Винарска изба „Драгомир" в село Брестник
1686
Сградата е победител в категорията „Бизнес, административни, индустриални, търговски сгради (реализации)“ в конкурса АРХ ИНОВА 2020.
Винарска изба - Винарско имение "Драгомир" в пловдивското село Брестник е с проектант ZOOM studio (арх. Тодор Обрешков, арх. Пламен Тодоров, арх. Теодора Алексиева, арх. Мартин Вандов, инж. Анастас Колев). Винарското имение е собственост и се управлява от Наталия Гаджева и Константин Стоев - енолози и професионалисти с многогодишен опит във винопроизводството. Те решават да създадат винарска изба, където да преработват реколтите от техните лозя.
Теренът на бившата винарска изба "Брестник" е непосредствено при влизане в селото. Наоколо е било селскостопанска производствена зона, обкръжена от изток, север и запад с лозя. В голяма степен и в наши дни е запазен обликът на тази зона, въпреки че сега някои площи са се превърнали в жилищни квартали с къщи.
Основна цел на инвеститора е интегриране на избата с лозовите насаждения наоколо в единен производствен цикъл при прилагане на безотпадни опростени класически технологични процеси, обезпечени с оборудване от специализирани реномирани фирми. Дейността на предприятието е концентрирана върху лозарството и винарството, но в допълнение е обърнато внимание и на винения туризъм.
След множество огледи на място, проучване на архивни документи, експертизи и дискусии се е наложило решението да бъде изоставена първоначалната идея за реконструкция на съществуващите сгради. Решено е новата сграда на винарската изба да бъде разположена в южната по-тясна и обособена част на терена с лице на изток към главната улица на селото, отвеждаща на юг към неговия център, а на север - право към Пловдив. Южната част е и най-извисена, с широк обзор към града.
Топографските особености на терена за строителство се характеризират с общ лек диагонален наклон от югозапад към североизток на слабо нагънатия релеф в избения двор. Основният обем на избата е на две нива, правоъгълен, ориентиран според чистите географски посоки. Дългите фасади са на север и на юг, а късите - на изток и запад.
Погледната от север на юг, издължената северна фасада се проектира под силуета на планинските хълмове и представлява своеобразен екран за бъдещата зона, определена за изграждане на 16 еднофамилни къщи, клуб и малък спортен център - като фон, прикриващ нелицеприятните близки гледки с бивши стопански постройки през улицата горе от юг.
От самото начало стремежът е бил обликът и характерът на строежа на новата винарна да отразява и показва откровено същността на технологичното производство при провеждане докрай на основния принцип - органично вписване в релефа на терена. Резултатът е цялостен функционално разнообразен ансамбъл, облагородяващ окръжаващата околна среда и най-вече природните дадености на ландшафта на селските покрайнини.
При компактната планировка на сградата е използвана видима отвън издължена композиция със степенуване на интериорните и външните паркови пространства според предназначението им. Линеарността е доразвита в съответствието на обемно-пространственото решение с етапното протичане на технологичните процеси. Всъщност, както минаващите покрай новата винарска изба, така и посетителите и обитателите на жилищните квартали наоколо, а дори и работещите там, няма да възприемат отвън действителната големина на производствения корпус и съответно няма да бъдат смущавани от потискащото внушение на промишлено предприятие.
Използваните фасадни материали са: каменна облицовка от базалтови плочи с дебелина 5 см, видим бетон - монолитни стени, монтажни фасадни елементи и шлайфан стоманобетон. Широката козирка по северната фасада се носи от монтажни съставни колони - всяка от 2 стоманени профила IPE 300 (300/150мм) с двустранно прикрепени дървени талпи (2х250/75мм).
Голяма част от действителната разгъната застроена площ е на подземни и полуподземни нива. При това се запазва водещата идея при строежа да бъде използвана денивелацията. Релефните дадености са обусловили специфичната обемно-пространствена и планова конфигурация. Наклонът на терена предполага стъпаловидното развитие на застрояването. Разликата в нивата, използвана като технологично предимство, дава възможност за гравитачно протичане на винарския процес. От енологична гледна точка, гравитачният път на гроздето и виното е класически изпитан прийом, а вкопаването в терена осигурява типичен за винарските изби вътрешен микроклимат, благоприятен за направата на добро вино с нисък разход на енергия.
Поставени дълбоко в терена, големите избени помещения не смущават с обемното си въздействие парковата среда и близките квартали на селото с жилищни и вилни постройки. Така са удовлетворени изискванията на енолозите, а производственият корпус, вкопан в ската, прикрито се сгушва в гънките на терена, без да дразни очите.
Вътрешните прегради на производствените помещения и отделянето им от останалите помещения са стъклени преградни стени, съставени от отделни елементи безпрофилно остъкление, като на нужните места са предвидени изцяло стъклени врати. Настилката във всички производствени и инсталационни помещения, в коридорите и складовете е индустриален шлайфан бетон.
Новата винарска изба "Драгомир" заедно с парковата среда, оформена около строежа, органично и непретенциозно се вписва в теренните дадености, ориентирана към красивия хълмист пейзаж с планините на юг и гледката към Пловдив на север. Тя се превръща в своеобразен притегателен акцент, живописно включен в ландшафта като отличителен знак - символ на селото и цялата местност.
Церемонията по награждаването в Седмото издание на Годишните архитектурни награди АРХ ИНОВА 2020 може да видите във филм на обновения сайт на конкурса и на YouTube канала на конкурса. Във видеото ще чуете коментари на победителите, на партньорите на конкурса, както и кратки интервюта с членовете на журито за развитието и проблемите на съвременната българска архитектура.
