Куполът и фронтонът на Богословския факултет в София ще бъдат възстановени на следващ етап от ремонта

243

Това казаха от Светия Синод във връзка с реконструкцията на паметника на културата, подготвяна от 2014 година с изработен още по-отдавна проект с количествени сметки


След свалянето на винила, закриващ фасадите по време на ремонта на Богословския факултет на пл. “Света Неделя” 19 в столицата, се видя, че заявеното възстановяване на купола и фронтона със стенописа не са се случили. „Купол ще има. В зависимост от средствата довършваме ремонта. Това е междинен стадий“, каза за БНТ Ловчански митрополит Гавриил от Светия Синод - собственик на сградата.

Снимка: Citybuild.bg

„Има предпоставки един ден да поставим купол, защото бетонните шайби са издигнати, но трябва да се преустрои покривът. Куполът не е забравен, нито фронтонът, просто не е времето сега“, каза и деканът на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов. Според него това е спешен ремонт, макар за укрепване и възстановяване на сградата да се заговори още през 2014 година. Тогава Светият Синод обяви конкурс за избор на изпълнител, като беше подготвен проект с количествени сметки и задание. “Този проект е завършек на един изключителен труд на ангажирания за целта проектантски екип, който работи в продължение на повече от 6 години върху неговото реализиране”, казват тогава от Синода и уточняват, че на втори етап от реализацията на проекта се предвижда усвояване на покривното пространство и възстановяване на купола, който обаче ще бъде от стъкло, а под него ще бъде изградена голяма аула.

Снимка: Citybuild.bg

Първият проект за реставрация на сградата на Богословския факултет е на арх. Васил Китов, който почина през 2013 година. Той има награда от Столична община за ярки постижения в областта на културата, беше ръководител и автор на проектите за реставрацията на подземията на храма "Света София" и получи награда в Националния преглед на архитектурата 2012. Арх. Китов беше и в екипа за проекта "Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика". Последните проекти за сградата на Богословския факултет са довършени от дъщеря му, завършила архитектура в Германия - арх. Боряна Китова.

Източник: НАГ. Приложения към техническото задание за проучване и проектиране на пл. „Света Неделя“, Проект на арх. Васил Китов и колектив за реставрация на сградата на Богословския факултет.

От коментарите на митрополит Гавриил и декана на Факултета не става ясно по каква причина до момента не е преустроен ремонтираният вече покрив и не са изградени куполът и фронтонът. Реалните дейности по укрепване и реконструкция стартираха през 2021 година. Разрешението за строеж е издадено от Министерството на инвестиционното проектиране (МИП), което впоследствие беше закрито и с дейността на ведомството отново се занимава МРРБ. Проектът е одобрен и съгласуван с Министерството на културата, НИНКН и Столична община.

Снимка: Citybuild.bg, архив

Освен конструктивно укрепване на сградата през 2021 година остана намерението за възстановяване на фронтона и купола, като се изгради зала в пространството под него, както и асансьор за достъп до залата. Според изпълнителя на инженеринг “Калистратов груп” АД (интервю от 15 април 2021 година за в. “Строител”), на покрива до билната греда ще се направят стени, които трябва да поемат тежестта на купола. “В това пространство ще се оформи нова зала с кръгла форма и диаметър от 9 метра”, коментира тогава инж. Александър Дудин, ръководител на обекта.

Снимки: доц. д-р Костадин Нушев

Според казаното от фирмата през 2021 година, отпуснатите от правителството 2,2 милиона лева ще стигнат за конструктивното укрепване на сградата и въстановяването на купола до подписването на Акт 14. “Ако средствата не стигнат за завършване на купола, “Калистратов груп” АД ще го финансира, за да се реализират дейностите”, казва тогава управителят инж. Павел Калистратов, който почина малко след старта на дейностите. Той заявява, че цялата необходима сума е 11 милиона лева. Средства за ремонта дават и от Светия Синод. 

