Съпругата на проектанта на курорта "Албена" дари архивни документи на НИНКН
30
Райна Ненова предостави на института и два неосъществени проекта – за курорт „Албена - юг“ и за планински хотел в същия стил
Снимка: Архиви
Съпругата на арх. Николай Ненов, проектант на курорта „Албена“, дари негови проекти, скици и снимков архив на Националния институт за недвижимо културно наследство. Оригиналните чертежи и макети са изчезнали преди промените през 1989 г. Достигат до наши дни само благодарение на съхранените от семейство Ненови десетки диапозитиви и снимки.
„Албена“ е архитектурна и технологична иновация за 1970-те години с пирамидалните си форми, изградени по индустриален едропанелен метод. „В началото повечето колеги на Николай отхвърляха идеите му, наричаха го фантазьор и мечтател. Туристическият наплив от бившия соцлагер обаче доведе до държавното решение за строителство на комплекса през 1966-а. После доста хора се състезаваха кой е допринесъл повече. Истината е, че единственият човек, който го подкрепяше от първия момент, беше конструкторът Петър Михайлов“, разказва съпругата. Курортът е открит тържествено на 24 август 1969г.
Подобно на античните и ренесансовите творци, арх. Ненов е пленен от златното сечение и му посвещава изследвания и проекти. Чрез „Албена“ иска да създаде сгради с „божествените пропорции“, вписани в пейзажа на брега и лонгозната гора на резервата „Балтата“. Негови предшественици са три хотела в „Слънчев бряг“, построени експериментално през 1964 г. Снимките долу са на неосъществения проект за курорта "Албена-юг":
Източник: Райна Ненова
Френска делегация пристига в България, за да преговаря за едропанелната технология, но се оказва, че тя е неизпълнима за тамошната индустрия. Макар и без ноу-хауто на Ненов, хотели със същия силует са построени малко по-късно в курорта Гранд Мот в Югозападна Франция. Преди две години „Албена“ и Гранд Мот вдъхновиха международно изследване на български, френски, румънски и молдовски архитекти. В началото на нашия век „Албена“ е класиран сред десетте най-значими архитектурни постижения на ХХ вeк в България.
