Фалшиви мебели за фалшиви хора или прави ли ме диванът в къщи нечовек?
Агресивна кампания на един от най-големите вносители на италиански мебели у нас от месеци залива кръстовищата и булевардите в големите градове. Седнал Буратино в меко кожено кресло навира дървения си нос на всички със слоган, който гласи „Фалшиви мебели за фалшиви хора".
Силов рекламен подход на вносителите на италианските Senza, Selamore и Verrsus, си помислих...после последва леко подразване, че ако недай Боже мебелите ми в къщи или офиса не са от тези марки, то аз съм фалшив човек, който има наглостта да сяда върху фалшив диван, например.
Някак се успокоих, че билборда не е чак толкова голям, за да направи дисекция и да помести фалшивите ми дрехи, козметика, да премине през колата ми, та да стигне до връзките ми...и накрая просто да заключи, че съм един фалшив човек!
Добре, че все пак имам някои разлики с дървеното човече от рекламата. Баща ми не се казва Карло, не е дърводелец, слава Богу имам майка, носът ми е значително по-малък...а и искрено се надявам да не съм чак толкова голямо дърво...А, да! И още една съществена разлика-нямам неговото канапе! Значи пак съм нечовек...
Налегната от подобни мисли и решения да събера веднага около 10-15 хиляди лева, да си купя проклетото канапе и да стана човек, реших да поразровя из мрежата и да видя, аджеба, само аз ли се възмущавам от тази реклама...
Оказа се, чe това било кампания, подета от вносителите на въпросните скъпи италиански мебели в „защита на авторското право и интелектуалната собственост в областта на дизайна на мебели и предмети за интериора".
„Тъй като в последните години, фирмите копиращи образци на модерния индустриален, в това число и мебелен, дизайн стават все по-безочливи и най-безотговорно заблуждават потребителите в България, ние като вносители на престижни марки италиански мебели и аксесоари искаме да привлечем общественото внимание към този проблем. Настоящата рекламна кампания, реализираща се под мотото „Фалшиви мебели за фалшиви хора" цели да прикове вниманието на всички засегнати страни, както и да подскажe на всички ценители на италианския дизайн в България, всеки път когато купуват „дизайнерски" мебели на „изключително изгодни" цени да изискват от търговеца документ или сертификат за произход на стоките", пише в сайта на компанията.
Похвална идея. Знаем, че „пиратството ограбва". Аз самата съм „за" английската максима „че не съм толкова богата, за да купувам евтини неща", но за мен лично остава да виси въпросът как така липсата на италиански диван в дома ми ме прави фалшив човек?! Добре ,че в офиса имам италиански мебели, та да се отсрамя пред чужденците!
Цялата тази рекламна кампания ми се струва по-скоро с обратен ефект, който вместо да накара хората да ценят италианския дизайн, ще ги накара да се почувстват или като фалшификати или като парвенюта, които си показват етикетите на дрехите или като поканят гости в къщи, първата им работа е да кажат „ Ей този диван струва еди колко си хиляди лева и е от онези магазини с Буратино".
А пък дали, ако те помнят като Буратино, ефектът от рекламата е постигнат? А в крайна сметка не ми стана ясно дали това е Буратино или пък Пинокио?
Виляна Павлова