Арбанаси стана първият архитектурен резерват с нови граници и режими на опазване
281
Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство (СЕСОНКЦ) прие предложението на НИНКН
Историческото селище Арбанаси стана първият архитектурен резерват с актуализиран статут, съответстващ на Закона за културното наследство. Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство (СЕСОНКЦ) прие предложението на НИНКН, резултат на 4-годишни мащабни проучвания и анализи на историческото градоустройство и архитектурната типология, на сегашното състояние и намесите в селищната и имотната структура. Научно-изследователската работа на експертите е базата за създаването на подробните режими на опазване на груповата недвижима културна ценност.
Големи къщи с богата функционалност, обширни дворове и високи каменни огради – такова е било село Арбанаси в разцвета си преди близо 4 века. Първите писмени свидетелства за възникването на селището са от края на 15-и и началото на 16-и век. Записано е в османския кадастър като част от вакъфския имот на Рюстем паша, зетят на Сюлейман Великолепни. Имало дервентджийски статут (охранител на прохода), което давало право на жителите му да носят оръжие, но всъщност те били заможни търговци и скотовъдци.
Запазените сгради от предвъзрожденския период са различни от познатата народна архитектура от Възраждането и са най-ценното наследство на Арбанаси. Кърджалийските нападения в началото на 19-и век нанасят щети върху архитектурния му облик, структурата на населението се променя, започва градоустройствен регрес. През Възраждането се появяват нови квартали с по-плътно застрояване и по-малки къщи.
Историческото селище включва 150 обекта от периодите на възход и упадък. В територията му са разкрити и археологически структури. След 2000-та година за опазването на Арбанаси настъпват трудни времена. През 2002 г. влиза в сила несъгласуван план за регулация и застрояване, който разширява застроителните граници на селото в разрез с действащите режими. Много от имотите са раздробени за сметка на големите арбанашки дворове. Характерната дотогава ниска плътност на застрояване от 10 до 20% достига до 40% в новите зони и така селото губи една от отличителните си характеристики. Съвременните намеси увреждат груповата недвижима културна ценност и променят духа на мястото.
Целта на актуализираните правила е да бъде съхранена историческата селищна структура и да спрат негативните тенденции, свързани с презастрояването, с транспортната, техническата и туристическата инфраструктура и с озеленяването с чужди за района видове. Фишът, който обобщава детайлното проучване, е с обем от над 150 страници и съдържа около 150 актуални и архивни изображения, аналитични карти и графична документация. Новите граници и режими на опазване на историческото селище Арбанаси са подготвени от експертите на НИНКН арх. Антоанета Антонова, д-р арх. Радосвета Кирова-Делчева, арх. Александър Младенов и арх. Ирина Дакова.
