Правилната визия дава възможност за изява
2346
Ексцентрична, провокативна, търсеща...Срещнах модния дизайнер Мариела Гемишева в една столична галерия, разменихме си две думи и веднага разбрах, че искам да поговорим за много неща. По-късно научих (не от нея), че има докторска степен, че се отегчава от еднообразието и излишната претенциозност, че няма проблем да я снимаме без грим, че постоянно е в търсене на нови предизвикателства и е неуморна за живота.
Едно от образованията ти е от Университет по архитектура и дизайн. Как стана така, че се насочи към модата?
По времето на демократичните промени у нас учих в Академията по архитектура, дизайн и изкуства в Прага. Студентските организации там бяха и са с едно по-различно и по-близко образование до европейското, бяха много различни от нас, тук в София. Моите колеги успяха да докарат Борек Шипек от Амстердам и той пое нашата специалност-продуктов дизайн, където като част от обучението сериозно се залагаше на облеклото. По време на обучението ми и със студентски проекти се „изразявах" чрез облеклото. Но, когато той пое курса ни, ме ориентира към интериорния дизайн. Тогава имах избор да се насоча към специалност, изцяло свързана с облеклото, но аз реших да остана и да уча мода и интериорен дизайн, и то при водещ, международен архитект и преподавател. Това промени много от нещата в мисленето ми, защото попаднах при преподавател, който има международен поглед, а не източноевропейски.
На какво те научи той?
На концептуално, а не на формално мислене. В България все още образованието е формално.
Това ли беше причината идвайки си в България да се преориентираш към модата или имаше период, в който се занимаваше с интериор?
Аз не съм се преориентирала. Но, имаше период, в който се занимавах с интериорен дизайн. И тъй като някак не се получи партньорство между мен и архитектите, реших да си продължа по пътя към модния дизайн. Откровено споделям, че бях разочарована от архитекти, с които ми се случи да работя. Това беше даже не толкова разочарование, а по-скоро несъответствие в мисленето и то за елементарни неща от типа „какво е под или таван", да не говорим за осветление! Това категорично ме отказа...
Идеите ти може би са били твърде дръзки?
Не. По-скоро прагматични. Например, осветлението има огромен смисъл и значение в интериора. То дори може да изгради образа на дома. Това , за което говоря се развива в началото на 90-те години, когато минимализмът беше изключително важен, а при един такъв минималистичен интериор, ролята на осветлението става основна и измества дори мебелите.
Като че ли в последните години работата, касаеща осветлението се променя. Все повече архитекти и интериорни дизайнери започват да обръщат внимание на това...
Може би аз самата имам вина, защото аз се прибрах в България с една друга позиция по отношение на интериорните решения. По това време вече строителството набираше скорост. Интересното беше, че моите прагматични виждания нямаха конфликтна точка със строителните инженери, което като че ли твърде притесняваше архитектите.
Защо?
Защото опростявах архитектурните решения и ги превръщах в много по-функционални. Така намалявах и разходите, което може би се оказа, че е проблем. Не знам защо се превърна в такъв проблем за архитектите, с които работех. Просто това не им допадаше изобщо.
Функционалност и простота като че ли са нещата, за които говориш...Това ли е най-важното и в модата?
Напоследък не, ако говорим за тенденции. Лично аз се справям изключително семпло с въпросите за функция и визия, благодарение на качествените материали, които използвам. Що се отнася до последните тенденции в облеклото, съществува едно т.нар. „накичване" и претоварване откъм аксесоари. Скоро се надявам тази еклектика да приключи. Преди няколко години започна с цикламени отблясъци и много цвят, след много черното, което в края на 20-ти век се превърна в култ. В последно време цикламеният и цветен момент отслабнаха, но се разви аксесоарът. Той стана по-важен от самото облекло. Имам предвид декоративният, а не функционален аксесоар.
Нещо, което аз никак не харесвам е направата на една роза от изкуствен материал, купена от пазара за 5 лева и закичена някъде, където никак не й е мястото...
Какъв трябва да бъде аксесоарът?
Много добре пресметнат, съобразен със самата физиономия на човека. Също както облеклото. То може да е много семпло, функционалните аксесоари като чанта, обувки, шапка имат своето място като функция, но в момента се прекалява с декорациите. Не е ясно къде и защо се слагат. Може би причината е, че са много модерни и създават настроение...Но, много често тази тенденция дава възможност за много повече грешки, отколкото неслагането на аксесоар. По-добре нищо, отколкото като не знаеш къде и защо!
Ако тръгнем от етимологията на думата мода /от лат./modus - маниер, норма, правило...какво прави един човек модерен и изобщо има ли нужда да бъде такъв?
Важно е да бъдеш модерен. Визията в момента има ужасно сериозно значение. Това, обаче не означава, че трябва да сме облечени по супер специален начин. Трябва да сме облечени, както съответства на нашата същност и натюрел. Много правилно подбраната визия дава възможност личността да бъде изявена. В този смисъл обреклото е нещо много деликатно. То не е само декорация, то подчертава личностните качества. Много е важно човек да се чувства личност, подходящо облечен и добре в своята „кожа".
Каква е рецептата, за да се постигне това?
Начинът е човек да опознава по-добре себе си. Защото стилистите и дизайнерите не можем да бъдем в помощ, когато човек не познава себе си и не знае какво иска.
