Експерти: Дебитът на водата за балнеолечение в Централна баня е повече от достатъчен
4237
Общината ще прави ново проучване и ще покани специалисти от Будапеща и Италия
Снимка: CityBuild.bg
Дебитът на водата за балнеолечение в Централна баня е повече от достатъчен, беше казано на дискусия вчера вечерта в Дома на архитекта в София с тема „Софийските минерални води - от даденост до обществена ценност". Тя беше организирана от Дискусионен клуб „Смисъл" и водена от един от неговите създатели - докторът по икономика и управление (туризъм) Иво Анев. В дискусията участваха проф. Павел Пенчев - дългогодишен преподавател в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски" - София и ръководител на повече от 300 проучвателни, проектантски, консултантски и експертни доклади в областта на хидрогеологията, геотехниката и минералните води, както и инж. Величко Величков, който през последните години извършва множество проучвания във връзка с оценка на ресурсите на находища на минерални води и изготвяне на проекти за тяхното ползване. В дискусията участва още председателят на Съюза на архитектите Георги Бакалов, акктивно се включиха и от инициативата Термално-Нормално.
Не е земетресението, възможна причина за намалял дебит е строителството на метрото
Като хидрогеолози не приемаме твърденията на общината, че дебитът на водата от каптажа София-център до Централна минерална баня е намалял, защото не виждаме на базата на какво е това твърдение, каза проф. Пенчев във връзка с намерението на общината да създаде културен вместо спа център в сградата. Според него е малко вероятно дебитът на минералната вода в находище София-център да е намалял заради Пернишкото земетресение през 2012г., както заяви зам.-кметът Тодор Чобанов. „Не би трябвало да има подобна реакция към този извор. Няма такова нещо и при другите извори на територията на София", каза той.
За по-вероятна причина за евентуално намалелият дебит професорът посочи строителството на метростанция "Сердика 2". „През 2010г. по време на дискусия с тогавашния главен архитект на столицата Петър Диков повдигнах въпроса, че каптажът София-център е на 30 метра от строящата се метростанция и има риск да се получат негативи по отношение на количеството и качеството на водата. Арх. Диков обеща, че ще има мониторинг", каза проф. Пенчев. През 2012г. той и инж. Величков отново обръщат внимание на въпроса и предлагат със собствени ресурси да направят измервания, но това не им е разрешено. Припомняме, че метростанция „Сердика 2" е въведена в експлоатация именно през 2012 г, като тя е най-дълбоката станция на софийското метро - на 28 м под земята.
Дори и намалял, дебитът на водата е повече от достатъчен
По сегашните данни от Столична община дебитът е 12 литра в секунда, от които 8 литра в секунда отиват за чешмите до банята, а за пълноценното функциониране на спа центъра изцяло с минерална вода били нужни 25 литра вода в секунда. За сравнение - един огромен спа център работи с 2 литра на секунда, казаха експертите. Според тях съвременната схема за ползване на минерални води е доста по-икономична, като за спа център в Централна минерална баня дебит от 3-4 литра в секунда ще са напълно достатъчни. Съвсем спокойно могат да бъдат направени и два балнеологични басейна, защото балнеологичният басейн се различава от обикновения - той е най-много 25-30-50 кубика, неговата вода не се обработва, а се опреснява 15% на час.
Порутени каптажи и съоръжения, неработещи минерални бани
Губим източниците на минерални води, държавата не ги поддържа и те умират експлоатационно. Освен това Столична община не дава достатъчно възможности на бизнеса за реализиране на спа центрове и балнеология, беше коментирано на дискусията.
Идват туристи и питат за известната българска минерална вода, а няма къде да ги заведа, каза професорът. Няма работеща минерална баня, а порутени каптажи и съоръжения не мога да показвам, защото ме е срам, каза той.
Инж. Величков даде пример за липсата на интерес към поддържането и разработването на съоръжения за минерална вода - сондаж за водоналиване с 32 градуса и дебит 2 литра в секунда на 4-и км в София е бил изоставен и превърнат в кошче за боклук. Екипът на инженера го прочиства и за два дни го възобновява. „Такива съоръжения има доста на територията на Столична община и те могат да бъдат възстановени", каза инж. Величков.
