Пластични “Лунни състояния” от дизайнера Ина Дамянова
234
До 15 юли в Галерия „Ракурси“ в София заповядайте на едно по-различно представяне, изострящо сетивата с подкрепата на звука и светлината.
Ина Дамянова завършва гимназия за приложни изкуства, специалност „Дизайн", твори в областта на скулптурата, керамиката и съвременните визуални изкуства и успешно успява да съчетае най-доброто от богатите си познания и умения в интериорните си проекти, всеки от които се отличава с изразена индивидуалност и артистичен привкус. През 2019-а тя спечели наградата на Дибла „Дизайнер на годината".
„Вдъхновена съм от години да създавам изкуство от рециклирани отпадъчни материали, използвани основно от завода за целулоза Belana в град Белово. Истинска е магията и трансформацията на един излишен материал в изкуство. Това ми носи пълнотата и усещането за сътворяване и ново начало. Ползвам смесени техники от бетон и акрил за финиша на моите пластични "Лунни състояния", казва дизайнерът за своята изложба.
„Като творец винаги изхождам от своята лична история. Това е едно споделяне на вибрациите на моята душа с тази на публиката. Намирам се в един много красив и смислен етап в живота си, в кои?то за мен стана особено важно да чувствам хармоничност на всички нива. Преминаваи?ки през огъня на любовта и всичко, което носи тя - противоречия, търсене, търпение и нетърпение, изследвах своите граници и баланса между светлината и тъмнината, между черното и бялото, между мъжкото и женското, Ин и Ян, откриваи?ки, че в тяхното противопоставяне се крие таи?ната и пътят към изграждането на хармонията и истината.
Трябваше ми време, за да се гмурна в своите женски дълбини, където таи?но бях заровила разочарованията си, да се срещна с всичките си страхове, с болката от спомените за загубени хора и важните неща по пътя. Трябваше ми смелост да приема всички тези чувства и да си ги призная с цялата им мистика и усещане за съдбовност, за нещо преживявано и преди, за да стигна до осъзнатото желание да пусна тези емоции на свобода и да се сбогувам с тях. Така Луната стана моят израз, моята спътница и съпричастница...
Какво по-женско и мистично би могло да има от лунната повърхност, от неи?ните променливи с всяка секунда състояния, от постоянното й преливане от светло в тъмно и играещите с отраженията и облаците сенки, усещането за мекотата на водата в женската утроба, за страстта, родена от огъня, за помитащата сила на вятъра и лекотата на повея, за волните криле на птица?
„Лунни състояния" е изложба, която отразява тъгата и радостта, минаващи през сърцето на една жена, търсеща и откриваща себе си по своя път - аз, Ина Дамянова."
