Театър "София" е едновременно в ремонт и в процедура за статут като недвижима културна ценност

173

Според експерти реновацията би могла да се случи успешно и по друг начин, без да се губи ценността на сградата


„Ремонтът на театър "София" е поредната изгубена възможност да покажем как едновременно можем да пазим архитектурна идентичност и да получим съвременна сграда. Махането на камъка и стандартните системни ремонтни решения със сигурност не са начинът, а енергоефективността в случая е механично приложена цел, водеща до необратими загуби. Както винаги опитите за спасяване са тихи и твърде често неуспешни“, коментират от „Ново архитектурно наследство“ (НАН)* - инициатива за идентифициране, съхраняване, развитие и популяризиране на най-отличителни архитектурни обекти в новата ни история.

От „Ново архитектурно наследство“ припомнят, че Театър "София" е сградата, която през 2020г. са класирали трета по важност да получи статут като културно наследство в списъка от 15+1 софийски обекта от периода след Втората световна война, изготвен съвместно със „Софияплан“. През септември 2021г. от инициативата са представили резултатите от работата си пред Столична община, НИНКН и НАГ и са внесли фиша на театър “София” в НИНКН като мостра на свършената работа с предложение за сътрудничество. Във връзка с предстоящия ремонт на сградата са провели редица срещи с представители на Столична община, ръководството на театъра и инженери с цел да покажат, че реновацията би могла да се случи успешно и по друг начин, без да се губи ценността на сградата. Изготвено е становище, НИНКН решава да внесе фиша за театъра в Експертния съвет към Министерството на културата, но междувременно ремонтът стартира и НИНКН изпраща уведомление, че сградата е в процедура за статут като недвижима културна ценност.  

От инициативата припомнят изречението, с което започва становището от 6.12.2021г. относно предстоящия ремонт: "Основен проблем в предложения проект е неговият подход за "цялостно обновяване", заложен в допълнението към заданието за проектиране от 2.04.2015г. Такъв подход е в принципно противоречие с идеята за опазване на сградата като недвижима културна ценност и представлява сериозен риск от загуба на високата степен на автентичност, която сградата в момента притежава". Това допълнение решава съдбата на всички настилки, каменни облицовки, гипсови елементи, дървени ламперии, осветителни тела и обзавеждане на театър София.

„Предстои да видим дали процедура за статут може да спре ремонта. Но статутът не бива да е бухалка. Театър "София" имаше нужда просто от едно преосмислено архитектурно решение, а се стигна до патовата ситуация да се избира между “работещ театър” или “културна ценност”. Предизвестено всеки един от двата избора е губещ“, казват от НАН.

Според „Спаси София“ фасадата на Театър „София“ е унищожена въпреки обещанията на Столична община, че тя ще бъде запазена. „Емблематичната варовикова фасада се разрушава с къртач, за да се постави топлоизолация и да се “усвоят” поредните средства! Независимо от всички разговори, експертни оценки и становища, които предоставихме на столичната администрация, отчитането на безполезна дейност се оказа далеч по-важно от архитектурната стойност на сградата! Освен фасадата, интериорът на Театър „София“ също отива в историята! Оригиналните тавани и настилки са премахнати, а за тях ще си спомняме само от снимките“, казват от организацията.

*В основата на инициативата "Ново архитектурно наследство" е Анета Василева - архитектурен историк, критик и публицист. Тя е доктор по история и теория на архитектурата, специализира в областта на следвоенната архитектура и опазването на архитектурното наследство и преподава в катедра “История и теория на архитектурата” на УАСГ. Участвала е в международния проект ATRIUM (Архитектурата на тоталитарните режими на ХХ век в управлението на градовете), в транс европейското изследване “Конкурсната култура в Европа” и в Плана за опазване и управление на Бузлуджа, финансиран от фондация “Гети”. Анета Василева е член на ИКОМОС България и ДОКОМОМО България, както и на Международния научен комитет за Образование и обучение на DOCOMOMO International. Тя е съосновател на група WhAT (мултидисциплинарна платформа, посветена на съвременната архитектурна критика) и на ГРАДОСКОП (съвместна практика, фокусирана върху преоткриването на градски пространства).

Снимки: Ново архитектурно наследство

Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

Стартира изграждането на Факултет по ветеринарна медицина към Медицинския университет в Плевен

Стартира изграждането на Факултет по ветеринарна медицина към Медицинския университет в Плевен

Това е петото и най-ново основно звено в структурата на висшето училище, а първата копка се проведе на терена на ул. „Пиер Кюри“

Обявиха "Годишните награди за строителство - M2" на база реални числа за квадратни метри разгъната застроена площ

Обявиха "Годишните награди за строителство - M2" на база реални числа за квадратни метри разгъната застроена площ

Церемонията се проведе в рамките на Forum Real - събитие на строително-инвестиционната индустрия

Реконструиран дом в историческия център на Велико Търново - комфортен и с адекватно съхранена архитектурна същност

Реконструиран дом в историческия център на Велико Търново - комфортен и с адекватно съхранена архитектурна същност

Проектът получи специално отличие в конкурса „Български архитектурни награди 2025" на КАБ

Започна изграждането на първия академичен кампус в страната - в Студентски град в София

Започна изграждането на първия академичен кампус в страната - в Студентски град в София

Кампусът около блокове 30 и 32 на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) ще се ползва от 2 100 студенти, 980 ученици от Професионалната гимназия по телекомуникации и 300 преподаватели и служители

Богдана Панайотова изпрати открито писмо до Камарата на архитектите и Съюза на архитектите в България

Богдана Панайотова изпрати открито писмо до Камарата на архитектите и Съюза на архитектите в България

Главният архитект на столицата с отнети правомощия представя кратък отчет за извършената от нея работа до момента 

Могат ли обществените ни сгради отново да носят духа на българското изкуство?

Могат ли обществените ни сгради отново да носят духа на българското изкуство?

Национална инициатива предлага отделяне на средства за изкуство в публичните проекти