Създават 3D модел на вече несъществуващата емблематична улица "Търговска" в София
194
Улицата с европейска архитектура е свързвала площада пред Царския дворец с този при Банята, а на нея са били разположени най-представителните магазини и кантори в столицата
Източник: арх. Владимир Колев. Чрез наслагването на историческа и съвременна карта визуализацията показва точното местоположение на улицата спрямо днешните сгради на Ларгото.
Проект „Расте, но не старее: семантични и 3D технологии за историята на улиците и сградите в София“ се фокусира върху проучването и иновативното представяне на историята на града в периода до средата на XX век. Дейностите предвиждат взаимодействие между хуманитарните изследвания, историята на София и цифровите технологии. През първия етап се предвижда издирване и систематизиране на документален материал от широк набор източници, гарантиращи достоверността на изследването на знакови сгради, улици и обществени пространства.
В следващия втори етап, за да “оживее” историята на града, събраните данни ще бъдат представени не само знакови за столицата обекти, но и свързаните с тях лица и събития. Задача на проекта е да синхронизира и свърже текст, 3D модел и изображения в подходяща мултимодална структура. Ще бъде разработен и концептуален модел, в който различните компоненти ще се свържат в Българската мрежа от знание. Тя е част от КЛаДА-БГ, чрез която е изградена първа версия на Мрежа от знание, както и необходимите езикови технологии и ресурси.
В рамките на проекта се предвижда създаването на 3D архитектурен модел - графична реставрация във виртуална интерактивна среда на емблематичната, но несъществуваща от десетилетия историческа улица „Търговска“ в сърцето на българската столица. Резултатът ще бъде достъпен за широката общественост чрез онлайн платформа, като ще включва реконструкция за компютър, таблет, телефон и на 360 градуса за виртуални очила.
Улицата се споменава за пръв път в решение на Софийския общински съвет от февруари 1887 година. Оформена е с Батенберговия градоустройствен план – първият за новоизбраната столица след Освобождението. Изградена е почти по трасето на някогашната вече разрушена чаршия – търговската улица на османска София, и повтаря нейната функция на главна търговска улица. Първоначално сградите са предимно двуетажни в стил сецесион, а след войните, през 30-те години на XX век, на улицата са изградени и шест- до седеметажни постройки.
Сградите по улица „Търговска“ се отличавали с пищна и представителна архитектура. Там се намирали известни магазини и кантори. Макар и къса, улицата е била много оживена, изпълнена както с изискани столичани, така и с много продавачи и селяни, дошли на пазар. По нея преминавали файтоните с пристигащи от Централна гара София гости на столицата, както и един от първите софийски трамваи.
От двореца и дворцовата градина се виждало началото на улицата и забележителната сграда на застрахователното дружество „Балкан“, построена по проект на архитект Фридрих Грюнангер. След две по-ниски красиви сгради, срещу Буюк джамия, следва хотел „Юнион палас“, творение също на известен архитект – Никола Юруков. След водоскока и площада следва частта на улица „Търговска“ до днешния бул. „Дондуков“. За тази част били характерни магазини за шапки, платове, бижута, оръжия и други, антиквариат, бръснарница.
След кръстовището с бул. „Дондуков“ се намирали редица забележителни сгради, сред които е прочутият гранд-хотел „Панах“ на виенчанина Йохан Панах, построен в края на XIX век, по-късната сграда на застрахователното дружество „Български феникс“ и др.
По улица "Търговска" са се намирали и „Руската парна чайна“ и прочутите сладкарници „Роза“ и „Охрид“. Улицата е заличена от бомбардировките и в началото на 50-те години със строителството на сегашния монументален социалистически център.
Проектът „Расте, но не старее: семантични и 3D технологии за историята на улиците и сградите в София“ е финансиран от Фонд научни изследвания към Министерство на образованието и науката през 2024 г. Водеща организация на проекта е Институтът за балканистика с център по тракология към Българската академия на науките (ИБЦТ-БАН), а партньорска организация е Институтът по информационни и комуникационни технологии при Българската академия на науките (ИИКТ-БАН), като в проекта участват експерти от Регионален исторически музей София (РИМ-София) и Университет по строителство, архитектура и геодезия (УАСГ). В проекта участват различни специалисти, сред които и главният архитект на район „Оборище“ Владимир Колев, чието участие е свързано с уточняването на орнаментиката и декорациите по сградите.
