Централни хали в София отварят като реконструиран покрит пазар със зони за хранене и култура
612
Възвърната е оригиналната архитектурна и интериорна визия на паметника на културата, като са възстановени фасади, гербове, часовникова кула и фонтан, реставрирани са и археологическите разкопки в сутерена
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Сградата на Централни хали в столицата е построена като закрит пазар по проект на арх. Наум Торбов - представител на първото поколение архитекти в следосвобожденска България, повлиян от романтизма, сецесиона и стила ар нуво. Халите са изградени в периода 1909-1911 година и обединяват два архитектурни стила - сецесион и неовизантика.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Сградата има статут на единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение". През годините тя претърпява няколко несполучливи реконструкции, които са нарушили оригиналния проект. Сред тях са премахване на оригиналното подово покритие, „обличане“ на металните колони и изграждане на второ ниво и преградни стени. Преустройството през 1981 година пък превръща сградата в стандартен за социализма супермаркет. Халите стават частна собственост на израелската „Ащром" през 1999 година. Вижте я преди.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Германската компания Kaufland купи емблематичната сграда през 2021 година, а реконструкцията започна година по-късно след дълги съгласувателни процедури с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Екстериор и интериор са възстановени по оригиналния проект на арх. Наум Торбов, като са реставрирани фасадите, фонтанът, часовникът, гербовете и часовниковата кула, чиято камбана вече отново звъни.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
На фасадата скоро ще бъде поставен и барелеф на арх. Наум Торбов, изработен от Георги Чапкънов, след като на последното си заседание Столичният общински съвет одобри предложението на инвеститорите с техни средства да бъде възложено изработването, монтажът и поддържането му.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
В ремонта и реставрацията участва голям мултидисциплинарен екип. Част от него като автори на проекта за обновяване са арх. Мария Попмаркова - „Инт Арх", която почина в средата на февруари малко преди официалното откриване, инж. Георги Колчаков - „Бета Консулт“, ателие Umdasch The Store Makers, което отговаря за дизайна на търговската зала, както и студио HORA, което е разработило интериора на ниво сутерен в сътрудничество с РИМ София. Консултанти по проекта са реставраторите Панайот Панов и д-р Румяна Дечева. Проектен ръководител е инж. Ангел Димитров.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
ИНТЕРИОР
В ремонта, реконструкцията и реставрацията на интериора в Централни хали е търсена симетрия и отвореност. Проектът освобождава пространството и разкрива всички архитектурни и културни елементи на сградата, като например колоните на характерната метална конструкция. Положени са близо 3 000 квадратни метра подови плочки в неоренесансов стил - след проведено проучване за оформлението на подобни сгради от епохата, а хладилните витрини са с покрития в същия растер като настилката.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Извършено е освежаване на конструкцията, поръчана от предприемача Спас Темелков и изработена в леярните на инж. Густав Айфел в Париж. В комбинация с осветителните тела тя е впечатляваща.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Покритият пазар е изчистен от всякакви рекламни надписи, а по стените и на ключови места са поставени стари фотографии с текстова информация, едностилни информационни табла и упътвания със специално разработен графичен дизайн. Логото на компанията е деликатно и ненатрапчиво вписано в различни елементи.
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Около обновените входове са осигурени места за багаж и разделно изхвърляне на отпадъци. По дължина от централния вход на Халите е оформена търговска част с разположени от двете й страни зони със щандове за търговия, което създава усещането за пазар с главни и второстепенни търговски улици. Това усещане е подчертано и от самите щандове, които с олекотените си конструкции и тенти напомнят градски пазар.
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Оформен е малък площад в центъра със седящи места около възстановения по проект на арх. Торбов фонтан, който не е бил реализиран. Той е изработен от зелен мрамор, поръчан от Индия, а за проекта отговаря скулпторът Огнян Читаков.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Оригиналната механика на часовника от външната кула е поставена в стъклена кутия вътре в сградата - по препоръка на реставратора на часовници Тодор Тодоров–Чочо, според който ако механизмът бъде върнат на оригиналното си място, след време отново ще се повлияе от атмосферните условия. Механиката също е реставрирана от майстора часовникар Георги Милчев, като са подменени разхлабени механизми и са добавени нови елементи.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Интериорната концепция включва специално подбрани елементи, вписани в спецификата на сградата. Обзавеждането е стилистично и цветово съобразено. Щандовете и кошовете за плодове и зеленчуци са изработени от дърво и други естествени материали. Надписите са стилни и добре видими, както и цените на продуктите. Организацията на пространството е с лесна ориентация.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
На панорамна тераса има сладкарница, българска, австрийска и азиатска кухня, а зад заведенията - и уединени уютни масички.
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
От терасата се открива гледка към търговската зала и архитектурните елементи във вътрешността на сградата, като прозрачните парапети не спират погледа и създават усещане сякаш летите в пространството.
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Стълба и асансьор с частично стъклени стени осигуряват достъпа до терасата.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
В другия край на терасата стълби водят до служебни помещения.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Достъпът до сутерена е чрез два единични травелатора в двете посоки, като по стените около тях са отбелязани важни исторически дати.
