Албум на фотографа Бедрос Азинян представя историята на Дом-паметника на връх Бузлуджа
Фотоалбумът "Строи се монумент" ще бъде представен днес от 18.00 часа в Историческия музей "Искра" и Художествената галерия в Казанлък
Известният местен фотограф Бедрос Азинян е автор на изданието, което разказва за строежа на дом-паметника на Българска комунистическа партия (БКП) на връх Бузлуджа, съобщи БТА. Книгата съдържа 363 фотографии, заснети от тримата щатни фотографи на обекта. "Първият от тях е моят баща Артин Азинян, работил там от самото начало на строежа на паметника през 1974 година, вторият е Петър Бакалов. Аз съм третият фотограф, който е участвал в заснемането на фотолетописите на монумента", разказва Бедрос Азинян.
Албумът "Строи се монумент" е първият продукт на фондация "Артин Азинян" и се реализира с подкрепата на Национален фонд култура (НФК). Той обхваща историческия период между 1974 г., когато е започнало изграждането на дом-паметника на връх Бузлуджа, и 1989 година, когато спира да функционира. Има много фотографии от строителството му - на хората, участвали в неговото изграждане, на събития, състояли се вътре, и на официални личности, които са го посещавали.
"При тези тежки климатични и природни условия, да строиш подобно нещо на този връх, е определено забележително. Показателно е дори името на самото място, защото "Бузлуджа" на турски език означава "леден връх". Процесът по строежа е бил голямо изпитание за всички, които са участвали в него", разказва авторът. По думите му в изграждането на архитектурния обект са взели участие над шест хиляди души, някои от които са били най-добрите майстори в строителството в държавата. "Аз не се съмнявам, че те са дали възможно най-доброто от себе си като майсторство и като отдаденост. Имало е много трудности и въпроси за решаване, но така създаден, този архитектурен обект е бил наистина уникален за времето си", отбеляза Бедрос Азинян.
По времето, когато дом-паметникът на връх Бузлуджа е функционирал, там е имало между 80 и 120 души персонал през различните периоди, разказа фотографът. Имало е и представителство в Казанлък, което е приемало заявки за посещения. "Заявката трябваше да бъде подадена минимум три месеца по-рано. Имаше уникална за времето си програма "Звук и светлина", а посещението на една група траеше около 50 минути. На час в сградата влизаха около 500-600 души", разказа Азинян.
Със средствата на фотографията авторът е разказал най-важното както за строежа и групите, посещавали дом-паметника, така и за посещенията на многобройни български и чуждестранни делегации от най-високо ниво. "Фотолабораторията на обекта беше една от най-модерните за времето си, което ми позволяваше, освен задълженията си като завеждащ кино и фотоархива на Бузлуджа, да направя там и първите си опити в артистичната фотография", казва още Азинян и допълва, че е имало функционираща вътрешна телевизия, която е давала възможност събитията там да се предават директно по националната такава.
Според Бедрос Азинян особено интересни за публиката ще бъдат монументалните фотографии, заснети в периода между 1981 и 1984 година, защото те дават най-добра представа за пълния облик на архитектурния паметник. Авторът е показал снимки на цялостните мозайки, върху които са работили едни от най-добрите български художници.
Снимки: Ралица Стефанова/БТА
"За жалост, този монумент получи своята известност в състоянието, в което е в момента. Това не говори добре за държавата ни, но действително интересът в момента е голям", коментира още фотографът. Той сподели, че немалък брой чуждестранни медии, сред които Discovery, National Geographiс, BBC, Euronews и "Дойче веле" са се свързали с него във връзка с тези фотографии. Бедрос Азинян се надява скоро да направи и изложба за Бузлуджа.
Припомняме, че кампанията „Ти си ключът. Отвори Бузлуджа!“, която цели да обезопаси и отвори сградата за посетители, беше и мото на фестивала OPEN BUZLUDZHA 2022, който се проведе от 19 до 21 август на поляната при хижа Бузлуджа. Дейностите се провеждат в рамките на проекта „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп на монумент Бузлуджа", финансиран от Министерство на културата и реализиран от Областна администрация Стара Загора в партньорство с фондация "Проект Бузлуджа" и Община Казанлък.