На дискусията стана дума и за това, че всички хотели около находището София-център са проявявали интерес към минералната вода, но общината не е проявила интерес към инвеститорите. От документи например видяхме, че през 2015г. е подадено заявление за водовземане от „Монтеканал България 3" ЕООД за спа център към изграждащият се сега хотел с предвидено експониране на крепостната стена на Сердика на ул. „Екзарх Йосиф" 35 /до Дома на киното, на метри от Централна минерална баня/. Столична община не го е одобрила, каза инж. Величков. Затова пък има 3 нови разрешителни за Панчарево. Т.е., общината не иска да прави спа център, но и не дава на инвеститорите.
Според Иво Анев в рамките на един километър около Централна минерална баня се намират голяма част от петзвездните хотели на София. Те по закон трябва да имат спа в тях, само че не разполагат със средствата за голям център, а правят само място за джакузи. Това е един от основните проблеми на големите хотели с бизнес ориентация - стоят празни в събота и неделя и причината за това е, че не могат да предложат забавление на хората - освен казиното например. А един спа център на пешеходно разстояние от тях би позволил тези хотели да се пълнят.
Не всички общини са лениви
Инж. Величков даде пример с Община Минерални бани, където е подновена ВиК мрежа, а кметът е издействал от областния управител хигиенна баня с 200 платени посещения на ден, като отпадната вода се използва от оранжерии и рибарници. Друг пример е Баня, Разложко, както и много други общини, каза инж. Величко Величков, който работи предимно като консултант на общините, на които е предоставено право на управление и ползване на минералните водоизточници, разположени на техните територии.
Аргументите на общината
Освен въпроса с намалелият дебит на минералната вода, на съвещание на комисията по култура към Столичния общински съвет в понеделник зам.-кметът Тодор Чобанов представи финансови анализи, според които в случай на възстановяване на банята като баня ще трябват поне 9 млн. лева, които нямало как да бъдат осигурени без привличането на външен ресурс. Разходите по експлоатацията на двете крила като спа център щели да са над 900 хил. лева на година. В анализа не се посочва какви биха били евентуалните приходи, защото според Чобанов това зависи от интереса към банята и от това какви ще са цените на услугите, пише Mediapool.
Според анализа разходите за разширяване на музея ще са по-малко - 7 млн. лева, а оперативните - 2-3 пъти по-ниски. Приходите обаче няма да са достатъчни музеят да се самоиздържа. В анализа не се посочва как ще се промени това съотношение при увеличаване на оперативните харчове по по-голям музей.
Чобанов е на мнение, че капацитетът на спа центъра би бил прекалено малък и трудно ще се привличат платежоспособни клиенти, тъй като банята няма външен басейн и няма как да има такъв. Освен това се намира в центъра на града, достъпът е основно с градски транспорт и семейства с деца например едва ли щели посещават спа центъра, тъй като това било свързано с пренасянето на сакове и чанти по автобуси и метро.
Привличането на достатъчно чуждестранни туристи /близо 1 милион на година - бел. ред./ също било спорно, тъй като единственият хотел с подходящи клиенти бил "Арена ди Сердика". Изключени са другите големи хотели в близост, тъй като били бизнес ориентирани. По-малките пък били основно хостели, в които отсядат неплатежоспособни хора - най-вече мигранти. Не се споменават многото апартаменти в центъра, които се ползват от туристите, дошли в страната за уикенд туризъм.
Според председателя на комисията по култура Малина Едрева трябва да се направи ново изследване на дебита, тъй като е възможно да се е увеличил от последното хидроложко изследване, правено преди 6 години. Тя обясни, че в началото на следващата година ще покани експерти от Будапеща и Италия, за да се види как се действа там с подобни сгради и природни ресурси. След това щяло да се вземе и решение какво да се прави с рушащото се крило на банята.
*Очаквайте интервю по темата с доктора по икономика и управление (туризъм) Иво Анев.
Ема Димитрова
