Националната асоциация на строителните предприемачи: Секторът е водещ двигател на икономическия ръст у нас
457
Във връзка с основни проблеми като паркирането, трафика и замърсяването на въздуха от НАСП заявяват, че сега спецификите на материалите е различна, процесите се случват значително по-бързо, машините са по-ефективни и комуникацията е оптимизирана
Строителният сектор е водещ двигател на икономическия ръст у нас, демонстрирайки най-съществен принос към БВП спрямо останалите сектори. За 2024 г. браншът формира 11% от икономическия обем на фона на 9,6% принос от страна на търговията и транспорта и 6% от финансовите и застрахователни дейности. Това сочат данни от представен обобщен анализ на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) за приноса на строителството към икономиката и публичните финанси в България. Секторът оказва и съществено позитивно влияние върху заетостта, доходите, градската инфраструктура.
По данни на Евростат, общият ръст на БВП за периода 2023-2024 г. е 3,4%. В отделните икономически сектори динамиката варира от двуцифрен ръст до спад, като отчетените стойности са в диапазона между –7,2% и +11%, а строителството е секторът с най-голям принос към ръста на БВП.
„Строителството е един от ключовите двигатели на икономиката, защото свързва инвестициите, банковия сектор, материалното производство и градската среда. И днес изпреварваме други основни икономически сектори”, подчерта Георги Шопов, председател на НАСП и управляващ собственик на ТОБО ГРУП. „Зад планирането и реализирането на всеки един проект стоят верига от бизнеси и хора, които имат пряко участие в процеса. Когато има голяма строителна активност в някой район, това не са само сгради, а нови работни места, инфраструктура, нови услуги, развитие на градската среда. Това дава импулс за производства на строителни материали, транспорт и логистика, проектиране и инженеринг, финансови услуги, търговия, мебелна индустрия и други сектори. Докато има активно и силно строителство, страната ще се радва на по-силна икономика.“
Със 156 382 заети лица в строителството, което представлява 7% от работната сила в страната, секторът отчита устойчивост. Заплатите са отбелязали значително увеличение от 17,8% за един отработен човекочас, на фона на 12% ръст на средна брутна заплата за страната през първото полугодие на 2025 г.
„Строителството формира сериозен обем от изплатените заплати в икономиката и е един от големите работодатели в страната. Данните отчитат 5,1% увеличение на заетостта в сравнение с 2023 г. Безработицата в строителния сектор е спаднала с 34,3% през първата половина на 2025 г. в сравнение със същия период през 2024 г.“, отбелязва Емилия Валентинова Цоконова-Чолакова, управляващ партньор Match More. „Секторът има социален ефект по отношение на демаргинализирането на някои социални групи. То дава възможност за работа на хора с по-нисък образователен ценз и социален статус да бъдат част от пазара на труда, с което осигурява стабилност за немалко домакинства. В същото време, строителството създава и възможности за заетост на хора, живеещи в по-малки населени места в близост до основните икономически центрове.”
Освен ключов за икономиката работодател, компаниите в сектора са и основен данъкоплатец. „За една година строителните предприемачи са внесли данъци в размер на 7,5 милиарда лева. В публичния дебат за строителството често се виждат само крановете и строителните площадки, но рядко се отчита приносът към публичните финанси“, коментира Асен Чавдаров, управител на КОНТРАКТ СИТИ. „Други 2,3 милиарда лева са били изплатени под формата на заплати, а 1 милиард лева са социалноосигурителни вноски, което показва ролята на отрасъла като основен стълб на фискалната стабилност. Строителите са сред ключовите източници на приходи за държавата, а не бенефициент на публични средства.”
Според него именно тези числа трябва да бъдат отправна точка при обсъждането на регулации, градоустройство и инвестиционна среда: „Сектор, който е съществен данъкоплатец, заслужава предвидима регулаторна рамка и партньорски подход от институциите, а не да бъде възприеман единствено през негативни стереотипи.“
Данните на НАСП сочат, че за една година в страната са изградени близо 2 млн. кв. м нови жилища – мащаб, който показва устойчиво търсене на нови, съвременни домове и реална нужда от модерно жилищно строителство в големите градове и развиващите се райони.
„Новите жилища са отговор на реалната житейска необходимост на хората да подобрят качеството си на живот. А това означава, че очакват изграждането на прилежаща инфраструктура – улици, тротоари, паркоместа, зелени площи”, подчерта Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD. „По изчисления на НАСП строителните предприемачи в София са инвестирали 115 млн. лв. в инфраструктура. Това представлява разход от 30 до 50 евро на квадрат върху РЗП на жилищните сгради. При бутиковите сгради и къщите достига до 100 евро в себестойността на квадратния метър. На практика купувачите заплащат за изграждането на улиците и довеждащата инфраструктура, макар тя да е ангажимент на общината и комуналните дружества.”
По думите му грижата за вътрешнокварталните улици е вече поета от строителните предприемачи. Нагледен пример е ул. „Боян Петров”, където частната инвестиция подсигури свободния достъп и движение на живущите в района. Строителната активност може да върви ръка за ръка с качественото развитие на градската среда.
Проучване на социологическа агенция „Тренд”, направено по задание на НАСП и проведено сред 357 души в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, посочва основните проблеми в градската инфраструктура според гражданите. Като основен проблем е посочено паркирането, следван от трафика и мобилността, както и замърсяването на въздуха. На четвърта позиция респондентите посочват активната строителна дейност.
„Разбираме, че строителната дейност създава временен дискомфорт на живущите – шум, движение на техника, ограничен достъп. Стремим се да налагаме по-високи стандарти и съвременни строителни методи, така че не само по-бързо да удовлетворим очакванията на клиентите си, но и да намалим неудобството за живущите в близост. Строителството днес не е това от преди десетилетия – спецификите на материалите е различна, процесите се случват значително по-бързо, машините са по-ефективни и комуникацията е оптимизирана – без това да е за сметка на качеството.
Международните данни показват, че тези процеси съкращават строителните срокове с 30 до 50%. Това на практика означава наполовина по-кратък период. Важното е при завършването на проекта да имаме не само модерна сграда за бъдещите обитатели, а и по-подредена среда и по-добра социална инфраструктура за целия квартал”, коментира д-р Щелян Калчев, инвеститор и имотен консултант, съосновател на Imvestia.
Гледайте цялото видео от пресконференцията тук.
