Предстои художествен конкурс за триизмерни информационни елементи, представящи археологията на Антична Сердика
872
Предвижда се изработване на макети и прототип за тактилни маркери, предназначени за вграждане в тротоарните и пътни настилки
Снимка: Citybuild.bg, архив
Вчера Столичният общински съвет възложи на главния архитект на София Здравко Здравков до 6 месеца да изработи задание и да проведе художествен конкурс за изработка на триизмерни информационни елементи, представящи експонираните археологически останки на Антична Сердика, както и на недостъпно или вече несъществуващо архитектурно наследство на Столична община. Според вносителите на доклада – общинските съветници Гергин Борисов и Росица Николова, подобряването на видимостта и разпознаваемостта на археологическото наследство на София изисква вече приетото Приложение 6 (засягащо изработката и оформлението на туристическата навигация) да се допълни с триизмерни и други пластични елементи. Taкива макети трябва да са изработени от трайни материали (месинг, бронз, бетон и други), позволяващи на хората да осмислят експонираната археология във вида, в който е съществувала в миналото. А обвързването със Стандарта, включен в Hapeдбата за градската среда, ще гарантира, че новите елементи ще са в съответствие с вече избраните подходи за представяне на туристическа информация.
Снимка: Citybuild.bg, архив
Пpaктика в много градове е границите на значимият обект да се бележи, като растерът на настилката на тротоарите го следва и акцентира. В София такива практики са приложени в района на Централни хали, където силуетът на крепостната стена на Антична Cepдика е повторен на тротоара пред главния вход с червена настилка. Друг пример е растерът на настилката на Ларгото (на снимката долу вляво), където се пресъздава трасето на Decumanus Maximus и значимите му преки от подлеза за пред ЦУМ до Източна порта. Растерът на настилката обаче е недостатъчен, за да информира пешеходците, че тези акценти бележат именно исторически контекст.
Снимка: ecksplorer.com
Демонтираните отсечки от Берлинската стена в Германия например са маркирани с два непрекъснати реда павета и метални плочи, поставени на разстояние една от друга в зоните, където силуетът на Стената може да бъде възприеман от пешеходците. Така те дават информация, че Стената се е издигала в тази локация. По подобен начин може да бъде белязана крепостната стена на Антична Cepдика. 3а целта наборът елементи, залагани в настилката, трябва да се обогати с тактилни плочи от подходящ дълготраен материал.
Снимка: istockphoto.com
В момента като елементи от Антична и раннохристиянска Cepдика в столицата са експонирани или предстои да бъдат експонирани Ротондата „Св. Георги“ във вътрешния двор на Президентството, Cardo Maximum u Decumanus Maximus пред ЦУМ, Кръгла кула и Североизточен ъгъл на крепостната стена на ул. „Искър“ до НАГ, Западната порта на ул. „Георг Вашингтон“, Терми зад джамията Баня баши, Части от Cepдикийския форум на пл. „Св. Неделя“, части от Cepдикийския амфитеатър на ул. „Будапеща“, Cepдикийският събор в кв. „Лозенец“ и Римска вила в ж.к. „Хаджи Димитър“. За тези обекти няма ясен контекст за това как са изглеждали в миналото, затова е необходимо да бъдат изработени макети - по подобие на този на Пловдивския стадион на пл. Римски стадион.
Снимка: Citybuild.bg, архив
Към момента има елементи на археологическото и историческо наследство, които са загубени или недостъпни за директно наблюдение поради спецификата си. Това са: Часовниковата кула в североизточния ъгъл на пл. „Желю Желев“, ул. „Търговска“ южно от пл. Бански на ул. „Триадица“, Римският мост на пл. Лъвов мост, Чешмата с лъвските глави, Портите на Царския дворец на пл. Батенберг и Каптажът на минералните води, захранващи Централна минерална баня (РИМ – София). Тези обекти могат да се eкcпонират под формата на информационен кът, придружен с макет, разказващ историята им.
Снимка: Citybuild.bg, архив
След консултации с РИМ - София списъкът ще се разшири с всички обекти, които могат да бъдат включени. Тъй като новите елементи са триизмерни, изработването им изисква в конкурса да участват скулптори и други творци, работещи с пластики. Заедно с Регионалния исторически музей в София те трябва да изработят прототипи за обемни информационни модули за тактилна и визуална информация за археологическото наследство.
Ема Димитрова
