СО отпуска 300 000 лева за ремонт на 6 духовни средища

352

Това са храмовете „Св. Николай Мирликийски-Чудотворец“, "Св. пророк Илия", „Св. Богородица-Живоприемний източник“, „Св. Пимен Зографски“, Синагогата и читалище „Антон Страшимиров-1926“ (кино "Влайкова").


Днес Столичният общински съвет одобри 300 000 лева за ремонт, поддръжка и изграждане на знакови исторически и духовни средища на територията на София. За храм „Свети Николай Мирликийски-Чудотворец“ в район „Средец“ се отпускат 70 000 лв. за конструктивно укрепване. За храм "Свети пророк Илия" в район „Витоша“ са одобрени 55 000 лв. за защита и възстановяване на външните ивични основи, за храм „Света Богородица-Живоприемний източник“ в район „Подуяне“ ще бъдат отделени 60 000 лв. за СМР на външна част, храмът „Свети Пимен Зографски“ в район „Изгрев“ ще получи 50 000 лв. за строеж. За Централна софийска синагога СОС одобри 15 000 лв. за СМР на покрива и фасадата, а Образцово народно читалище „Антон Страшимиров-1926“ в район „Средец“ ще получи 50 000 лв. за ремонт на покрив. Средствата са разчетени с приетия от Столичен общински съвет бюджет на Столична община за 2021 г., по разходен § 42-14 „Други помощи по решение на общинския съвет“.

 

 

Старинната църква „Свети Николай Мирликийски-Чудотворец" се намира в центъра на София, на ул. „Цар Калоян" 8, срещу Софийската митрополия. Това е един от най-старите храмове в София. Счита се, че първоначалният храм е изграден от самия император Константин Велики - провъзгласителят на християнството като официална религия в Римската империя. Построена е в началото на IV в. заедно с Дворцовия комплекс, предназначен за престоите на императора в антична Сердика, заемал днешния център на града, т.нар. "Константинов квартал".

 

По-късно, през средновековието (XIII в.) севастократор Калоян издигнал резиденцията си върху основите на Дворцовия комплекс и съградил нова църква върху основите на раннохристиянската. Има сведения, че храмът е бил обновен през Възраждането.

 

На 30 март 1944 г., по време на бомбардировките над София, оцелялата дотогава средновековна трикорабна базилика "Св. Николай Мирликийски-Чудотворец" е напълно разрушена. Днешната малка църква е изградена през 50-те години на XX в. по настояване на патриарх Кирил. За спомен от някогашния старинен храм са оставени части от средновековния градеж, които и днес може да се видят ниско долу от северната страна, във вътрешността на църквата.

 

Най-голямата ценност и светиня на храма е чудотворната икона на Св. Николай Мирликийски, останала по чудо невредима след разрушителните бомбардировки от 1944 г.

 

Храмът се нуждае от конструктивно укрепване с цел запазването му като недвижима културна ценност от национално значение.

 

 

Храмът "Свети пророк Илия" се намира в столичния квартал Княжево. Сградата е била завършена през 1893 г. и на 20 юли същата година храмът бил осветен от Софийския митрополит Партений. На тържеството присъствали Стефан Стамболов, Константин Стоилов и кметът на София Димитър Петков. Зографисването на храма станало доста по-късно и е дело на художниците Кирил Кънчев и Жечко Мандов.

 

Вследствие на високи подпочвени води, влагата прониква много активно в стените и зидовете на храма. Поради тази причина основите на сградата се рушат. Влагата причинява и много сериозни щети на иконописите в храма. Затова църковното настоятелство се обръща с молба за отпускане на средства за защита и възстановяване на външните ивични основи на храма чрез дренажни и канализационни инсталации.

 

 

Църквата „Света Богородица - Живоприемний източник" на пл. „Родина" 1 в район „Подуяне" е построена през 1881-1882 с дарения от жителите на село Подуене и околните селища. Тя е кръстообразна, с 3 купола, двете отпред - слети, двукорабна. Строена е от слатинските майстори Мите, Стойко, Малин, Димитър, Божин, Тоте и Андон, за които напомня вградената високо на южната стена на църквата каменна плоча. Живописта е дело на самоковеца Иван Доспевски (син на Димитър Зограф), завършена 1889 г.

 

Освещаването е станало лично от софийския митрополит Мелетий през 1883 г. През октомври 1912 г. Пейо Яворов, преди да замине за фронта в Македония, се венчава в храма със своята любима Лора Каравелова. През 2007 г. тържествено е отбелязана и 125-годишнината от построяването на храма.

 

Църквата се нуждае от строително-ремонтни работи по външната част.

 

Снимка: CityBuild.bg

 

Централната софийска синагога е най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа и третата най-голяма синагога в Европа (след синагогите в Амстердам и Будапеща). Строителството й започва на 13 ноември 1905 г. на мястото, на което е била старата синагога „Ахава и хесед" (ивр. „любов и добрина"). Открита е на 9 септември 1909 г.

