възпитание на сетивна култура у зрителя. Върху тази ценностна система стъпват и останалите изкуства в Япония. В градините например празното пространство или паузата в постановките са много важни - това, което не може да се предаде чрез образи и предмети, се предава чрез празнотата.  

Калиграфията в Япония е много разпространена, но тези дзен будистки монаси, които са имали интерес към триизмерното пространство, са се занимавали с проектиране на градини. Една от най-известните в Япония е Saihoji Temple в Киото, която е културно наследство. Специфично за градината е, че цялата е застлана с мъх.

Друга известна градина е Ryōan-ji, отново в Киото, съставена само от 15 камъка и бял пясък. Тя изглежда много по-просторна, отколкото всъщност е.

Градина в стил „пресъхнал планински поток“ е тази в Daisen-in в храма Daitoku-ji. Независимо, че мястото е малко, са предадени богатството и пищността на природата, като са поставени елементи, които изобразяват планини и водопади.

По време на лекцията си Шунмьо Масуно показа и свои проекти. Една от градините в храма Gion-ji е с използване предимно на мъх и бял пясък, а другата в различна част около сградата е в стил „пресъхнал планински поток“. Масуно е работил не само по градините, но и по самата сграда и по това как тя ще се свърже с тях.

Друг проект на Масуно е градина на хотел, част от сградите на японското министерство на външните работи. В този случай градината е част от съвременна сграда и затова са използвани ъгловати камъни. А тъй като архитектурата и материалите се променят заедно с промените в живота на хората, дизайнерът е мислил как да внесе традицията в съвременния живот. В случая е мислено и как ще изглежда градината, погледната от високи етажи.

Композицията от първия етаж на хотела представлява вода и езерце, като камъните имат както повърхност, която отразява светлината и е светла, така и тъмна част. Дизайнерът е мислил за Ин и Ян, а течащата вода има за цел да заглуши градския шум, тъй като хотелът се намира в центъра. Отворите в градината отвеждат дъждовната вода към подземен паркинг.

   

В друг проект лобито в хотел се отваря към градината чрез витрини от съвременен материал, които обаче напомнят за типичните хартиени прегради в горната част, като градината е видима само в долната, за да няма визуално замърсяване. За да може лоби барът да не е създава преграда към гледката към градината, нивото е свалено с 45 сантиметра. Заради денивелацията градината отвън е направена стъпаловидно и всяка от тези стъпала и извивки символизират вълни, които кореспондират с интериора.

 

„При създаването на дзен градина ландшафтните архитекти се опитват да извадят на показ душата на предметите и дават възможност тя да се прояви. А душата на елементите вълнува и душите на хората и подобрява тяхното емоционално и физическо състояние“, каза Масуно.

*Шунмьо Масуно е главен свещеник на храма Kenkoh-ji и едновременно с това дизайнер на японски градини и преподавател във факултета по изкуства и дизайн, катедра по екологичен дизайн, в Tama Art University, Department of Architecture and Environmental Design. Роден е през 1953 г. След като завършва висше образование, се обучава в храма Sohji-ji, принадлежащ към „Сото Дзен” будизма. Развива дейност в Япония и в чужбина като дизайнер на „дзен градини“, които се опират на идеите на „Дзен” и японската култура. Работил е по множество творби в Германия, Норвегия, Канада и др. Носител е на високи отличия от Япония и чужбина. През 2006 г. е избран за един от 100-те японци, спечелили уважение по света, в класация на японската версия на „Newsweek“. Автор е на многобройни книги за философията на „Дзен”, „дзен градините” и японските градини изобщо.

Може да гледате цялата лекция във видеото:

Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

Строителна компания ще стартира мащабен проект на Старозагорските минерални бани

Строителна компания ще стартира мащабен проект на Старозагорските минерални бани

Проектът включва комплекс от 40-50 къщи, разположени върху площ от 80 дка

Жители на столичния „Лозенец“ не искат открита сцена на мястото на пазар

Жители на столичния „Лозенец“ не искат открита сцена на мястото на пазар

Според кмета на района предложението му до главния архитект на София предвижда част от пространството да остане пазар, а останалата да бъде споделено пространство

НИНКН върна два проекта за Небет тепе заради големи пропуски

НИНКН върна два проекта за Небет тепе заради големи пропуски

Писмото с мотивите на експертите е изпратено в петък до зам.-кмета на община Пловдив Пламен Панов

Над 20 липи са изсечени на улица „Георги Кондолов“ в Царево

Над 20 липи са изсечени на улица „Георги Кондолов“ в Царево

Това е третата улица в града, на която се изсичат дървета

Вижте какво предвижда ремонтът на театър „София“

Вижте какво предвижда ремонтът на театър „София“

Според Столична община ще бъде запазен оригиналният вид на сградата, различни организации не са на същото мнение

"Софияплан" предлага стратегия за физическата активност

"Софияплан" предлага стратегия за физическата активност

Изследвания показват, че в общината има 170 спортни площадки за свободно обществено ползване на открито, каквито са безплатните стрийт фитнес и тенис маси в кварталите