Готов е работният проект за Зала 1 и фоайето в Централния дом на архитектите в София
6044
Все още няма яснота кога ще бъде реализиран
История на сградата
Сградата, построена през 1897 година от генерал Никола Иванов, е била едноетажна. През 1907 година е купена от д-р Иван Карамихайлов, който я надстроява и достроява в духа на Барока. През 1970 г. постройката става собственост на Съюза на архитектите в България, изцяло преустроена и достроена. Проектът за адаптация е на арх. Георги Хаджииванов и арх. Илия Дамянов.
Сградата е една от забележителностите на града в един от най-хубавите квартали на столицата до „Докторската градина“. В нея има две зали, които се ползват както за мероприятия на САБ, така и за изложби, концерти, конференции и др. И двете зали (особено Зала 1) са в лошо състояние – както като оформление, така и като техническо оборудване. Сградата е паметник на културата и всички проекти трябва да бъдат съгласувани с НИНКН.
© Сitybuild.bg
Хронология
През 2024 година Съюзът на архитектите в България (САБ) проведе конкурс за пространственото оформление на Зала 1 и входното фоайе на Централния дом на архитекта в София на ул. „Кракра“ 11. Журито не присъди първа награда, а два проекта бяха класирани на второ място. Те трябваше да бъдат доработени според получените забележки, но и след това не отговаряха напълно на изискванията на заданието. Не се стигна и до съгласие за създаване на общ екип.
© САБ. Заснемане – разрез на сградата
На Общо събрание през 2024 година делегатите харесаха най-много класираният на трето място проект и след решение на УС е подписан договор с екипа арх. Чавдара Николова, арх. Константин Димов, арх. Габриела Иванова и арх. Невена Вълчева. Целта беше още миналото лято залата на САБ да бъде обновена и модернизирана, но това не се случи.
© САБ. Заснемане – разпределение на първи етаж
Последната публична информация беше, че САБ набира средства, като намеренията бяха през септември миналата година да има обновена и модерна зала. В доклада си пред Общото събрание на САБ на 21 и 22 март 2025 година председателят на Управителния съвет арх. Петър Диков заявява, че конкурсът „не е бил успешен по ред организационни причини“. За него са изразходвани 4 495 лева (разпечатване на табла 615 лева и награди 3 880 лева).
© САБ. Заснемане – разгъвка на залата на първи етаж
Изисквания за проекта в заданието на конкурса
Миналата година председателят на журито - интериорният дизайнер и сценограф арх. Майя Бужашка, разкритикува избора на проекта, класиран на третото място. Според нея той не отговаря на изискванията на заданието:
- Да се даде опция за промяна на подходите, особено към обслужващата администрация, за да се избегне постоянно преминаване през залата.
- Да се предложат варианти за влизане и инвалиден подход в залата/сградата.
- Да се търси възможност за санитарен възел на етажа.
- Да се даде предложение за по-ефективното ползване на помощни помещения на етажа.
- Да се предложи съвременно оформяне пространството на фоайето, ползвано в момента като „Портиерна” и като „Информационна”, като се запази и подчертае тържественото влизане с обозначения и лого на САБ и БИАД на стената срещу входната врата на сградата и се намери решение за витрина с печатни материали на САБ, с възможност за продажбата им.
- Да се предложи техническо решение за повишаване на енергоефективността на дограмата на залата, като обаче се осигури възможност за запазване на витражите към двора.
- Да се предвиди вентилация на залата и решение на възможните места за външните решетки за въздуховодите.
- Да се предложат технически решения за модерно оборудване за изложби и презентации: скрити релси за окачване на табла по стените, осветление, окачени тавани, аудиовизия, диапроектори, телекомуникационни съоръжения, мултимедия и др.
- Да се предложи модерно осветление на залата – общо, локално и насочено.
- Да се даде възможност за функция с интерактивна и „жива” библиотечна част (зад стъкла и със заключване и дистанционно командване от съществуващата библиотека).
- Да се предвиди подвижно оборудване – оформление на мултифункционални подиуми по индивидуален дизайн.
- Да се предложат нестандартни многофункционални решения за мебели, подвижно и стационарно обзавеждане.
- По преценка на авторите интериорното решение да следва общата естетизация на пространства, помещения и детайли в сградата. Възможно е и прилагане на съвременен дизайн с преход към останалата част от интериора на сградата.
Проектът
„Подходихме към проекта с едно убеждение: всяка архитектурна епоха оставя свой автентичен пласт, който заслужава да бъде разчетен, а не заличен. Интериорът от 70-те години не приехме като дефицит, а като ценен исторически слой, носител на културна памет, който осмисляме и надграждаме със съвременни средства“, казват от студио KODA на 15 юни на своята фейсбук страница, публикувайки визуализации. В профила е дадена връзка към сайта на архитектурно студио „Декарт“.
© KODA
Според авторите на проекта материалната и цветова концепция търси едновременно класическо присъствие и съвременно звучене. „Фоайето е мислено като интерактивна експозиционна среда за картини, книги, плакети. Модулната мека мебел оформя зона за отдих, която се преобразява според повода и превръща пространството в място за срещи“, казват авторите на проекта.
© KODA
Основният принцип в проекта е да се постигне гъвкавост с минимална намеса, казват от KODA. „Подвижните акустични панели и мобилната мебел позволяват Зала 1 да се трансформира за минути от конференция и кръгла маса до изложба или концерт, а осветлението допуска различни светлинни сценарии според събитието. Едно пространство, което се променя според това, което се случва в него“, коментират още проектантите.
© KODA
Ема Димитрова
