Архитектурно-строителният бранш предлага 7 приоритета за устойчивото развитие на сектора
162
Сред тях са обединяване на ключовите законови регламенти, въвеждане на нови фази на проектиране, намаляване броя на районите за планиране, само един вид общ устройствен план, 5 степени вместо 3 за височина на застрояване, електронизация на услугите и прецизиране на метода „инженеринг“
Координационният съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството* предлага 7 ключови приоритета за устойчивото развитие на сектора, както и конкретни политики и мерки за постигането им. Предложенията са резултат от продължителен процес на анализ и диалог между професионалните организации. Идеите за развитието на отрасъла бяха представени на съвместна пресконференция на седемте браншови сдружения, които формират Координационния съвет.
„Браншът е единодушен, че е дошло време за радикална промяна на законодателството в сектора, която да намали административната тежест, да ограничи корупционните практики и да облекчи инвестиционния процес. Надяваме се, че политиката на промяна, заявена от новото правителство, ще припознае предложенията ни като възможност за качествена реформа в строително-инвестиционния сектор. Важно е държавните институции и бранша да работят заедно за постигането на качествена градска среда“, коментира ротационният председател на Координационния съвет проф. арх. Борислав Борисов.
Приоритет 1: Интегриране и оптимизиране на ключовите нормативни документи в сектора
По инициатива на Координационният съвет е разработен предварителен проект на кодекс, който обединява темите на основните законови норми в сектора (Закон за регионалното развитие (ЗРР), Закон за устройство на територията (ЗУТ), Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)). Целта е синхронизиране и интегриране на нормативна уредба на базата на единни принципи и терминология. По този начин ще бъдат разрешени дългогодишните проблеми, свързани с постоянните промени в ЗУТ и наличието на разнопосочни регламенти в нормативните документи в сектора. Предстои проектът да бъде подложен на широко професионално и гражданско обсъждане, след което да бъде внесен за разглеждане в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Приоритет 2: Намаляване на административната тежест и сложните процедури
В момента процедурите по изменения, съгласуване и одобряване на общи и подробни устройствени планове, както и издаването на разрешения за строеж са тромави и продължителни, тъй като се изисква съгласуване и одобрение от множество институции. Необходима е оптимизация на процеса, която да разпредели правилно отговорностите между участниците в строително-инвестиционния сектор. За тази цел се предлага да бъдат въведени нови фази на проектиране – първата е т.нар. „инвестиционен проект за одобряване“ (ИПО) с намален обем и съдържание, на базата на който администрацията да издава разрешение за строеж. Следващата фаза е „инвестиционен проект за изпълнение на строителството“ (ИПИС), който да бъде отговорност на главния проектант на обекта и да подлежи на регистрационен режим, но не и на разрешителен. По този начин ще се прекрати досегашната практика по дублиране на дейностите на администрацията и на експертите – автори и консултанти на проекта.
Браншът предлага още да се намали броят на районите за планиране - до четири (вместо досегашните шест), да се регламентира само един вид общ устройствен план (вместо четири в момента), както и да се въведат 5 степени (вместо три) за височина на застрояване с различни градоустройствени изисквания - много ниско, ниско, средно, високо и много високо.
Приоритет 3: Ограничаване на корупционната среда и предпоставките за корупция
Оптимизирането на процедурите и разтоварването на администрацията от несвойствени дейности ще допринесе за ограничаване на корупционните практики. В този контекст, освен намаляване на административната тежест с прекалени и ненужни регулации, съгласувания и разрешения, е необходимо да се работи и за електронизация на услугите в архитектурно-строителния сектор.
Приоритет 4: Подобряване на ефективността и сроковете на планиране в сектора
Устройственото планиране следва да бъде обвързано с реалните възможности за публично финансиране, като се предвиждат средства и конкретни срокове за реализация на публичните проекти в общите и подробни устройствени планове. Решението на Конституционния съд за 15-годишните срокове относно отреждането за озеленяване потвърждава този нов управленски и планов приоритет.
Приоритет 5: Гарантиране на експертен подход, публичност и прозрачност
Браншът настоява за активен диалог и взаимодействие между гражданите, професионалните организации и администрацията при създаването на важни нормативни документи в сектора. Това ще гарантира максимална публичност и прозрачност на процеса, като се предоставят възможности за обратна връзка и експертен диалог по темата. Браншовите организации са компетентни да дефинират нормативните промени, които са необходими на сектора и трябва да поемат своята отговорност като професионални обединения на реалните участници в инвестиционния процес. Измененията на законодателството в областта на инвестиционното проектиране и строителството да се извършват единствено след проведено обсъждане с бранша и след извършване на оценка за въздействието.
Приоритет 6: Въвеждане на единна информационна система, архив и дигитализация
Целта е в кратки срокове да бъде създадена национална електронна платформа, чрез която да се осъществява онлайн подаването и съгласуването на инвестиционните проекти, както и издаването на разрешенията за строеж. Новата платформа ще осигурява прозрачен и структуриран достъп до информация относно параметрите и движението на инвестиционните проекти. Предлага се сформирането на работна група по проекта с участието на експерти от Министерството на електронното управление, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, вицепремиера по ефективно управление и професионалните организации в сектора.
Приоритет 7: Стимулиране на инвестиционната активност в синхрон с добрите европейски практики
Изпълнението на приоритетите в сектора в синхрон с добрите европейски практики ще създаде благоприятни условия за развитието на бизнеса и привличането на инвестиции.
Снимки: Камара на архитектите в България (КАБ)
По темата се провеждат срещи, като част от тях са с министъра на финансите, с министъра на електронното управление и със заместник-министъра на културата проф. д.a.н. арх. Бойко Кадинов, който ще следи за осъществяваната политика на министерството в областта на материалното културно наследство. Гледайте пресконференцията тук.
*Координационният съвет е създаден през есента на 2020 г. с цел обединяването на браншовите организации по ключовите теми и проблеми, касаещи развитието на архитектурно-строителния сектор. В съвета участват Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), Съюзът на архитектите в България (САБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите – консултанти (БААИК) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).