Ти самата как разбираш модата? Нещата, които правиш са толкова различни, като че ли общото между тях е именно различността?
За мен като дизайнер на облекло е много важно изключителната функция като начин на движение на тялото и съвместяване на облеклото с личността, което вече е художествен проблем. За мен е важно да знам кой ще облича дрехата, за да го облека подходящо според неговата индивидуалност и в контекста, в който се намира, в зависимост от неговата професия или начин на живот.
Какви са твоите клиенти?
Хора с професии. Това много ме улеснява, защото в повечето случаи това са хора, които познават себе си и знаят какво искат. Случвало ми се е и да работя с домакини.
Каква е разликата?
Огромна...Имам много симпатични случки, веднага се сещам за една, в която мъжът на една клиентка ми се обади с обяснение как тя би трябвало да изглежда. Самата тя пък имаше съвършено друга идея. И се получава много странен момент, в който се губи много време, защото не можем да се разберем кой какво иска и защо. Аз трябва да изпълня поръчка, която не знам каква е и нещата се случват тежко. Много тежко. Когато дойде жена с професия, тя обикновено знае какво иска от себе си, от поведението си, от визията си и нещата се стават много леко.
Какво е мястото на модата в дома?
Самия факт, че има брандове и лейбъли, които се занимават от обработка на цялото тяло и визия, до това как да изглежда домът, значи има място. Интериорният дизайнер има задачата да „напасне" интериора според обитателите на дома.
Как изглежда твоя дом?
Домът ми изглежда твърде функционално, защото пространството е малко. Ателието ми е още по-функционално. Аз съм доста изморена от дизайнерски решения, които правя за някой друг, за да правя това и у дома. При мен всичко е чисто, малко и функционално, без излишности, които ме натоварват. Няма много мебели, цветни стени, няма специално осветление, няма картини, тъй като малко не успявам да живея с картини, въпреки че имам много сериозно уважение...имам си любими подаръци.
Не всичко, което се намира в гардероба е задължително да се облича, и не всичко, което имаш у дома като предмети на изкуството, трябва да е на показ.
Кой е любимият ти проект?
Това е един проект от 2000-та година,който направих заедно с моята майка. Той тепърва ще претърпи развитие. Майка ми и сестра са „дрехоманки". Когато започнах да се занимавам професионално с облекло, аз се оказах с пет „парцала" в гардероба си, което, разбира се не ми пречи. Напротив, аз не понасям много дрехи, не мога да имам, не мога да се накича, скучно ми е да се занимавам със себе си. Благодарение на майка ми и сестра ми, които имат огромно количество антураж-дрехи, обувки, чанти, особено шапки и дивотии, които се кичат по главата, реших че е интересно да ги представя в едно галерийно пространство, без тези неща да са правени от мен. Тогава майка ми много ми помогна. Работихме с нейния „гардероб". Тя имаше преди години две шивачки, от малка ме водеше по проби.
Какво означава човек да прави театър за самия себе си, разбрах от майка ми и сестра ми. Сестра ми работи активно, майка ми е вече на възраст, но тя от години се облича сутрин, обед и вечер с различни тоалети, с различни чанти, аксесоари, обувки, чанти. Аз понякога се шегувам с нея, че само кученце и липсва, а тя казва, че има достатъчно чадъри и чанти, и няма свободни ръце, за да държи каишка на куче.
Та, това е проект, който направих за шестдесетгодишнината на майка ми. Помолих я да снима всичките си любими стайлинги в едно студио в Казанлък, където тя живее. Това са едни снимки 9Х13 см. Умопомрачаващо е! Направих изложба с тези нейни фотографии, с тези малки снимки от фотостудио в провинциалния град, където хората ходят да се снимат за спомен. Не случайно и форматът на снимките е такъв...Това е любимият ми проект и по друга причина-че той търпи развитие, защото първоначално беше със стотина визии, сега са вече около 300.
Похвален лайфстайл за майка ти!
Да! Тя никога не се оплаква, тя няма главоболие... при нея дилемата е -дали тези обувки, дали тази чанта и особено дали тази шапка! Това много ме радва и аз харесвам философията й.
Тя ли създаде в теб вкуса към красивото, модата, изкуството?
Да! От много малка знам, че ще се занимавам с дрехи. И средното, и висшето и надвисшето ми образование са художествени и дизайнерски.
Успяваш ли да кажеш всичко с произведенията си?
На съответния етап с огромно удоволствие казвам всичко. Това, че продължавам, значи че имам още какво да кажа, което е чудесно. Винаги влагам всичко от себе си и изобщо не се пестя.
Разкажи ми за проект-галерия 11-ти август? Това ли е най-новото ти предизвикателство?
Не, в момента работя по най-новото, което ще е факт през есента.
Галерията направих с цел да бъдат показвани имена на нови професионалисти. Не казвам млади, а казвам „професионалисти", защото за професионализма възрастта няма значение. Повечето автори са мои бивши студенти и намират място в галерията със собствени концепции и изложби.
Ще открехнеш ли завесата за новия проект?
Аз съм от Казанлък, където се произвеждат и рози, и оръжие. По новия проект работя с розово масло, а работното му заглавие е Guns and Rose Oil.
Интервю на Виляна Павлова
Снимки: citybuildhome.bg и личен архив
