Сигнализираха за проблеми и разруха при ремонта и реставрацията на Астрономическата обсерватория в Борисова градина в София
603
Екипът на катедра „Астрономия“ при Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ изпрати отворено писмо до институции и медии
Снимка: Васил Гюров
Хронологията
Екипът на катедра „Астрономия“ при Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ изпрати отворено писмо до институциите и медиите, за да съобщи за огромните проблеми и разруха при извършването на ремонта на Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина в София. В отвореното писмо се казва, че е имало необосновани забавяния на започването на ремонта. Определеният по договор срок за изготвяне на проект е бил просрочен с около 2 години – за довършването му е била необходима личната намеса на министъра на културата. Най-после в средата на февруари 2022 г. е получено разрешение за строеж от главния архитект на Столична община. Повече от година по-късно, през март 2023-а, е подписан протокол за откриване на строителната площадка, като представители на администрацията на СУ „Св. Климент Охридски“ и на фирмата-изпълнител заявяват, че отделните сгради ще се ремонтират една по една, което ще позволи основните обучителни и публични дейности, провеждани в обсерваторията, да продължат.
Снимка: Васил Гюров
През шестте месеца от началото на ремонта от катедрата са докладвали на ректора на СУ за дейностите на фирмата изпълнител, водещи с всеки изминал ден до все по-голяма разруха. Последните два доклада с хронология на ремонта, заключения и снимков материал може да видите тук и тук. „Поради неадекватните действия и бездействия на фирмата изпълнител, обсерваторията е неизползваема и помещенията не са подходящи за каквото и да е присъствие на хора. Трябва да подчертаем, че в момента всяка сграда и всяко отделно помещение в Астрономическата обсерватория на СУ, както и нейният двор, са в много по-лошо състояние, отколкото преди ремонта. На прага на зимния сезон тук цари пълна разруха, което се дължи изцяло на фирмата...", казват от катедрата.
Покривните ребра – отрязаните външни части на старите са съединени с новите с пирони
Следи от бърканият на ръка бетон директно върху тревата в двора
Външната страна на покривния парапет
Слой фибран (4 см) и замазка върху покрива на Административната сграда
Влага на нивото на почвата в мазето на Административната сграда (4.11.2023 г.)
В следобедните часове на 7 ноември, малко преди обявения значителен валеж над София (жълт код), работниците са вдигнали значителна част от керемидите на покрива на Старата сграда. На 8 ноември не е имало работа на обекта и дъждът е намокрил стените на сградата, което създава сериозен риск от повреда на механизма на фасадния часовник (произведен в началото на XX век) в централното помещение.
Снимка: Васил Гюров
Участниците в ремонта, консервацията и реставрацията
В протокола за откриване на строителната площадка са записани като строителен надзор инж. Живко Тенев от „Т7 консулт“ ЕООД, като възложител - инж. Христо Дичев - експерт „Инвеститорски контрол“ към СУ „Климент Охридски“, като строител - Мария Жабилова - управител на „РЕСТСТРОИТЕЛ“ ДЗЗД. Присъствал е главният архитект на район „Средец“ Кристиан Яричков.
Управителят на фирмата-изпълнител „РЕСТСТРОИТЕЛ“ ДЗЗД е съдружник във фирмите "Строител" и "Реставрация 02". Първата е с управител и собственик Ясен Георгиев Желев, който е и собственик на капитала и управител на "Риъл Естейт 2018" и на "Строител 21". Изпълнителят е ангажиран с ремонтни, консервационни и реставрационни дейности по сградите на обсерваторията по силата на договор № 80-09-184/17.09.2020 г., сключен по обществена поръчка със СУ „Св. Кл. Охридски“.
Снимки: Васил Гюров
История
Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ е най-старата в нашата страна. Две от нейните сгради са първите, построени за нуждите на Софийския университет през 1897 г., и представляват първата научна инфраструктура на България.
Обсерваторията има национално значение с ролята си за подаването на точно време: дейност, която изпълнява около половин век. През всичките 126 години на своето съществуване обсерваторията е била активно средище на професионалисти и любители астрономи. Редовни занятия на студенти, научни изследвания, ежеседмичен кръжок за любители, мащабни публични прояви за популяризиране на науката са само част от провежданите там дейности.
През 1976 г. обсерваторията е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата, а територията ѝ попада в границите на резерват „Борисова градина“, паметник на културата и на градинското и парково изкуство с категория „национално значение“.
