Общините могат да се възползват от над 11 милиарда евро за адаптация към климатичните промени до 2030 година
258
Необходим обаче е научно-базиран подход и добра координация, както и съобразяване с локалните климатични рискове, стана ясно на международна конференция
Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, са многобройни и до 2030 г. възлизат на над 11 млрд. евро. Но за да бъдат ефективно използвани, е необходим научно-базиран подход и добра координация между европейските, националните и местните власти, както и съобразяване с локалните климатични рискове. Около това послание се обединиха участниците в Международна конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда“, организирана от МОСВ съвместно с Министерството на енергетиката, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, НСОРБ и Коалиция за климата на 30 юли.
Стратегии за намаляване на градските емисии
През 2020 г. между 67% и 72% от световните емисии на въглероден диоксид са дошли от градска среда. Затова е важно, че над 1000 града по света предприемат стъпки към климатична неутралност. Основните стратегии, с които могат да бъдат намалени градските емисии, са: планиране в посока по-компактни градове, които позволяват ходенето пеша; устойчив модел на производство и консумация с намаляване на потреблението, улавяне и складиране на въглерод в градска среда; електрификация на транспорта и сградите в комбинация с нисковъглеродни енергийни източници.
Трансформиращи действия, съобразени с локалните нужди
Доброто сътрудничество между институции, архитекти, урбанисти и учени е ключово, тъй като няма един подход, приложим към всички общини, който да може да бъде „спуснат отгоре“. Целта е местни екипи да предприемат трансформиращи действия, съобразени с локалните нужди. Полезен е онлайн порталът на Мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата“ – платформа за обмяна на опит, в която общините могат да намерят решения за климатична адаптация, техническа помощ с оценката на риска, насоки за финансиране и помощ при разработването на пътни карти.
Финансиране
Местната администрация може да се възползва от финансирането от Програма „Хоризонт Европа“, която е отворена за проекти на всякакъв вид организации, но администрацията често не я припознава като източник на средства заради нейната насоченост към научноизследователска и развойна дейност. Средствата по програмата за периода до 2027 г. възлизат на 95,5 млрд. евро.
Климатичните политики са местни политики, но за да могат общините да ги изпълняват, имат нужда от ресурс и правомощия, както и от гъвкави програми за финансиране. Сред основните пречки за изпълнението на интегрирани климатични политики остават разпокъсаната отговорност между централните и местните институции, големият обем стратегически документи и фрагментираността на програмите за финансиране, смята д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
Мнението му беше подкрепено от Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ): „Тази фрагментираност често означава прилагане на мерки на парче. Правим добри неща, но не според потребностите, а според възможностите за финансиране, при което резултатът може да е красив, но все пак остава „на кръпки“, каза Георгиева.
Общините в България могат да се възползват от над 11 млрд. евро за адаптация към климатичните промени до 2030 г. по различни фондове – кохезионните фондове (€ 1,3 млрд.), Фонда за иновации и Модернизационния фонд (€386,7 млн.), Фонда за справедлив преход (€ 1,2 млрд.), Социалния климатичен фонд (€ 2,5 млрд.), приходите от Схемата за търговия с емисии (ETS) и Механизма за въглерoдна корекция по границите (€ 1,1 млрд. прогнозна стойност).
Сред източниците на финансиране е и Мисията на ЕС „Адаптация към изменението на климата“ с годишен бюджет от над € 120 млн., която до 2030 г. ще подкрепи 150 европейски региона при разработването на решения за адаптация. Предстои обявяването на 10 покани за финансиране със средства на мисията с фокус върху демонстрационни проекти и природно-базирани решения. Ще бъде осигурено 100% грантово финансиране и за изследователска дейност в областта на адаптацията към изменение на климата (Horizon). Вече 308 общини от 25 страни в ЕС са част от мисията. Сред тях са 13 български общини от 11 области. С техните проекти мисията може да подобри живота на 548 000 души в 424 населени места у нас.
Реките като потенциал
Реките имат значителен потенциал за ограничаване на последствията от климатичните промени, но той не е оползотворен, беше изведено като акцент в дискусиите. Реките често са модифицирани с поставянето им в бетонни корита, а в малките населени места на тях често се гледа като на места за изхвърляне на боклука. Ако се управляват добре, реките не само охлаждат, а и предпазват от наводнения и облагородяват градската среда и това привлича туристи. Тези ползи вдъхновяват три общини – Троян, Ловеч и Летница – да започнат партньорство за устойчивото управление на речните брегове на р. Осъм.
Иво Анев, икономист и представител на „Екипът на София“, изтъкна колко важно е хората с различна експертиза да се срещат и обменят опит, защото всеки притежава различно парче от пъзела със знания, необходими за справяне с климатичните проблеми. Той даде пример как група активни граждани „за нула лева“ са почистили преливниците в Софийско и реките са потекли по-чисти.
Последствия от недостатъчно доброто изпълнение на мерките
Най-много български общини (49) са подписали „Споразумението на кметовете“, но само пет от тях имат разработени интегрирани планове за енергетика и климат. Две общини са част от Мисията за 100 климатично неутрални града (София и Габрово) и 13 са част от Мисията за адаптация към изменението на климата. Само пет от тези общини участват в повече от една инициатива на ЕС. Огромната част от предизвикателствата пред политиките за адаптация (92%) са свързани не толкова с наличието на финансиране, а с достъпа до знания, нуждата от финансово консултиране и подкрепа на национално ниво. В резултат последствията от недостатъчно доброто изпълнение на мерките са сериозни. Само наводненията у нас засягат средно 80 000 души годишно и $400 млн. от БВП. В зависимост от климатичните сценарии можем да наблюдаваме от 1% до 3,5% загуба на икономически растеж, като засегнати са всички сектори.
Български общини с проекти за борба с климатичните промени
От Националния доверителен екофонд представиха мерките за смекчаване и адаптация, приложени в осем български общини в периода 2020-2024 година с финансиране от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Това са Бургас, Варна, Кърджали, Пловдив, Русе, Стара Загора, София и Сливен.
В Бургас неподдържано пространство в централната градска част беше превърнато в зелен остров (Healing Island), в Кърджали на площад "Хаджи Димитър" е заменена съществуващата настилка и са изградени системи за съхранение на дъждовните води, които след това да бъдат използвани за поливане. В София беше озеленен амфитеатърът в парк "Възраждане", а в Сливен е облагородена "Алея на розите".
Видеа от трансформацията на всички осем населени места може да видите в тази видеопоредица. В процеса на работа общините са формирали и своята визия за политиките оттук нататък, като са очертани две конкретни теми – интегрирането на практични научни решения и устойчивото управление на градските реки.
