Бившият директор на "Софияплан" разкритикува новия линеен парк между пл. "Македония" и пл. "Руски паметник"
449
„Можехме да имаме нов парк, който да е осмислен, припознат и да бъде отпразнуван като общо постижение“, казва арх. Любо Георгиев
Снимка: арх. Любо Георгиев
Автор на идейния проект за облагородяване на пространството покрай трамвайния път между пл. „Македония“ и пл. "Руски паметник“ в София е известното архитектурно студио Wilmotte & Associes Architectes. На мястото са подменени трамвайните релси, контактната мрежа и релсовия път, а пространството около релсите е затревено. Изградени са нови пешеходни алеи и велоалея, както и кътовете за отдих. Монтирани са спиркови навеси и е изпълнена хоризонтална маркировка. Засадени са над 180 дървета, 13 000 храсти и повече от 5 000 цветя, като за поддръжката им е изградена нова поливна система. Монтирана е и паркова мебел като пейки, кошчета и алейни осветителни тела.
Резултатът обаче бе разкритикуван от бившия директор на общинското „Софияплан“ арх. Любо Георгиев на неговата Фейсбук страница със следния коментар: „С два реда паркиране (и то несъответващо на правилата), плюс алеи, направени за провеждане на потоци от хора, вместо за разходка, та и велоалея на грешното място… не се прави парк, било то и линеен. Признавам за действие в правилната посока засадените по-възрастни дървета и чимовете трева.“
Според арх. Георгиев, който миналата година си подаде оставката поради липса на диалог с общината и съответно заради липса на ефект от работата на общинското предприятие, проектът е можел да постигне по-добър резултат. „Как можеше да бъде по-различно? Започва се с читаво предпроектно проучване, което да посочи най-важните проблеми, които да бъдат решени с проекта. На негова база да има задание, което да отразява екологични, рекреационни, инфраструкурни и други цели. Заданието, разбира се, да е обсъдено както с местните жители, така и с по-широката общественост, и да го последва конкурс, който да е шанс за развитието и на проектантска среда (примери за ефекта от този подход има много). После самото изпълнение да се използва за комуникационен повод да се разяснява защо се засаждат конкретни видове растителност (по повод климатичните промени например), защо се избират конкретни настилки (по повод попивните им способности например), или конкретно осветление (по повод светлинното замърсяване например). Така можехме да имаме нов парк, който да е осмислен, припознат и да бъде отпразнуван като общо постижение“, казва арх. Георгиев.
В подкрепа на неговото мнение ланд. арх. Снежка Каратотева коментира, че има нужда от много повече предварителна работа с местната общественост и бизнес, заданието да е ясно преди проектирането, проектът да е евентуално след конкурс, да е по-добре обяснен, хората да са информирани какво и защо се прави, а най-добре да участват във взимането на решения какво точно да се случи. „За съжаление нямаме работещи процедури, които да осигурят разумен компромис между желанията и нуждите на всички заинтересовани страни. И ми е мъчно, че се получи половинчато и скучно решение, което не подобрява средата особено“, казва Каракотева за новия линеен парк.
Ема Димитрова
