Спа комплекс в Централна минерална баня в София е възможен

8520

Необходим е обществен консенсус и формула, по която да се осъществи, каза докторът по икономика и управление (туризъм) Иво Анев.


На обсъждането на идеята за адаптация на северното и източното крило на Централна минерална баня в София Столична община направи опит да представи идеята си да ги направи място за култура, експозиции и хранилища за сметка на обещания преди време спа център с използване на минералната вода. Участници в обсъждането обаче отказаха да чуят подробности за проекта на арх. Станислав Константинов и да приемат доводите за намалял дебит на минералната вода.

 

Дебитът на водата за балнеолечение в Централна баня е повече от достатъчен, казаха експерти на дискусия във вторник. Тя беше организирана от Дискусионен клуб „Смисъл" и водена от един от неговите създатели - докторът по икономика и управление (туризъм) Иво Анев.

 

 

Иво Анев работи по проект за научноизследователска дейност с финансиране от УНСС - Икономически ефекти от използването на минерални води в спа туризма". Ползите за науката от него са свързани със създаването на цялостен модел за стойността, цената, разхода, алтернативите и други за използването на термални минерални води в спа обекти. Потенциалните ползи за обикновения човек са улеснено създаване на спа обекти, използващи минерални води, с което би се намалило разхищението на минерални води и услуга, използваема от всекиго. 

 

Последната публикация на Иво Анев е дисертационният му труд „Изследване на синергията между минералните извори и спа обектите". В него се търсят условията, при които минералните води проявяват синергичен ефект със спа обектите, при което се получава допълнителна икономическа стойност. Този ефект се проявява при точно определени условия (температура, дебит, качество на водите и други). Алтернативно използване на минералната вода е бутилирането ѝ и използването ѝ за отопление. При тези алтернативи обаче бива използван само един от 3-те основни компонента на водата - воден, термален, минерален. 

 

Иво Анев се занимава и с фотография, един от създателите е на дискусионен клуб „Смисъл", който от 2014г. насам се стреми да възстанови културата на честна дискусия по важни за обществото теми. Интересува се от електроника, фотографска, видео и компютърна техника. В свободното си време обича да развива познанията си чрез четене, пътуване и обучение в различни области.

 

 

По повод твърденията на Столична община, че минералното находище София-център е с недостатъчен дебит на вода, за да бъде реализиран спа център в още неремонтираната част на Централна минерална баня /сега Регионален исторически музей-София/, Иво Анев ни предостави данни за сравнение на минералните извори.

 

На първата таблица e показан дебитът на водите. На първо място е дебитът според Столична община. Вижда се, че курорт като Баден-Баден разполага със значително по-малко вода - 9.2 л/сек общо. Сливенски минерални бани, където има множество спа хотели, разполагат с вода по-малко от 12 л/сек, Сапарева баня и Павел Баня също. Момин проход, Стрелча и Вършец разполагат с до 1/4 повече вода. В случая става дума за общия дебит на всички извори на територията на тези курорти, а не само за един каптаж - както е при Централна минерална баня. При това Анев избира твърдението от 12 л/сек., а не официалните измервания (макар и стари), в които се споменават 20 л/сек.

 

По-подробно - тук.

 

Във втората таблица се вижда какво са казали от НАГ за максималния брой ползватели дневно на Централна баня. Споменава се число от 1000-1250 души на ден. Според Иво Анев това е значително количество. Може да видите, че при този дебит могат да работят 99 душа едновременно.

 

 

 

Какво обобщено показват данните, които ни предоставихте - има ли възможност за реализиране на спа център в Централна минерална баня - по отношение на дебита и възможният брой ползватели?

 

Категорично да, защото количеството на водата е значително по-голямо от много други спа курорти. 12 литра в секунда не е количество за подценяване. Мога да дам пример с Панчарево, където дебитът средногодишно е 13,5 литра в секунда. Там има частен спортно-развлекателен комплекс със спа център, както и терапевтична баня с минерална вода - единствената функционираща на територията на Столична община. В момента се строи още един спа център, а има и чешми за свободно водоналиване.

