Психология на интериора
5461
Магдалена Митева - за трансформациите, които претърпя домът й, за светещата поезия, за електротехниците, за красотата, която може да бъде сътворена единствено с много любов, фантазия и с един стар чук и защо човек трябва да полудее малко, за да не полудее съвсем?
Бихте ли се представили за читателите на citybuildhome.bg!
Казвам се Магдалена Емилова Митева. Моят баща - Емил Митев е електротехник /цял живот поправя телевизори - чернобял срещу 5 лв., цветен и плазма срещу 10 лв./, майка ми се казва Гергана Митева. Сто пъти са ми разказвали какъв е бил дядо ми Мито, но в момента не мога да се сетя точно. Никой в семейството ми не се занимава с изкуство и аз не се занимавам с изкуство! Аз също съм електротехник! Направих сайта www.lumagi.com /luma - светлина или лудата Маги/. Идеята беше в него да обобщя нещата, които от три години правя. Това са лампи, които започнах да изработвам на шега, те не могат и да се нарекат точно лампи, по-скоро са светлинни скулптури или инсталации. Хората около мен ги харесаха и ме насърчиха да обединя идеите си и аз ги послушах и превърнах къщата си в шоу-рум.
Разкажете ни за "новата премяна на дома си", който наричате "Храм /шоу - рум/ на шизофренията си"!
Използвам къщата си вместо скицник, в който събирам идеите и работите си. Защото не искам просто да отбелязвам на лист идеите си и да се залъгвам, че един ден като имам пари ще ги осъществя! В това пространство съм наслагала всичко, което съм правила през годините. Подредих всички тези неща в главата си и в сайта и който има интерес, който хареса нещо и има желание ми се обажда и съответно идва тук да види как изглеждат лампите на живо, да ги пипне и да пита: "Колко, аджеба струват?"/ защото аз без "аджеба" не приемам/. Нещата ми са скъпи, защото всичко е ръчна изработка и е уникат. Нямам претенции и не наричам себе си дизайнер. Още с пристъпването на прага, всеки разбира, че тук не е Икеа - нито нещата са традиционни и изчистени, нито са на тази цена. Работите ми са за домовете на по-шантави, по-нестандартни и артистични хора - това е моята ниша! Не помня кой голям автор беше казал, че "Човек трябва да полудее малко, за да не полудее съвсем". Аз вярвам в това! Вярвам също, че няма как да направиш нещо с любов и то да остане в грешен контекст.
Защо преди да направите даден интериор, държите да познавате човека и да го адресирате лично към него?
Как защо? Ние сме във връзка с вещите и предметите, които ни заобикалят. Материята говори, според мен материалите, с които си обграден трябва да са свързани с теб, трябва да те изразяват по някакъв начин или пък да те успокояват и да те контрапунктират. Много е важно да се чувстваш добре в средата си. За това мое убеждение със сигурност сериозна роля е изиграла и специалността "Актьорско майсторство за куклен театър", която съм завършила в НАТФИЗ. Там сами изработвахме куклите си от непотребни материали. Аз не приемам консуматорския начин на живот. На всяко нещо може да бъде вдъхнат живот, вместо да се изхвърля и да се купува ново!
Какво за вас е лампата и може ли да се каже, че е душата на помещението?
За мен лампата или изобщо осветлението е много важно! То трябва да е топло и да ти носи приятно усещане. Някои хора се чувстват добре в изчистена анонимна среда, но тази стерилност е опит да замажеш с бели стени и с прави форми подсъзнанието си. Най-добрият път към подсъзнанието е да го изразиш, да го приемеш и обикнеш. Няма от какво да се страхуваме - всички живеем от точка А до точка Б - от раждането до умирането си. Кое е страшното, та нали точка Б е неотменна!? Не искам да замазвам всичко с бели стени, искам да изкарам всичко от себе си. Единственото, което мога да направя в този живот е да дам личен пример, затова и направих къщата, която обитавам "Шоу - рум на шизофренията си". Тя изразява мен. Най-странното е, че не съм правила никаква реклама. Вие самите дойдохте, без да ви каня! Единственото, което направих е това, че качих едни ангели на покрива и напук на всичките ми познати в рекламния бизнес и познания, как едно послание може да се разнесе възможно най-бързо. Съвсем тенденциозно исках да видя как ще се развият нещата без нито едно обаждане и нито едно: "Елате да видите". Мисля, че вече няма списание, което да не е писало за къщата. А мълвата се разнесе само и единствено неформално от уста но уста. Хората виждат ангелите на покрива и идват. Три месеца откакто тя е факт не спират да прииждат, не спирам да получавам на мела си безброй много писма с поздравления. Хората очевидно имат нужда от това, което виждат тук!
Идват най-различни, включително и бизнесмени на много сериозни позиции със строго официални костюми и се радват искрено на нещата ми. Предполага се, че това са хора, които не са яли боб с дървена лъжица на стара маса с мушама, но такива реално няма! Всеки, разравяйки съзнанието си ще извади подобна сцена от спомените си. Чистите форми, правилното и стерилното - това е все едно да мажеш с баданарката бяло върху подсъзнанието си. Не искам да пропагандирам нищо, просто вие ми поставихте въпроса по такъв начин! Това, което ми прави впечатление е, че съвършено различен тип хора се чувстват добре тук, те откриват чисто нов свят. А всичко е направено без да се влагат много средства, но с много любов! Какъв е изводът?! Маските са всякакви, но ние сме абсолютно еднакви отвътре! Затова работя със светлина! Светлината вътре в крушката е една и съща, без значение какъв абажур ще сложиш отгоре. Дали ще си висшист архитект, клошар или световноизвестна манекенка, душицата е една и съща! Не случайно никой не знае какво точно е светлината. Известно е само как тя реагира, но нищо повече! Това важи и за душата!
