Проектите за саниране по НПВУ със съфинансиране от гражданите ще се изпълняват
171
Ресурсът за нова програма за енергийна ефективност е осигурен, но правилата, по които ще използва, тепърва ще се изясняват
Вчера в Интер Експо Център се проведе конференция под надслов „Финансиране за енергийна ефективност, дигитализация и умения“, организирана от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, Камарата на строителите в България, Коалиция „Да обновим България“ и Клийнтех България. Форумът събра представители на европейските, националните и местните власти, бизнеса, неправителствения сектор и академичните среди, които обсъдиха предизвикателствата и възможностите за модернизация на сградния фонд чрез иновации, пазарни подходи към финансирането и нови умения.
„Без стабилни институционални механизми няма как да постигнем значими резултати в обновяването на сградния фонд – трябва последователност, ангажимент за устойчиво финансиране и техническа подкрепа за местните власти и собствениците“. С тези думи Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, подчерта необходимостта от системен подход и дългосрочна визия за енергийната ефективност в сградния сектор. „Необходима е ясна структура, която да гарантира, че нещата ще се случват на практика – с устойчиви правила, предвидимост и активна подкрепа на местно ниво. В момента имаме съвпадение между интереса към програмата и възможността за финансиране с комбиниран ресурс от НПВУ, държавния бюджет и Социалния климатичен фонд и трябва да използваме тази възможност в непосредствената задача – създаването на Националния фонд за декарбонизация“, посочи още Драгомир Цанев, като изтъкна важността на бързите и координирани действия от всички страни.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова обяви, че втората Национална програма за енергийна ефективност ще бъде обезпечена с финансиране до 2030 г., като за 2025 г. са планирани 50 млн. лв., а през следващите години се предвиждат значителни инвестиции – до 800 млн. лв. годишно. Тя уточни, че предстои изработване на правила за кандидатстване, а основен приоритет остава активното включване на общините и собствениците в процеса на обновяване. Предизвикателство обаче за тази и следващата година е изпълнението на проектите по НПВУ – както по Етап I със 100% държавно финансиране, така и по Етап II, където самоучастието е 20%. „Беше създаден шум в системата, че блоковете ще отидат за финансиране по втората национална програма за енергийна ефективност от държавния бюджет. Ние обаче се обърнахме с писмо до всички кметове, давайки възможност на местните власти и сдруженията на собствениците да се възползват максимално от предвидения европейски финансов ресурс за обновяване на жилищата“, потвърди Дора Янкова.
По време на форума Радан Кънев, член на Европейския парламент, и Тома Павлов от Работната група за реформи и инвестиции към Европейската комисия акцентираха върху важността на последователните политики и доброто сътрудничество между институциите за ефективно усвояване на ресурсите по Националния план за възстановяване и устойчивост. И двамата бяха категорични, че моделът със 100% грантово финансиране не води до реална промяна, защото обхваща много малка част от нуждаещите се сгради, а също така е социално несправедлив, защото с данъците на граждани с по-ниски доходи често се финансира обновяване на жилищата на по-заможни хора, които нямат нужда от такава подкрепа.
Според Тодор Андонов, член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България, предизвикателство остава краткият срок за изпълнение на проектите и недостигът на подготвен кадри. Той призова за дългосрочна, а не кампанийна програма, която да осигури стабилност на сектора и да подобри качеството на обновяването. Той също призова за създаване на устойчив механизъм за финансиране, който да е свързан със задължителните по закон отчисления за ремонт и поддръжка на етажната собственост, като даде пример за такава система в Словакия, където безвъзмездната помощ е 40%.
Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите, също отбеляза нуждата от преосмисляне на финансирането – с фокус върху участието на индивидуалните собственици и върху инвестициите в знание. Той посочи, че строителният сектор в България има огромен потенциал за иновации, който следва да бъде насърчаван чрез устойчиви политики и подходящи финансови инструменти.
В подкрепа на тази теза представители на браншови и професионални асоциации, както и на специализирани финансови институции като Фонд на фондовете, ФЕЕВИ и НДЕФ представиха конкретни модели и решения, които ще бъдат обсъдени от новата работна група към МРРБ за създаване на Национален план за сградно обновяване и правила за новата Национална програма за енергийна ефективност. Целта е предвиденият ресурс от над 2,2 милиарда лева, както и ресурсът, генериран чрез бъдещия Национален фонд за декарбонизация, да достигне до максимален брой хора, като се привличат допълнителни частни инвестиции и се осигури техническа помощ на място за максимално качество на проектите.