 

Наясно съм, че трябва да се подхожда много предпазливо към тези твърдения, защото през годините водата от всеки извор променя дебита си, понякога температурата си, затова трябва се правят проучвания и наблюдения на находищата.

 

Има ли пречки според Вас за реализирането на проект за балнеолечение в Централна минерална баня?

 

Пречката по-скоро е в отношението на общината, която търси програми за определени проекти и гледа се включи в тях, без да използва голям процент собствено финансиране. Аз разбирам нейното поведение, но може би е време то да се промени.

 

Защо общината дава като довод нисък дебит на водата, при положение, че това може да бъде оборено?

 

Според мен това е грешка в политиката на общината. В крайна сметка това да бъдеш добър стопанин е трудно. Те искат да покажат, че се грижат за развитието на града, използвайки различни програми, по които могат да получат финансиране. Проблемът тук е, че пренебрегват минералните води като ресурс и възможност за развитие, тъй като ще попаднат пред казуса как той да бъде разпределен. По този начин всяка година в канала попадат милиони левове, а и няма причина това да спре да се случва, ако не спрат самите извори.

 

Друг довод на общината да не прави спа център в Централна минерална баня е, че липсва икономически интерес към използването на обекта като термален комплекс. Основните причини за това били големият обем на инвестицията, неблагоприятното съотношение разходи-ползи и сложната логистика на зоната. Може ли да кажете ще има ли икономическа полза от един спа център в Централна минерална баня?

 

Според мен такава полза може да има, защото мястото е достъпно, а в рамките на един километър се намират голяма част от петзвездните хотели на София. Те по закон трябва да имат спа в тях, само че отделянето на големи пространства за пълноценен спа център засега е рискова инвестиция.  Един от основните проблеми на петзвездните хотели е, че заетостта им значително намалява в събота и неделя. Причината за това е, че не могат да предложат забавление на туристите - освен казиното. Един спа център на пешеходно разстояние от тях би могъл да се превърне в съществена причина за посещение на София. Това би довело и до завишен интерес и от страна на хотелите да използват минералните води, а оттам ще последват и съответните икономически ползи.

 

А с какво си обяснявате твърдението на общината, че липсва инвеститорски интерес към реализирането на спа комплекс в Централна минерална баня?

 

Казаха ми, че е имало интерес, но процедурата била сложна. Не мога да твърдя това, защото е дочуто и не познавам инвеститорите, но мога да кажа, че липсва добър пример в София, който да  привлече всички останали инвестиции. Спортно-развлекателният комплекс и баня в Панчарево не могат да бъдат този добър пример, защото са практически извън града и са относително неизвестни, дори за жителите на София. Докато не се случи, така да кажем, официалното откриване на София като град, в който има спа и общината не поеме отговорността да разпредели този ресурс между заинтересованите лица, всекидневно вода на стойност десетки хиляди левове ще изтича в канала.

 

Какво мислите за отоплението на сгради от каптажа София-център? Централна баня се отоплява така. Още през 2012г. общината имаше идея топлинната мощност на извора при Централната баня да отоплява освен сградата на Направление "Архитектура и градоустройство" на гърба на банята, и сградите на Министерския съвет и социалното министерство. През февруари 2016г. беше заявено, че има готов проект за това...  

 

В случая с каптажа София-център температурата на водата в зависимост от различните данни варира между 44 и 48 градуса, а това е доста ниска температура за ефективно отопление. В случая специалисти в тази област трябва да се изкажат, но при използването на топлообменници за отопление, водата, охладена до 37-8 градуса, спокойно впоследствие може да се използва за спа процедури.

 

 

Може ли в баните в Горна баня и Овча купел да има спа център или балнеолечение?