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
На това ниво също са предвидени търговски обекти и зона за хранене, но акцентът е върху археологическото наследство, до което са обособени сцена за изкуство и култура и детска книжарница. В таваните от рециклирани материали са скрити сградни инсталации, като на места са под формата на арка, за да компенсират на места по-малката височина на пространството. В интериора се ползват естествени материали: шлайфан бетон, истински дървен фурнир, сурово желязо и др.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
В пространството са разположени две светещи пана, показващи разрези на стената на Улпия Сердика. Целта им е да покажат от какво се е състояла тя в първия етап от нейното изграждане и в укрепването й по-късно.
Снимки: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
За представянето на експозицията за Древна Сердика са използвани различни информационни средства като интерактивна карта, цифрови пъзел и игра.
Снимки: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
В пространството може да видите и първия в България VR филм, който ще ви пренесе из улиците на древна Сердика.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Оригинално е решено паното с телени стойки с различни артефакти от антично време. Паното е изработено от Мария Гайдарова - Merry Piper's Workshop, по скици на Кайли Яшова - Yashova Art, идея на архитектурното студио HORA и скулпторa Теодор Бонев, който е изработил репликите на артефактите.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Пространството ще предлага образователни теми, свързани с културното наследство на София и района, изкуствата и културата с превес на младите и изгряващи артисти, ще обръща внимание на кулинарната култура, свързана исторически със сградата и квартала, ще предлага и детска програма. За културната част в Халите ще отговаря Обществен съвет с председател проф. арх. Йорданка Кандулкова - експерт в сферата на културното наследство.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
В книжарницата освен места за занимания и четене има тематични елементи като Приказна гора, Пещера на желанията, Дърво на мечтите, Магична гъба и Лудият Шапкар – създадени от сценографа Деница Аргиропулос.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
ЕКСТЕРИОР
Реставрирани са всички фасади, като са използвани материали за укрепване на варовик. Неудачно заменените през годините със стиропор и газобетон и залепени с теракол и цимент оригинални декоративни правоъгълни елементи под прозорците са възстановени с нови, изработени по класическа технология със специална мазилка и на три слоя, за да не се напукат. Нанесената бяла боя върху варовиковите детайли е премахната чрез нова технология с ротираща струя вода с фин стъклен прах, а след това е направена консервация – както на варовика, така и на гранита. В орнаментите по фасадите са използвани гранитен цокъл, облицовка от варовик и керамика. Прозорците са запазени във вида си след последния ремонт около 2000-а година, защото са в добро състояние.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Работата по фасадите включва и реставриране на каменната орнаментика (изработена от каменоделеца Георги Киселинчев) и на гербовете на източната и на западната фасада. Гербовете на София на централна и западната фасада по проект на първия български художник-декоратор Харалампи Тачев бяха увредени, но сега са укрепени, префугирани и защитени от влагата.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Подменени са покривът и поликарбонатът на оберлихтите с по-съвременни материали, тъй като е преценено, че стъклото ще утежни конструкцията.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Възстановена е и часовниковата кула, която не работи повече от 40 години, като вече звъни с два различни сигнала - един на четвърт час и друг на всеки кръгъл час. Както споменахме, механиката на часовника е изложена вътре в сградата. На кулния часовник е запазен циферблатът, който свети, когато е тъмно, а всичко вътре е електроника.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Три от входовете на Халите ще бъдат отворени. Това са централният вход за посетители от бул. „Мария Луиза", страничният вход за посетители откъм паркинга към ул. „Пиротска" и входът за зареждане откъм ул. „Георг Вашингтон". По отношение на този вход инвеститорът се съобрази с опасенията за разкриване на археология и се отказа от понижаване на нивото на подземната товарна зона, както и от изкопни работи.
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Визуално е възстановен и зазиданият преди вход откъм ул. „Екзарх Йосиф", но няма да бъде отварян, тъй като пешеходният трафик през него не бил препоръчителен заради преминаващия наблизо трамвай.
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Облагородено с нови зелени зони с дървесна и храстова растителносте е и околното пространство, което включва два обновени паркинга с капацитет 69 места - за автомобили и велосипеди.
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg
Снимки: CityBuild.bg
Снимки: CityBuild.bg
Снимки: CityBuild.bg
Снимки: CityBuild.bg
Снимки: CityBuild.bg
Снимка: CityBuild.bg. Още снимки вижте тук.
Халите отварят за посетители утре (23 май). Работното време е от 7:00 до 23:00 часа всеки ден. Клиентите ще имат избор от 15 000 стоки - по-голямата част от тях от български производители и доставчици. Откриващ уикенд с програма ще се състои между 31 май и 2 юни с вход свободен. Културната сцена стартира с програма за юни, юли и август, а за ползване на новото културно пространство ще се провежда ежегоден конкурс за подходящи проекти.
Снимка: CityBuild.bg
Всички детайли, визуализации, архитектурни планове и описание на развитието на идейния проект на Kaufland България за „Централни хали" могат да бъдат разгледани на специално създадения сайт www.sofia-hali.bg. Новини може да следите в сайта, както и във Фейсбук.
Ема Димитрова
