Водонапорната кула в столичния „Лозенец“ получи статут на единична недвижима културна ценност от Новото време с категория „местно значение“
225
Заключителната оценка на експертите бе приета на последното заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата
Кулата на ул. „Галичица“ е в най-високата местност на квартал „Лозенец“. Няма архивни следи за автора на проекта. Построена е между 1928 и 1929 г., за да осигурява вода в района – по онова време зона с къщи до 2 етажа със самостоятелни дворове. Висока е 27 метра, а обемът на резервоара е 100 куб. метра. Кулата се е захранвала с вода от тогавашния голям резервоар до Семинарията, който се използва и досега.
Функцията на кулата е съчетана с ролята й на наблюдателница. Комбинацията е рядка и досега е установена само при още една кула в София сред близо 40 водонапорни съоръжения, идентифицирани в страната.
Терасата под резервоара е осигурявала 360-градусова панорамна гледка към града, софийското поле и околните планини. А заради височината си тя самата се е виждала от различни точки на столицата.
Силуетът напомня средновековна отбранителна крепостна кула от Западна Европа, като тя е запазила автентичния си вид в голяма степен. Към 1966 г. около нея е оформен парк с алеи, декоративни растения и площадки, който е запазен до днес.
Сградата е със стройни пропорции със смесена конструкция от тухли и стоманобетон. Единственият й вход е от юг. Автентичната еднокрила метална врата се използва и в момента.
По ствола на кулата има тесни правоъгълни прозорци, разположени в 6 вертикални линии. На върха е стъпил кожухът на водния резервоар, оформен с 12 еркерно наддадени стени и 12-скатен бетонен покрив. Кулата завършва с малка 12-стенна остъклена капандура, увенчана с остър дълъг шип - гръмоотвод.
Интериорът на кулата е необичайно богат. Това я отличава от другите кули у нас и говори, че е построена по индивидуален проект. В ствола са оформени 4 междуетажни плочи със стоманобетонна конструкция, а в средата му, по цялата височина от сутерена до резервоара, се издига шестостенна колона с намаляващо във височината сечение след всяка плоча. Плочите са свързани с вито стълбище от конзолно монтирани стъпала от светъл камък с профилирани чела. Важен елемент е парапетът от ковано желязо с дървена ръкохватка.
Няма данни кога кулата престава да функционира като водонапорна – вероятно това е станало около 70-те години на ХХ век, когато се появяват първите по-високи сгради. От 2006 г. тя е фестивално пространство за съвременни изкуства, което носи името й „Водна кула арт фест“ и се развива до една от най-големите международни платформи за обмен на идеи и изкуство в България. През 2014 г. кулата става общинска публична собственост, след като е отписана от активите на столичното „ВиК“. През 2017 г. е отдадена под наем за 10 години на "Галерия +359". С ново покритие на покрива и с освежен интериор кулата продължава да е живо пространство за изкуство в културните маршрути в столицата.
През голяма част от историята си водонапорната кула в „Лозенец“ се извисява над града и създава неговия облик, характер и обществена тъкан. Тя носи ценна информация за индустриалното строителство през епохата и за развитието на структурата на квартала. Кулата е част от разказа за София, за паметта и символите, но и за превръщането на недвижимото културно наследство в интегрирано притегателно място в града с нов смисъл и стойност - един от добрите примери защо е необходимо да пазим недвижимите културни ценности и как техният живот променя нашия.
Пълният запис от заседанието на СЕСОНКЦ вижте тук:
