Обновяват една от трите емблематични каменни костенурки - в столичната градина Буката
21
Скулптурата за игра в парка „Заимов“ вече е реставрирана, остава това да направи и район „Средец“ за костенурката в Княжеската градина
Източник: район "Триадица"
„Започваме ремонта на костенурката в парк Буката (между Петте кьошета и Мадарската градинка – бел.ред.). Съоръжение с точно два аналога в София и изключително интересна история. Трите костенурки - нашата и тези в Борисова градина (в момента в Княжеската – бел. ред.) и парк „Заимов“ са реализирани от дъновисти и представляват паметници на парковото изкуство“, казва кметът на район "Триадица" Димитър Божилов.
Източник: район "Триадица"
„Първоначално вложените материали от арагонит (естествен минерал – бел.ред.) са се амортизирали, като всеки ремонт е добавял нови съставки, предимно гранит. Аз лично съм се пребивал два пъти от костенурката като дете, така че с радост се заех със задачата да ремонтираме съоръжението, точно както възстановихме чешмичката с козленцето в същия парк. Благодаря и на съкварталците, които се включиха с дарение във финансирането. Ще се рехабилитират и дъсчените обшивки около фигурата, а пясъкът ще се подмени“, информира още районният кмет. Между другото, в градината беше възстановен в оригинален вид и фонтанът.
Източник: район "Триадица"
Другата любима на много поколения костенурка в парка "Заимов" беше реставрирана миналата година по инициатива на район "Оборище", като целият процес беше извършен на ръка. За съжаление продължава да се руши третата костенурка – в Княжеската градина близо до детската площадка, като малко преди отново да бъде избран за кмет на район „Средец“, Трайчо Трайков не можа да даде конкретен отговор за Citybuild.bg относно нейната съдба. Urban Souvenir (проект на Любов Жеглова) предложи реставрация на трите костенурки в центъра на София по Програмата за граждански бюджети, но проектът за тази в Княжеската градина не беше одобрен. Сега зам.-кметът на район „Средец“ арх. Николай Христов коментира за Citybuild.bg, че имат намерение да я реставрират и миналата година са се свързали с майстор, но чакат бюджет.
Източник: Citybuild.bg
След Втората световна война детските площадки в Европа се увеличават, като те вече не са места със съоръжения с една-единствена функция. Мозаечни животни, костенурки с големи отвори, тръбни лабиринти и катерушки, земни кълба, лодки, коли и пързалки-ракети все още могат да бъдат открити в градинки, паркове и междублокови пространства. Всички те са наследство от златната епоха на следвоенния модернизъм и неговата грижа за публичното пространство. Емблематичните каменни фигури са част от серия детски скулптури на животни, разпръснати из софийските паркове през втората половина на 20 век. През 60-те и 70-те години архитекти и скулптори създават цяла "фауна" от бетон и мозайка за игра, които днес са ценни градски артефакти.
Източник: Държавен архив
Специално костенурките с каменна мозайка са проектирани с отвори в „корубата“, за да могат децата да влизат вътре, да се провират и да се катерят безопасно. Мозаечната костенурка става емблематична и чрез една от анимациите към телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“ (с известната песничка „Аз съм Сънчо“), излъчвана от 1960 година по Първа програма (впоследствие Канал 1, БНТ1 и БНТ2) всяка вечер в 19:50 часа.
Източник: www.youtube.com, на 7,17 минута
Лошото състояние на тези игрови скулптури се дължи донякъде на промени в стандартите за безопасност, на дългогодишна административна липса на инициатива, както и на факта, че фигурите са паметници на парковото изкуство по своята същност и история, но юридически са просто паркови елементи. Те нямат статут на паметник на културата, каменната мозайка изисква специфична поддръжка, а липсата на охрана и вандализмът допълнително ускоряват разрухата.
Източник: Citybuild.bg
Този месец започва широка обществена програма с публични дискусии, събития и изложба, които ще дадат възможност на софиянци да участват в разговора за бъдещето на едно от най-емблематичните пространства в столицата – Княжеската градина. Целта е решенията да се взимат след информиран обществен разговор, казаха от Направление „Градско планиране и развитие“.
Ема Димитрова
