Община Велико Търново иска от държавата стария жп пансион за Национална галерия на българския килим
13
Идеята е галерията да бъде постоянен дом на най-голямата колекция от български килими
©Лъчезар Димитров, 2018г.
В Национална галерия на българския килим и жив музей с работилници и ателиета може да се превърне старият жп пансион (Дом за деца на железничари) в подножието на Царевец и Хуманитарна гимназия. За да оживи пространството около улица „Крайбрежна“ и да даде нов живот на сградата, Община Велико Търново е отправила искане към Министерството на транспорта и съобщенията за прехвърлянето на сградата. Инициативата има подкрепата на и посланика на Нидерландия в България – Артур ден Хартог, а потенциалът й е да се развие като нов културен проект и туристическа атракция.
Идеята е галерията да бъде постоянен дом на уникалната и най-голяма колекция от български килими на нидерландеца Якоб ван Бейлен, който от години живее в старопрестолния град. Паралелно с това цялото пространство може да се оформи като туристически и обучителен център за килимарство, тъкачество, занаяти и др.
Проектът е вдъхновен от философията на инициативата Европейска столица на културата и има амбицията да се превърне в един от водещите модерни културни центрове за региона. Заедно с посланика са обсъдени и възможността за партньорство с Леуварден – град с историческо значение за Нидерландия и Европейска столица на културата през 2018 година.
©Лъчезар Димитров, 2020г.
През 1925 година с указ на цар Борис III във Велико Търново се открива първият в България пансион за деца на железничари. Първоначално той се помещава срещу Сечената скала на крепостта Царевец в частното здание на Иван Дюлгеров, известно като “Търновски хан”. Идеята за създаването на пансиона е да се облекчи животът на бедни железничарски семейства, като същевременно се даде възможност на техните наследници да получат солидно образование.
С писмо от 10 април 1925 година секционният инженер при гара Горна Оряховица отправя молба до великотърновския градоначалник да “отпусне място за собствена сграда”. На 17 март 1930 година представители на министерството на железниците посещават Велико Търново за да „огледат за последен път мястото, определено за строеж – между „Баш хамам“ и „Среднята баня“. Строителството започва през пролетта на същата година на красивия терен близо до Янтра.
Дворът на сградата се спуска към реката, а стълбище с желязна двукрила врата извежда на брега ѝ. Зданието обхваща площ от седемстотин квадратни метра. На фасадата му са прикрепени две железничарски емблеми и надпис с посребрени букви “Железничарски пансион”. В сутерена са се помещавали столовата, кухнята, приборната стая, баня, пералня и стая за парно отопление. На горните два етажа са били канцелариите и спалните помещения. Дългите коридори са постлани с черен и бял мрамор, а сервизните помещения са облицовани с европейски фаянсови и теракотени плочки. Сградата е осветена на 14 септември 1932 година, като в пансиона част от живота си прекарват много творци, учени и общественици.
