Светът преживя най-горещото лято в историята, засилва се ефектът на топлинния остров
120
Негативно въздействие оказват интензивното застрояване, запечатването на почвите и силно намалената растителна покривка
Източник: Екипът на София
Средните глобални температури за юни, юли и август са били най-високите, измервани някога, като са счупили рекорда, поставен през 2023 г., съобщи службата на Европейския съюз за климатичните промени „Коперник“. През последните три месеца земното кълбо преживя най-горещите юни и август, регистрирани някога, най-горещият ден, регистриран някога, и най-горещото лято, регистрирано някога. Тази рекордна поредица е поради увеличаването на концентрациите на парникови газове, отделяни вследствие на човешката дейност.
Горещините поставят здравето ни в опасност, харчим все повече за охлаждане, дишаме все по-лош въздух, биоразнообразието и екосистемите са в риск, проблеми има и с водата. Интензивното застрояване, запечатването на почвите и силно намалената растителна покривка са един от големите проблеми за реките, езерата, блатата и подпочвените води в града, които са сред най-важните естествени механизми, чрез които топлината се саморегулира. Това се казва в проучване на Екипът на София.
Източник: Екипът на София. Роля на запечатаните пространства за водния режим в урбанизираните територии, АООС
Как се отразява на водните тела покриването на почвите в града с асфалт и бетон?
Поглъщаната от почвата вода намалява значително, оттичащата се по повърхността се увеличава многократно. Намаленото количество задържана от почвите вода води до намаляване на изпарението и повишаване на повърхностните температури, тъй като се възпрепятства естественият механизъм на земната повърхност за охлаждането ѝ.
Повишеното количество повърхностна вода се превръща в проблем, който най-добре се вижда по време на интензивни валежи. Тогава често се получават микронаводнения в централна градска част на столицата, а отскоро такива се наблюдават и в южните квартали, които през последните години са обект на засилен инвестиционен интерес.
Какво означава това за нас?
От една страна, с повишаването на температурите хората имат нужда от повече вода. Ако не се запази приоритетността на водоснабдяването, това би затруднило поддържането на добро качество на живот.
Друг проблем е, че поради по-високите температури на градските повърхности, градските дъждове са по-топли. Дъжд, който пада върху гореща повърхност в топъл ден, може да достигне температура от 35°C. По-топла вода влиза в канализационната система и стига до пречиствателните станции, а това нарушава работата ѝ и може да доведе до замърсяване на водоприемника, в който пречистената вода се изпуска.
Повишава се температурата и на самите водни тела. Макар и малки, тези температурни разлики могат да имат значими въздействия върху водните организми. Може да се ускорят растежът и размножаването на бактерии, водорасли и други видове. Това може да доведе до здравословни проблеми за хората, но също така вреди на рибите и другите водни обитатели, които са много чувствителни към промените в температурата. А по този начин се нарушават хранителните вериги в екосистемата на целия град, планината и териториите наоколо, което има своя ефект и върху земеделската продукция.
Какви са решенията?
Едно от решенията, които Екипът на София предлага за това как да намалим ефекта на градския топлинен остров, е сградите и настилките да поемат и излъчват по-малко топлина. В момента правилата за планиране на българските градове не отчитат микроклимата като съществен фактор при определянето на това дали, къде, колко и как да се строи. Например не съществуват регулации, които да обвързват разположението на застрояването спрямо въздушните течения, или пък такива, които определят какви екологични характеристики трябва да има озеленяването.
Също така проучвания показват, че използването на строителни материали, отразяващи топлина, може сериозно да намали температурата по повърхността на сградата и потреблението ѝ на енергия. При това няма нужда от скъпи материали. Достатъчно е например да се приложи геополимерна боя върху бетонните повърхности, като с най-добри качества на отразяване (албедо) е бялата боя. За покривите е добре да са зелени, както и да се направи анализ и план къде следва да се насърчават такива и къде - инсталации за производство на енергия от ВИ върху покривите.
За разлика от обичайните керемиди, асфалт, шисти и други, естествените повърхности отразяват по-добре слънчевата светлина и не я поглъщат, а съответно и не я изпускат в градския въздух. Растителният покрив, както и вертикалното озеленяване успяват най-добре да отведат топлината, защото растенията могат да се охлаждат чрез изпарение.
Как това решава проблема?
