НИМ издаде нова книга, посветена на археологията в Бургаския залив
88
Научният акцент пада върху една слабо проучена, но силно наситена с обекти зона около западния край на Созополския залив на площ от над 300 декара
Националният исторически музей издаде нова книга, която е посветена на археологията в Бургаския залив. Книгата на проф. д-р Иван Христов Between Sozopol and Talasakra. Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland представя резултатите от археологическите проучвания на екипа на проф. Христов в землището и акваторията на гр. Черноморец в периода 2014-2025 г. В този екип са участвали и експерти от РИМ-Бургас.
Изложението следва вече утвърден интердисциплинарен подход, приложен в сходни предишни обобщаващи публикации на автора, проследяващи поселищното развитие в крайбрежната Черноморска зона. Използвани са методи на полевата и подводна археология, историческа география и геофизика. Всъщност текстът е предпоставка да се разшири научното познание за разположението и характера на археологически обекти от различни исторически периоди, разположени в околностите на Аполония Понтика/ Созопол.
Научни рецензенти на книгата са известните български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов. В структурно отношение книгата има пет глави. Първата е географско описание на хинтерланда и характеристика на залива. Във втора глава е направен преглед на всички запазени писмени извори за западната периферия на созополския залив. В трета глава от книгата се представят хипотези относно разположението на т. нар. „второ созополско пристанище“, упоменато през VI век в анонимен периплус на Черно море.
Последните две глави от изложението всъшност представят резултатите от археологическото проучване на различни по вид и хронология археологически обекти, концентрирани на една не толкова голяма по площ територия, разположена в западния края на залива. Освен обобщението на данните от вече известни археологически експедиции, тук са публикувани за първи резултатите от разкопки на нови обекти, имащи пряко отношение към разглежданата тема.
В заключението е разгледан характерът на тези структури и мястото им в историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът приема, че при западната брегова ивица на Созополския залив е налице на съвкупност от археологически обекти, които образуват специфично предградие на Аполония Понтика/ Созопол назовано с гръцкия термин προάστ(ε)ιον (proasteion). Това е подходящото обозначение за крайградско застрояване в предимно гръкоговоряща част от Средиземноморието и Черноморското крайбрежие за разлика от почти идентичния термин латински термин suburbium.
Тук свързващи компоненти с града е пристанището/ пристанищата и крайбрежния сухоземен път. Основната територия на този проастион обхваща полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец както и отделни структури чието описание се публикува за първи път.
Особено интересни са данните за новооткрития римски храм и късноантична църква в местността „Аклади“ до къмпинг „Градина“ между Созопол и Черноморец проучвания през есента на 2024 г. от екип на НИМ и РИМ Бургас. Представят се и резултатите от подводните изследвания в акваторията на крепостта Хрисосотира.
Предстои през юни представяне на книгата в Бургас, а самата тя е качена на сайта на НИМ за свободен достъп.