 

Сградата е в неомавритански стил и неин архитект е Фридрих Грюнангер. Обявена е за недвижима културна ценност, архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение през 1955 г. От 8 май 1992 г. синагогата приютява и Еврейския исторически музей.

 

Религиозната общност на евреите в България - „Централен Израелтянски Духовен Съвет", се обръща с молба за финансово подпомагане за израждането на отоплителна система в сградата на Централна софийска синагога. Храмът се нуждае и от спешен ремонт на покрива и фасадата.

 

 

Като любителка на киното и театралното изкуство Мария Влайкова решава да построи върху свой парцел в новия тогава квартал на София близо до Орлов мост сграда за „Кинематограф". Строежът започва през 1925 г. След завършването си салонът е застроен на площ от 330 кв.м със сцена и 4 малки гримьорни, има капацитет от 300 души и е покрит с железобетонна плоча с идея в последствие да се издигне и втори етаж, предназначен за настаняване на бъдещо квартално Народно читалище.

 

През 1925 г. Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на просвещението новостроящия се салон за устройване на ученически „Кинематограф", който след смъртта й да се използва за културно просветни цели. Дарението е оформено като завещание с дата 16.02.1926 г. След смъртта на Влайкова, на 23.09.1928 г., дарението е прието със закон, утвърден на 16.10.1928 г. с Указ на Цар Борис ІІІ.

 

По-късно, в изпълнение на част от завещанието на Влайкова, с постановление на Министерски съвет от 06.04.1949 г. сградата е отстъпена за вечно ползване на Народно читалище „Антон Страшимиров", чийто правоприемник към днешна датата е Образцово народно читалище „Антон Страшимиров-1926". Читалището развива разнообразна дейност - уроци по ударни инструменти, китара, пиано, солфеж, както и школа по певческо майсторство за деца, уроци по английски, испански език, математика, предлага театрални школи, класове по пеене, танци и актьорско майсторство.

 

През изминалата година чрез дарителска кампания са събрани близо 73 000 лева, с които е купена модерна дигитална прожекционна машина и сега последното останало квартално кино предлага на зрителите си всички премиерни филми. Салонът на кино „Влайкова" е подходящ и се отдава за културни събития. Сградата е публична държавна собственост.

 

В Столична община е постъпило писмо от настоятелството на читалището с молба за съдействие относно течове от покрива на читалището и необходимостта от ремонт на същия, както и на северната и източната стена, които се рушат. Правените частични ремонти са недостатъчни и състоянието на сградата остава тежко. В средата на май доброволци изнесоха от таванските помещения вещи и архиви, за да подготвят пространството за ремонта.

 

 

Идеята за построяване на православен храм на територията на район „Изгрев" съществува от дълго време. До настоящия момент, поради различни обстоятелства, тя не е осъществена. Изграждането на духовно средище, което ще събира и дарява жителите и гостите на район „Изгрев" с духовната мощ на големия софийски светец Свети Пимен Зографски - изявен иконописец, храмостроител и книжовник, е от голямо значение за православните миряни.

 

С Решение № 737/09.11.2017 г., Столичният общински съвет дава съгласие за безвъзмездно и безсрочно учредяване право на строеж на Българската православна църква, представлявана от Църковното настоятелство при храм „Свети Пимен Зографски". Църковното настоятелство получава разрешение за строеж на православен храма (ЗП = 198,99 кв.м.) на имот с идентификатор КККР (имот): 68134.802.2309, пл. район кв. Изток, район: Изгрев, кв. 1, УПИ VIII-1863, 2201, 2202, 2254, местност ДИАНАБАД-ИЗТОК. Със завършване на етап „Груб строеж" на православния храм това пространство ще бъде облагородено.

 

 

ОЩЕ НОВИНИ

Немска компания има интерес за инвестиция в Пловдив

Немска компания има интерес за инвестиция в Пловдив

Главната й сфера на дейност е производство на електронни компоненти за полупроводниковата и аутомотив индустриите, както и редица научноизследователски операции  

Обявена е обществена поръчка за благоустрояване на квартал 95 в Търговище

Обявена е обществена поръчка за благоустрояване на квартал 95 в Търговище

Той се намира в района на улиците „Сава Геренов“ и „Средна гора“

Продължава модернизацията на обектите на Терминал 2 на Летище София

Продължава модернизацията на обектите на Терминал 2 на Летище София

В ход са и ремонт на паркинга и подготовка за покупка на нова багажна система

Строителна компания ще стартира мащабен проект на Старозагорските минерални бани

Строителна компания ще стартира мащабен проект на Старозагорските минерални бани

Проектът включва комплекс от 40-50 къщи, разположени върху площ от 80 дка

Нов завод за хартиени опаковки ще строят край Велико Търново

Нов завод за хартиени опаковки ще строят край Велико Търново

В него ще се произвеждат чантички и пликове от екологични хартии, получени от отпадъчни селскостопански материали и от рециклирани вторични суровини

Вижте какво предвижда ремонтът на театър „София“

Вижте какво предвижда ремонтът на театър „София“

Според Столична община ще бъде запазен оригиналният вид на сградата, различни организации не са на същото мнение