 

В това отношение за банята в Горна баня има огромни пречки, защото голяма част от количествата вода са част от концесия, а останалите се ползват за водоналиване от гражданите. Бутилиращите фирми освен че създават работни места, плащат големи концесии и данъци. Това би означавало, че ако се създаде спа център в банята, ще трябва да се отнеме от дебита за свободно водоналиване, който не може да бъде намален под определени в закона количества.

 

По отношение на баня „Овча купел" има много различни данни за това какво е количеството на водата. Някои казват, че е 4 литра в секунда, други казват, че няма вода. Там според мен трябва да се направи проучване, както и постоянно наблюдение, което да позволи да знаем какво се случва с термалните води.

 

За да обобщим - според Вас термален комплекс в Централна минерална баня в София е технически и икономически възможен.

 

Да, поне засега аргументите, които се дават срещу създаването на спа център, са доста лесно оборими от специалисти. Това количество вода, дори да го намалим наполовина, ще е абсолютно достатъчно. Бих се радвал на един аргументиран разговор по темата.

 

Факт е, че минералните води в България и в частност - в столицата ни, се разхищават? Какво е решението?

 

На първо място като че ли се изисква смелост. Наскоро един човек ми разказваше за китаец, дошъл в София, който казал: „Ама вие имате страшно много вода, тя е страхотна, вкусна - защо не я бутилирате и не я изнасяте за Китай?".

 

Имаме нужда от смелост да изберем за какво да използваме ресурсите, които имаме. Столична община трябва да бъде стопанин, а не пречка за развитието на този ценен ресурс, а в обществото да има консенсус относно неговото използване. Гражданите на София са над милион и 300 хиляди, туристите годишно са над 1 милион. Една 15-а, дори 20-а част от тях да имат интерес към спа комплекс с термална минерална вода в центъра на столицата, той ще се напълни и ще носи печалба. Това ще доведе и инвестициите.

 

И хората в общината имат желанието да се случи нещо хубаво, и гражданите също. Имаме общ интерес и ресурс за милиони, който се разхищава. Ако го развием, всички печелим, нека го направим.  

 

Интервю на Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

Станете част от церемонията DIBLA DESIGN AWARDS

Станете част от церемонията DIBLA DESIGN AWARDS

На 13 март разберете първи кои са победителите в годишните награди за интериорен дизайн в България

Черното е новият хром - елегантно, отличаващо и запомнящо се

Черното е новият хром - елегантно, отличаващо и запомнящо се

Ръководителят на LIXIL Global Design (EMENA) споделя мнението си за тенденцията

BOTANIC LAB: Озеленяването като мисия, декорация, здраве и функционалност

BOTANIC LAB: Озеленяването като мисия, декорация, здраве и функционалност

Освен услуги за проектиране, изпълнение и поддръжка на интериорно и екстериорно озеленяване, екипът на компанията създава иновации в сферата на ландшафтната архитектура

Гледайте интервюта с победителите и председателите на журито в двете направления в конкурса ARCHINOVA 2022

Гледайте интервюта с победителите и председателите на журито в двете направления в конкурса ARCHINOVA 2022

В YouTube канала на Годишните архитектурни награди може да видите още кадри от церемонията и награждаването

SIMPLE.ARCHITECTURE: Експресивна и семпла архитектура с проста геометрия

SIMPLE.ARCHITECTURE: Експресивна и семпла архитектура с проста геометрия

Опитваме се със стандартни форми да правим нестандартни пространства, които да стоят добре във времето, материалите да „подхранват“ идеята, а изпълнението да бъде достойно за материала, казва арх. Александър Йончев

Арх. Белин Моллов - за ценните сгради с много любов и малко идеализъм

Арх. Белин Моллов - за ценните сгради с много любов и малко идеализъм

Знаковите къщи са основата за формиране на всички градски пространства, добре е хората да знаят тяхната история и да ги ценят, но те трябва да са живи и да имат съвременна функция. Малко трябва, за да се провокира интереса на младите хора - да познават града си и да почнат да се гордеят с това, казв...