Нормите за проектиране на детски градини и училища у нас не отчитат спецификите на средата и са базирани на фиксирани планови решения

11 / 12 / 2023

468

Част от изискванията създават проблеми по отношение на максималната етажност и плътност, а одобряването на намалени отстояния към границите на имота усложнява и бави процеса

Източник: Презентация на арх. Росица Браткова

Една трета от децата в България все още учат на две смени поради липса на сграден фонд, каза арх. Росица Браткова от студио Aedes по време на конференция за образователната инфраструктура. Тя обърна внимание на проблемите в Наредба № РД-02-20-3 от 2015 година за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата. Според арх. Браткова липсата на гъвкавост в нормативите пречи на възможността за архитектурни решения, съобразени с новите реалности.

Източник: Презентация на арх. Росица Браткова

Наредбата не отчита спецификите на реалната среда и създава проблеми по отношение на максималната етажност, тъй като тя може да бъде до 3 етажа в извънградски селища в новозастроявани урбанизирани територии и 4 етажа в застроени урбанизирани територии. Арх. Браткова не вижда проблем сградите за училища да са по-високи, като на последните етажи да учат по-големите деца.

Снимка: wikimedia.org. Stuyvesant High School в Ню Йорк

Във връзка с отстоянията към границите на имота според Наредбата сградите на училищата, детските градини и детските ясли се проектират на разстояние от уличната регулационна линия и съседните поземлени имоти както следва:

1. Разстояние по-голямо от 15 метра за частите от сградите с учебни помещения в училищата и за помещенията за занимални и спални в детските градини и детските ясли;
2. Разстояние по-голямо от 5 метра за частите от сградите на училищата с неучебни помещения (например зони за спорт, хранене и други);
3. Разстояние по-голямо от 8 метра за частите от сградите на детски градини и детски ясли с помещения, различни от занимални и спални.

Макар че според промяна в Наредбата в застроени територии със съществуваща инфраструктура, както и при пристрояване и/или промяна на предназначението на съществуващи сгради се допуска разстоянията да се намалят до 5 метра (т. 1) и до 3 метра (т. 2 и 3), това става с мотивирано решение на Столичния общински съвет въз основа на технико-икономическа оценка. Внасянето и одобряването от СОС обаче твърде усложнява и бави процеса, смята арх. Браткова. Това е и причината инвеститорът в изграждащия се Ko-Share Residential and Business Complex (КОШЕР) в София да се откаже да прави детска градина и да я замени с офиси. Контактът с другата сграда принуждава архитектите да правят проект само за две групи, а заради проточилото се узаконяване собственикът се отказва от първоначалното си намерение.

Източник: Презентация на арх. Росица Браткова. Проектът на Aedes за детска градина в изграждащия се комплекс КОШЕР в София.

Източник: Aedes. Детската градина беше предвидена в най-тихата част, на два етажа със заоблени форми.

Визуализация: Aedes. В детската градина бяха предвидени големи прозорци за максимален поток от слънчева светлина.

Още една норма, която създава проблеми за проектирането на детски градини и училища у нас, е изискването за плътност в градска среда. Арх. Браткова показа няколко успешни примера за висока или максимална плътност, която не е нарушила градската среда, а напротив – дала е възможност на архитектите да реализират добри решения.

Снимки: Pell Overton Architects. Преустройство на склад в училище. Blue School Middle School в Ню Йорк има награда за адаптивен дизайн.

Снимка: architecture.com. Marlborough Primary School в Лондон от Dixon Jones - максимално използване на терена и във височина.

Източник: www.trasbordo.es. Oak House School в Барселона от Trasbordo Arquitectura - максимална плътност, вкопаване в терена и гъвкавост на остъкляването.

В Наредба № РД-02-20-3 има и изисквания, базирани на остарели строителни технологии и фиксирани планови решения. Това е например изискването, че разположението на прозорците спрямо седящ ученик трябва да е от лявата страна, а височината на подпрозоречните зидове и первази – на 90 см. Ето как може да бъде - и като сгради, и като пространства:

Снимка: www.skop-arch.ch. School in Port от Skop.