Площад с паметен знак на архитект Храбър Попов откриха в Клисура
202
На събитието вчера присъстваха и потомците на видния архитект
Снимка: Община Карлово
Площад с паметен знак на името на основоположника на архитектурното образование в България - проф. арх. Храбър Попов, беше открит в Клисура. На събитието присъстваха председателят на КСБ инж. Илиан Терзиев, потомците на видния архитект – арх. Олга Бакърджиев (снаха) и арх. Храбър Попов (внук), спонсори и изпълнители - инж. Димитър Теллиев, Константин Златев и Румяна Комитова, жители на Клисура.
Храбър Попов е първият български професор по архитектура и първи декан на катедра „Строителство" във Висшето техническо училище в София. Той е син на учителя Христо Филипов Попов от Клисура - известен поборник от Априлското въстание и автор на първата книга за Априлската епопея. Майка му Мария Хадживълкова произхожда от прочутия род Гешови от Карлово.
Храбър Попов е роден в София на 20 март 1896 година като шестото дете в семейството на Христо Попов. Участва като доброволец в Балканската война 1912-1913 година и в Първата световна война и е награждаван с ордени за храброст. Завършва право в Софийския университет, а след това и Висшето техническо училище в Шарлотенбург в Берлин, където се дипломира като инженер. А за образованието по архитектура следва при светилата на архитектурата в Германия Той е автор на десетк
Арх. Храбър Попов проектира забележителни сгради в София и в много градове на България, автор е на интериори, както и на павилиона на Всемирното изложение в Париж. Оформя българските павилиони на изложенията в Солун и Бари, Италия. В Карловския край по негов проект в съавторство с архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров е построена Централната минерална баня в гр. Баня.
