От 1 февруари София има нова структура на управление
24
С реформата на кмета Васил Терзиев, одобрена от общинския съвет през декември миналата година, се очаква да бъде въведен нов модел, който пряко да влияе върху планирането, строителството и развитието на града
Основен фокус в новата структура подреждането на администрацията така, че да бъдат ясни отговорите на въпросите кой взема решения, кой носи отговорност и кой контролира изпълнението. Тази структура преразпределя съществуващия ресурс, за да разреши проблеми, които София трупа с години: хаотично застрояване, натиск върху кварталите, дефицити в сигурността, кампанийна грижа за културното наследство и липса на дългосрочна визия за неговото опазване, казват от Столична община.
Защо е необходима тази промяна
В продължение на повече от десетилетие управлението на София се основаваше на модел, при който решенията се вземат законосъобразно, но изолирано едно от друго. Отделни планове, отделни проекти, отделни разрешения – без анализ на кумулативния ефект върху кварталите, трафика, зелените площи и публичната инфраструктура.
Това води до квартали, които документално се водят изцяло „застроени“, но реално тепърва ще поемат нови сгради; до липса на тротоари, детски градини и канализация в зони с интензивно строителство; до инфраструктура, която се създава постфактум и най-често за сметка на инвеститорите, което пък създава сериозни разминавания в данните и проблеми при поддръжката; до усещане за неравно и несправедливо третиране – едни проекти се движат бързо, докато други се бавят с години. Новата структура слага край на тези практики и поставя началото на по-ефективно управление, което да отговаря на нуждите на гражданите и бързо развиващата се София, казват още от Общината.
Градско планиране и развитие: събиране на разпилените отговорности
Една от най-дълго чаканите промени според СО е създаването на направление „Градско планиране и развитие“, ръководено от нов заместник-кмет. В него се обединяват устройственото и инфраструктурното планиране, контролът върху инвестиционното проектиране и строителството, градската среда и културното наследство. Това позволява координирани решения и търсене на баланс между застрояване, инфраструктура, зелени площи и публична среда. Новото направление създава възможност за плавен преход към повече цялостни устройствени планове и по-малко частични изменения за отделни имоти.
Ще бъде засилен контролът върху строителния процес във всички етапи – от разрешението за строеж до въвеждането в експлоатация, с акцент върху паркирането и озеленяването. В сферата на инфраструктурата ще се работи за синхронизиране на данните за подземната мрежа и за по-добро планиране на изграждането и поддръжката ѝ. За значимите публични пространства и сгради ще се залага на проектиране чрез конкурси и публично обсъдени задания. В областта на културното наследство подходът се измества към сътрудничество със собствениците и по-достъпна, публична информация за паметниците на културата, се казва в представянето на администрацията.
Политическа отговорност и експертна роля: промяна в модела на НАГ
Част от реформата е и ясно институционално разграничение между политическата и експертната отговорност в градоустройството. Заместник-кметът по „Градско планиране и развитие“ носи политическата отговорност за визията, приоритетите и координацията между секторите, докато главният архитект запазва експертните си функции по Закона за устройство на територията – издаване на разрешения за строеж, контрол върху строителството и изразяване на становища относно устройството на територията. По този начин главният архитект вече няма да бъде натоварван с политически очаквания и да се превръща във властова фигура – порочна практика, която се е наложила като изключение в София, за разлика от правилата в други български и европейски градове, казват от Столична община.
Направление „Градско планиране и развитие“ ще се ръководи от Любо Георгиев – архитект и експерт по устойчиво градско развитие, познат на гражданите като един от основателите на инициативата „Екипът на София“. Професионалният му път е свързан с дългосрочното планиране на града, работата с данни и превръщането на сложните градски процеси в разбираеми решения за хората. (Подробна визитка по-долу). Като заместник-кмет той ще отговаря за стратегическата координация на градското планиране, контрола върху застрояването и развитието на градската среда, с фокус върху активната роля на общината и публичността на решенията.
„Градът не може да се развива устойчиво с подхода „ПУП-че за имотче“. София има нужда от цялостни планове, от баланс между застрояване, инфраструктура и публична среда, и от решения, които са разбираеми за хората и отговарят на техните потребности. Ролята на общината е да води този процес – да планира, да обяснява и да носи отговорност за резултата“, коментира Любо Георгиев. Припомняме, че миналата година арх. Георгиев обяви, че напуска поста съветник на кмета с обяснението, че не е разполагал с необходимите "инструменти и разбиране", за да бъде пълноценен член на управленския екип.
Културното наследство: от хаотични реакции към активна политика и визия
В София има над 1 400 недвижими културни ценности. За голяма част от тях липсват пълни, актуални и дигитални данни. Това води до закъснели реакции, рушащи се сгради и загуба на памет и идентичност.
С новата структура културното наследство става част от градското планиране, а не отделен проблем. Създават се условия за: пълна, дигитална и публична база данни за обектите; по-ранна намеса при риск от разрушаване; интегриране на културните ценности в развитието на града, вместо те да бъдат пречка или формалност, коментират от Общината.
Новата структура не предвижда раздуване на администрацията
Общата численост остава непроменена. Преходът се случва с минимални съкращения – под 5% от щата, концентрирани основно в дирекция „Общински приходи“. Те са пряк резултат от дигитализацията на процесите и факта, че все повече хора избират да плащат местните си данъци и такси онлайн. Това обективно намалява необходимостта от обслужване на гише и позволява част от дейностите да бъдат автоматизирани. Работните места ще бъдат пренасочени към направления с най-голямо натоварване, където обемът на работа надвишава наличния човешки капацитет. Така с реформата се правят съкращения там, където процесите са оптимизирани и се отварят нови позиции там, където са най-нужни повече хора.
Любо Георгиев е архитект и експерт по устойчиво градско развитие с над 20 години професионален опит в България и чужбина. Работил е в международни архитектурни и урбанистични бюра в България, Нидерландия, Италия, Китай, както и по мащабни градски проекти в Европа и Азия.
В последните години професионалният му фокус е върху стратегическото планиране на градовете, интегрираните териториални инвестиции, управлението на градски данни и въвличането на гражданите в процесите на вземане на решения. Бил е директор на общинското предприятие „Софияплан“ и ръководител на екипа, разработил дългосрочната стратегия „Визия за София“, която постави основата за по-системен подход към развитието на столицата.
Към момента е експерт по градско развитие към Световната банка и водещ експерт в европейската програма URBACT, където консултира градове в областта на устойчивото развитие, климатичните политики и доброто градско управление. Ръководител е на инициативата „Екипът на София“, която обединява експерти от различни сфери в търсене на работещи решения за града.
Завършил е архитектура във Венеция и магистратура по архитектура, урбанизъм и строителни науки в TU Delft. Свободно владее английски, холандски и италиански език.