Снимка: Citybuild.bg

Публикация във Фейсбук по повод невъзстановените купол и фронтон направи преди дни бившият главен архитект на София и председател на Съюза на архитектите в България арх. Петър Диков. В коментар под неговия пост заместник-председателят на Камарата на архитектите в България арх. Константин Пеев (проектант на много обекти с историческо значение) казва: „Парите за КРР (консервационно-реставрационни работи – бел. ред.) бяха около 15 милиона. Не са стигнали за божията милост.“

Снимка: Citybuild.bg

От Богословския факултет вчера заявиха за Citybuild.bg, че управителят на сградата Светлин Занев е в отпуск до 19 януари. Нямало как да се свържем и с декана доц. д-р Ивайло Найденов преди четвъртък-петък следващата седмица заради ангажиментите му по повод неприятните събития тези дни – починаха сливенският митрополит Йоаникий и братът на патриарх Неофит - доц. Димитър Димитров. По същата причина ангажиран бил и главният секретар на Светия синод - Негово Преосвещенство Мелнишки епископ Герасим. Очакваме отговори от „Калистратов груп“, както и от НИНКН.

Снимка: Citybuild.bg

Укрепването на сградата е завършено. На централната северна фасада все още стои скеле, вероятно заради предстоящо поставяне на надпис. Работи се по фасадата откъм ул. „Позитано“, продължават дейностите и по вътрешните пространства. Според декана се върви към монтаж на асаньор и тогава ще се мисли за следващия етап, който да включва конструктивни промени по покрива и съответно – очакваните купол и фронтон. От дългия ремонт не са доволни и наемателите на първите етажи, тъй като това се отразява на бизнеса им.

Снимки: Citybuild.bg

История на сградата

Сградата на днешния Богословски факултет (който миналата година отбеляза 100 години) е замислена като здание-паметник, посветено на създаването на българската Екзархия, в което да се помещава Висше богословско училище. Основният камък е положен през 1913 г., а официалното завършване на сградата е през 1923 г. Тя се състои от пет надземни, два подземни и един тавански етаж.

Сградата е издигната по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Архитектурата изобилства от пиластри, колони, арки, декоративни дъги и облицовка с редуващи се бели и червени ивици. Формата на прозорците е двуделна и триделна арка. Полето около тях е изпълнено с глазирана керамика.

Каменната украса на капителите, входният портал, балдахините и вътрешността са с автори италианските архитекти Р. Харди и А. Филоти. Фасадата и интериора са оформени от българския художник Харалампи Тачев.

Триъгълният фронтон под купола (прототип на който е тиарата на Българския Екзарх) е съдържал 18-фигурна композиция с автор Никола Ганушев. Стенописът е бил на тема „Разрешаването на българския черковен въпрос“ с връчването на фермана за учредяване на Българската екзархия.

Внушителният купол и фронтонът са унищожени през 1944 г. по време на бомбардировките от съюзническата авиация по време на Втората световна война.  

Повече за историята за изграждането на сградата вижте тук и тук.

Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

Ускоряват подготовката на проекта за изграждане на Околовръстния път на Пловдив

Ускоряват подготовката на проекта за изграждане на Околовръстния път на Пловдив

През последните седмици са намерени решения на редица нерешени в последните години въпроси

До 28 март се удължава срокът за кандидатстване по процедура "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищен сграден фонд – Етап II"

До 28 март се удължава срокът за кандидатстване по процедура "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищен сграден фонд – Етап II"

Така се дава възможност сдружения на собственици, които по различни причини, включително административни, не са успели да кандидатстват за финансиране до момента, да го направят

Община Варна ще поиска от Министерството на външните работи сградата на бившето руско консулство

Община Варна ще поиска от Министерството на външните работи сградата на бившето руско консулство

Вчера общинските съветници одобриха искането за прехвърляне на собствеността с намерение сградата да бъде превърната в детска градина или да се ползва от администрацията

В София отвори най-голямата зала за спортно катерене на Балканите

В София отвори най-голямата зала за спортно катерене на Балканите

Зала "Балкан" е с катерачна площ от над 3 000 кв. м, предлага над 300 различни маршрута, а в нея могат да се катерят хора от 3 до 90-годишна възраст  

Реализираният обем на инвестиционните сделки в България миналата година е почти 221 милиона евро

Реализираният обем на инвестиционните сделки в България миналата година е почти 221 милиона евро

Това показва проучване на Colliers на пазара на инвестиционни имоти у нас през второто полугодие