Камарата на архитектите събра институциите и бранша на среща за енергийната ефективност
205
Евродепутатът Цветелина Пенкова представи акцентите на новата директива в сектора
Източник: КАБ
Актуални проблеми в сектора на енергийната ефективност дискутираха на работна среща представители на институциите и архитектурно-строителния бранш. Форумът се проведе в Централния дом на архитекта по инициатива на Камарата на архитектите в България (КАБ). Професионалният дебат е част от поредицата дискусии, инициирани от КАБ в търсене на подкрепа и консенсус за реформиране на нормативната база. Целта е да бъде подпомогнат процесът по въвеждане на европейските директиви в българското законодателство.
Участниците в срещата обсъдиха необходимостта от актуализиране на нормативната база във връзка с новата Директива за енергийните характеристики на сградите, която влезе в сила през 2024 г. Предвижда се директивата да бъде синхронизирана с националното законодателство до 29 май 2026, съобщи евродепутатът Цветелина Пенкова. България е успяла да се пребори за максимално облекчаване на административната тежест при прилагането на директивата. Отпаднало е първоначалното задължение за собствениците на апартаменти, къщи и офиси да извършват енергийно обследване и сертифициране на енергийната консумация на съответните обекти. Премахнати са санкциите и глобите за неизпълнение на тези изисквания, обясни Пенкова.
Директивата предвижда държавите членки да предоставят подходящи финансови мерки, включително достъп до безвъзмездни средства за уязвимите домакинства. Очаква се да има нова ревизия на директивата в рамките на настоящия мандат, съобщи евродепутатът и призова браншът да се включи в процеса по оптимизиране на законодателството в сектора. „Искам да чуя вашите отзиви, защото вие сте хората, които ще работят в сферата през следващите години и вие трябва да изисквате от националните власти как да се транспонира директивата“, обърна се към професионалните организации Пенкова.
Председателят на КАБ арх. Владимир Милков благодари за възможността браншът да се запознае с актуална информация относно прилагането на европейската директива и изрази готовността на КАБ да съдейства с предоставяне на професионална експертиза.
Зам.-председателят проф. д.р арх. Борислав Борисов информира, че в началото на 2024 г. КАБ е инициирала създаването на междуведомствена работна група, която е разработила предложения за усъвършенстване на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите. Според експертите наредбата трябва да акцентира върху „пасивните“ форми за постигане на по-висока енергийна ефективност, които са свързани с архитектурната част на инвестиционния проект. Друга идея е за отпадане на т.нар. част „енергийна ефективност“ в инвестиционния проект. Предлага се тя да получи статут на оценка за съответствие с цел намаляване на бюрокрацията и подобряване качеството на проектите. Предложенията на работната група ще бъдат предоставени на МРРБ с цел подпомагане на процеса по синхронизация на националното законодателство с европейската директива, обясни проф. Борисов.
Председателят на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев коментира, че при актуализирането на законодателството е важно да бъдат съобразени взаимовръзките между многобройните нормативни документи в сектора на енергийната ефективност. В тази връзка той предложи да се създадат няколко работни групи, които да дискутират различните аспекти и стандарти, предвидени в евродирективите.
Председателят на КИИП инж. Марин Гергов алармира, че при санирането на жилищните сгради не се обръща достатъчно внимание на конструкциите и сградните инсталации, които често са в окаяно състояние. „Ще започнат да падат прекрасно санирани сгради със силно амортизирани сградни инсталации“, предупреди инж. Гергов. От КИИП обърнаха внимание и на необходимостта от повишаване качеството на санирането на сградите, както и от внедряване на съвременни системи за предотвратяване на мухъла и влагата при топлоизолиране.
Изпълнителният директор на БАИС инж. Йордан Николов коментира, че качественото саниране изисква изработването на подробен архитектурен проект, който стриктно да се изпълнява. Важно е първоначално да се извърши и констурктивно обследване на сградата. Необходим е комплексен подход, който да позволява поетапно изпълнение на дейностите по обновяване на сградните. Санирането следва да излезе от ръцете на държавата, която трябва да стимулира гражданите да обновяват жилищата си, смята Николов.
От Камарата на енергийните одитори изтъкнаха необходимостта от прецизиране на критериите в европейските програми относно финансирането и изпълнението на проектите за обновяване на сградите. Според одиторите европрограмите включват изисквания, които създават риск от корупционни практики. От КЕО призовават гражданите да изпращат сигнали за неправомерно изпълнение при обследването и санирането на сградите. Експертите от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Българска асоциация по отопление, вентилация и климатизация (БАОВК) също поставиха въпроса за нуждата от ефективен контрол на всички етапи от процеса по обновяване на зданията. Те коментираха, че в нормативната база трябва да залегнат реалистични и постижими стандарти относно нулево емисионните сгради, които предстои да се изграждат в следващите години съгласно европейските изисквания.
Във форума участваха още представители на Камара на строителите в България (КСБ), Българска асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК), Национална асоциация на строителните предприемачи (НАСП), Съюз на архитектите в България (САБ) и други. Представителите на бранша и институциите се договориха да работят съвместно за устойчивото развитие на сектора. Решено беше да се предложи на МРРБ да поеме инициатива за създаване на междуведомствена работна група за усъвършенстване на нормативната база.