За мен всичко започва от лампите, които изработвам. Това, което ми е много интересно е пригаждането им към помещението и към хората, чиито къщи ще осветяват. Има домове и заведения, в които моите работи биха стояли претенциозно, а това е последното нещо, което бих искала. Лампата трябва да е завършек на пространството, последният щрих, който да внесе смисъл в това, което си направил!
Интериорът ли променя човека или по-скоро човекът променя интериора? Този процес двупосочен ли е и какво е влиянието на едното над другото?
Не мога да преценя! Аз не съм изследовател на интериора, но това което виждам от реакциите на тези, които идват е, че моят интериор се харесва от всички. А аз съм тотален пънкар, това е джънк арт - нещо, което най-вероятно се оказва, че е модерно в Лондон и Париж. Последно едни архитекти нарекоха моя стил - холандски. Аз самата нямам идея какво е това, но явно, когато нещо е направено с любов и изразява точно теб то просто се получава!? Не знам какъв е отговорът на този въпрос - след като толкова хора намират нещо тук, значи може и интериорът да те променя?! Но по-скоро няма формула за това! Това, което знам със сигурност е, че човек трябва да рови в себе си непрекъснато и да се самоизразява. Предполагам, че има хора, които имат усет за тези неща, харесват им, но не им хрумва да ги осъществят. Един от "най-любимите" ми въпроси е: "Как ви идват идеите за тези лампи?". Истината е, че аз директно си ги вадя от подсъзнанието. Аз съм избрала да развия подсъзнанието си, защото смятам, че този който развива съзнателното си, замазва подсъзнателното с бели стени и с фирмени мебели. Много често хората искат да са обградени с неща, които да не ги карат да се замислят! Белите стени ги спасяват от мисли, от спомени, от търсене, от задаване и отговаряне на въпроси... Но дори и известният швейцарски психолог и психиатър Юнг е отказвал да рови в подсъзнанието на някои от пациентите си, защото е смятал, че това може да влоши още повече състоянието им - хората са различни и имат нужда от различни неща!
Играта ли е общото между куклите, лампите и интериора?
Не, точно играта, по-скоро материята. При изработването на кукли в тях се вкарва душа. При самата направа ти започваш да виждаш в тях различни истории. Това важи и за моите лампи - те носят истории. Те са светеща поезия, светещи картини, светещи театри... Гледайки ги ти започваш да фантазираш, да си представяш, да доизмисляш, защото винаги в тях има и нещо недовършено. Всяка една от тези скулптури не може да се повтори. Тя трябва да изразява пътя, мисълта, историята... Например тези мъже и жени - дървета, които видяхте на тавана са направени от дървесни влакна. На пръв поглед се забелязва само някаква коса, но като се вгледаш откриваш, че има множество други различни малки детайли. Например на гърдата на една от жените има закачено едно малко момиченце, държащо хвърчило, което всъщност трябва да дръпнеш, за да включиш лампата. Но това няма как да се види, освен ако не се вгледаш, защото кълчищата се припокриват и смесват. Същото е като дълго време да гледаш петно и с взирането да почваш да откриваш в него различни фигури, които да оприличаваш на образи. Така ти бръкваш в подсъзнанието, а там не е страшно - не бива да се плашим от себе си, трябва да се откриваме, защото нямаме много време! Човек трябва да обикне себе си, такъв, какъвто е - с кривите си зъби, с увисналите си гърди, с всичките си недостатъци. Ние се раждаме веднъж и трябва да обичаме себе си! Не да доказваме колко сме готини, а да се обичаме. Доказването и декларирането на неща и качества е реакция на човек, който не обича себе си! Трябва да се обичаме както обичаме децата си, да гледаме на себе си, както гледаме на тях - да приемаме себе си за най-умни, за най-красиви и т.н... Ако повярваме, че душата ни е дете, лампата веднага светва и ние засияваме, без да ни е необходим никакъв абажур!
Какво е мястото на екологията в живота и работата ви?
Дразня се от консуматорското поведение, което е завладяло хората. Например старият телевизор Опера, който ще изхвърлим може да бъде превърнат в нещо красиво и смислено. Това важи за всички стари мебели - те могат да бъдат напълно преобразени в какъвто се сетите стил. Хората се заблуждават, че искат да променят интериора си, а всъщност искат да избягат от себе си. Това е знак, че си си писнал до пръсване - писнал ти е мъжът до теб, писнала ти е работата, всичко ти е дошло до гуша... Новите тапети не означават, че почваш наново живота си - това е залъгване! Нали утре пак ще искаш да смениш и да бягаш от себе си!? Вместо да се поучим от природата, която за разлика от нас е вечна, ние непрекъснато купуваме, сменяме и изхвърляме! Никой не мисли какво ще остави след себе си /след като приключи живота му/ и с лекота руши, защото тук е за малко. Смятам, че изкуството е начин, по който може да се формира това мислене! Да, опитвам се да живея екологично и да работя почти изцяло с рециклиращи материали!
Трудно ли е да твориш нестандартни неща в консервативна постсоциалистическа държава?
Докато се замисля и изговоря, вече съм хванала чука и съм направила три неща. Говоренето отнема супер много време! Да го мисля, да се колебая, да гледам телевизия, да се вайкам и да цъкам - това не е за мен! Няма трудно - хващам чука и това е! До момента имам късмета да живея добре, бохемски, но не ме интересуват битовизми и не ме е страх от бъдещето! Винаги има начин! Просто работя - няма трудно, няма не трудно!
Интервю на Марина Аврамова
Снимки: citybuildhome.bg