Въвеждането на климатично-чувствителни правила в градоустройството е първата част от решението. Другата съществена част са правилата, определящи облика и материалите на отделните сгради и настилки. В момента от гледна точка на визия такива има само за историческите сгради, а от гледна точка на енергиен разход се изисква сградите да имат до определено общо годишно потребление на енергия спрямо тяхната площ. Това може да се постигне с комбинация от различни материали, като конкретно за топлофизическите характеристики има само препоръчителни стойности.
Сградите и настилките поглъщат слънчевата радиация и я изпускат бавно обратно във въздуха, вместо да я отразяват директно или да могат да я изпарят чрез вода. Ето защо ако можем да променим повърхностите на сградите и настилките по сравнително евтин и лесен начин, така че да имат необходимото албедо и пропускливост, ще намалим значително този ефект.
Източник: Екипът на София.
Какво се прави по света?
Описаните мерки са класически методи за справяне с ефекта на градския топлинен остров. Различни програми за понижаване на температурата на сгради и настилки се прилагат на федерално и местно ниво в САЩ, а някои градове в Европейския съюз имат цялостни стратегии за озеленяване на покриви с грантове, покриващи до 60% от разходите по инсталацията. Подобни мерки се залагат и в Токио.
Общините разработват и цялостни намеси в средата, с които да управляват горещините, независимо дали локално или на възлови за целия град места. Например в Мадрид градската управа разработва т.нар. “вятърен остров”, в Атина и Банкок се строят джобни паркове и др.
Какви са мерките от страна на общинската администрация?
За съжаление, Столична община не припознава градския топлинен остров като самостоятелен проблем с необходимост от решение, казват от Екипа на София. Един от основните инструменти за разрешаването му е промяната на Общия и впоследствие на подробните устройствени планове. Към момента действия в тази посока няма. Една от предприетите мерки е в Плана за възстановяване и устойчивост, които се фокусира върху санирането на сгради.
Мерки, свързани с нагряването на сградите и настилките, са част от общинския План за действие за устойчива енергия и климат на Столична община 2021-2030 година (ПДУЕК), но по отношение на “Адаптация” като проблем не е работено достатъчно, и е необходимо да се започне работа на много по-начално ниво – проучвания, изработване на нормативна база, правила, информационна база, повишаване на капацитет и т.н., което от своя страна е свързано към проблема с топлинния остров, но фокусът е основно върху енергийна ефективност и общо за климатичните промени.
До този момент по-съществените мерки не са изпълнени, а това са ефективност, нулево потребление, обновяване на жилищни сгради, комуникационна стратегия, обществена осведоменост и защита на фасади на високи сгради от прегряване. Стъпка в положителна посока, предприета от общината, е приемането на Наредба за градската среда и Стандарт за настилките в пешеходните пространства към нея. Стандартът е засегнал въпросите със запечатването на почвите и албедото на настилките, но тъй като беше приет сравнително скоро от Столичния общински съвет – през 2022 година, то ефектът от неговото прилагане ще бъде видим едва след години, казват от Екипът на София.
Какво можем да направим заедно?
Сред мерките са въвеждане на изисквания за материалите и цветовете на строителните материали, повече растителност и използване на водопропускливи улични, тротоарни и дворни настилки – всички нови проекти, както частни, така и публични, да постигат определено минимално ниво на пропускливост.
Необходимо е създаване на “климатични оазиси”, т.е. експериментални места за прохлада из града с фокус върху площади и други публични пространства. Такива оазиси се осъществяват чрез трансформация на средата – растителност, чешми, малки водни обекти, светлоотразяващи настилки и др. Това може да се комбинира с изграждане на пилотни нулево емисионни сгради в тези райони.
Важна мярка според експертите е създаване на параметричен модел на планиране. Това означава в реално време да можем да оценяваме как планирани промени в средата – строежи и други инвестиции, биха се отразили на нейните параметри. Включвайки в такъв модел обема, разположението, височината и формата на сградите, качествата на техните фасади, площта и качествата на настилките, можем да правим оценка и на топлинния ефект.
И още предложения - практикуване на предвидения в Закона за устройство на територията контрол на озеленяването в рамките на 5 години след завършването на строителството, който да гарантира изпълнението на минималните изисквания за озеленяване и почвено запечатване, както и пилотно въвеждане на промени в образователния процес на проектанти така, че водещи да бъдат знанията и отговорността за създаване на качествена среда.
