Издадоха заповеди за три нови защитени територии

19 / 02 / 2024 88

Това са „Язовир Мрамор“ в землището на село Мрамор, "Находище на Вагеницова метличина – Вълча поляна” и „Манастирска стълба“ в землищата на селата Самоводене и Първомайци

Заповедите за новите защитени местности въвеждат забрана за дейности, които могат да доведат до унищожаване на видовете и местообитанията им като промяна в предназначението и начина на трайно ползване на земята; строителство и други дейности, водещи до промяна на ландшафта; търсене, проучване и добив на подземни богатства; въвеждане на неместни и чужди растителни и животински видове и др.

Защитена местност „Язовир Мрамор“

Защитена местност „Язовир Мрамор“ (с площ от 402,876 дка) е обявена по предложение на природолюбители орнитолози – Нели Дончева и Леонора Щъркова, с цел опазване на езерна екосистема, представляваща местообитание на около 200 ценни и защитени видове птици: Бял ангъч (Tadorna tadorna), Лятно бърне (Spatula querquedula), Клопач (Spatula clypeata), Сива патица (Mareca strepera), Фиш (Mareca penelope), Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), Шилоопашата патица (Anas acuta), Обикновено зимно бърне (Anas crecca), Червеноклюна потапница (Netta rufina), Кафявоглава потапница (Aythya ferina), Белоока потапница (Aythya nyroca), Качулата потапница (Aythya fuligula), Голяма бяла чапла (Egretta alba), Нощна чапла (Nycticorax nycticorax), Малка бяла чапла (Egreta garzetta), Гривеста чапла (Ardeola ralloides), Ръждива чапла (Ardea purpurea), Голям воден бик (Botaurus stellaris), Малък воден бик (Ixobrychus minutus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmaeus), Блестящ ибис (Plegadis falcinellus) и Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) и др.

Специфичните забрани за дейности, които могат да доведат до унищожаването на езерната екосистема и видовете птици, включват използването на всякакви плавателни средства (включително сърфове, кайтове, спортни лодки и водни колела) във водната площ; промишлен риболов; бивакуване и палене на огън; използване на пиротехнически средства.

Снимка: Леонора Щъркова. Блестящи ибиси.

Снимка: Нели Дончева. Бойник.

Снимка: Нели Дончева. Вечерна ветруша.

Снимка: Нели Дончева. Жълта стърчиопашка.

Защитена местност „Находище на Вагеницова метличина – Вълча поляна“

Защитена местност „Находище на Вагеницова метличина – Вълча поляна“ (с площ 9,422 дка) е обявена по предложение на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН с цел опазване на застрашен и защитен растителен вид, представляващ терциерен реликт - Вагеницова метличина (Centaurea wagenitziana), и неговото местообитание.

Специфичните за защитената местност забрани са за късане, отрязване, изкореняване, събиране и унищожаване на екземпляри от вида с изключение за научни цели; складиране на дървен материал; засипване с почва, земно-изкопни, инертни и всякакви други материали.

Снимка: ИБЕИ, БАН. Жълта стърчиопашка. Вагеницова метличина.

Защитена местност „Манастирска стълба“

Защитена местност „Манастирска стълба“ (с площ 364,470 дка) е обявена по предложение на РИОСВ - Велико Търново. Предмет на опазване в защитената територия е значимо гнездово местообитание на застрашени, редки и уязвими скално гнездящи видове птици, включително черен щъркел (Ciconia nigra), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), гарван (Corvus corax), алпийски бързолет (Apus melba), обикновен бързолет (Apus apus), скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris), червенокръста лястовица (Hirundo daurica), а доскоро и гнездовище на египетски лешояд (Neophron percnopterus) - световно застрашен и застрашен в България вид. Прилежащите гори и поляни представляват ловна територия за голям ястреб (Accipiter gentilis), белоопашат мишелов (Buteo rufinus) и обикновен мишелов (Buteo buteo), като има съобщения и за сокол скитник (Falco peregrinus).

Обявяването на защитената територия ще допринесе и за опазването на Прашната пещера, представляваща убежище за защитени видове прилепи, включени в Приложение 3 от Закона за биологичното разнообразие.

Към мотивите за обявяване на защитената територия е и опазването на растителен вид с висока природозащитна стойност - гола копривка (Celtis glabrata), включен в Червената книга на Република България в категорията „Застрашен“ (EN). Същевременно в горите около скалния масив е установена орхидея от вида маймунски салеп (Orchis simia), както и групи вековни дървета от вида дървовидна (турска) леска (Corylus colurna).

В защитената местност се въвеждат специфични забрани като горскостопански мероприятия по време на размножителния период на птиците от 1 март до 15 август; прогонване, улавяне на птици, събиране на яйца и разрушаване на активни и неактивни гнезда и гнездови ниши; къмпингуване, бивакуване, лагеруване и палене на огън извън специално определени за това места; влизане в пещерите, освен за проучвателни дейности; чупене, къртене и повреждане на пещерни и скални образувания. Въвеждат се правила за скално катерене, спускане, екипиране и преекипиране на катерачни маршрути.

Източник на снимката: в. Труд

Предстои обнародване на трите заповеди в Държавен вестник.