Социализирана и с атракциони е обновената за посещения Антична вила "Армира" край Ивайловград

24 / 06 / 2024 465

Тя е паметник на културата и е част от обектите в индикативната листа на паметниците на културното наследство на ЮНЕСКО

В петък Антична вила "Армира" беше открита официално със заключителна пресконференция за отчитане резултатите от проекта, с възстановка на антична битка между римски легион и тракийска военна част, стрелба с лък и демонстрации на антични ритуали, както и със специална културна и музикална програма, беседа, изложба „България и мозайките“ и светлинно шоу.

Проектът на Община Ивайловград „Устойчиво развитие на археологически обект „Антична вила Армира“ по ОПРР започна през 2020 година. Финансирането е комбинирано и е на обща стойност 8,2 млн. лв. Дейностите са свързани с експониране и социализиране на паметника на културата с ювелирни мозаечни украси по подовете, изпълнени от бял и цветен мрамор с човешки, фигурални и геометрични мотиви, капители, ажурни парапети, херми, фрагменти от колони, пиластри, корнизи и облицовки от мрамор.

Проектът осигурява и атракциони около вила „Армира“. Един от тях е обновената водонапорна кула с височина 28 метра – осветена и с външен асансьор, от която се открива красива гледка. Обособен е и интерактивен център, в който гостите могат да разгледат постоянна експозиция с артефакти, открити във вилата и района около нея. В сувенирния магазин ще откриете реплики на артефакти и тематични сувенири. Оформени са детска площадка, алея и обръщало за автобуси. Вижте повече тук, тук и тук.

Община Ивайловград обяви и публични търгове с явно наддаване за отдаване под наем на имоти на територията на Антична вила "Армира", предназначени за развитието и популяризирането на местни и антични занаяти и храни. В търга са включени пет павилиона, предназначени за занаятчийски работилници, както и ресторант с площ от 228 кв.м, който се отдава с обзавеждането и кухненското оборудване. С условията на публичния търг можете да се запознаете тук.

Уникалната римска вила е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир на 4 километра край Ивайловград. Откритието става популярно като вила „Армира“ – на името на малката рекичка, на чийто бряг е построена преди много столетия.

Забележителната планова схема, мраморната украса и подовите мозайки правят вилата образец на римската провинциална архитектура на Балканите. Това е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век сл. Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв.м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.).

За почти четиривековното си съществуване антична вила „Армира“ е била преустройвана и поправяна многократно. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея. Още през първата половина на II в. към вила „Армира“ е създадено ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя.

Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците й заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата.

След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ е била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл.Хр.

Ема Димитрова