Готов е работният проект за Зала 1 и фоайето в Централния дом на архитектите в София

30 / 07 / 2026

Все още няма яснота кога ще бъде реализиран

История на сградата

Сградата, построена през 1897 година от генерал Никола Иванов, е била едноетажна. През 1907 година е купена от д-р Иван Карамихайлов, който я надстроява и достроява в духа на Барока. През 1970 г. постройката става собственост на Съюза на архитектите в България, изцяло преустроена и достроена. Проектът за адаптация е на арх. Георги Хаджииванов и арх. Илия Дамянов.

Сградата е една от забележителностите на града в един от най-хубавите квартали на столицата до „Докторската градина“. В нея има две зали, които се ползват както за мероприятия на САБ, така и за изложби, концерти, конференции и др. И двете зали (особено Зала 1) са в лошо състояние – както като оформление, така и като техническо оборудване. Сградата е паметник на културата и всички проекти трябва да бъдат съгласувани с НИНКН.

© Сitybuild.bg

Хронология

През 2024 година Съюзът на архитектите в България (САБ) проведе конкурс за пространственото оформление на Зала 1 и входното фоайе на Централния дом на архитекта в София на ул. „Кракра“ 11. Журито не присъди първа награда, а два проекта бяха класирани на второ място. Те трябваше да бъдат доработени според получените забележки, но и след това не отговаряха напълно на изискванията на заданието. Не се стигна и до съгласие за създаване на общ екип.

© САБ. Заснемане – разрез на сградата

На Общо събрание през 2024 година делегатите харесаха най-много класираният на трето място проект и след решение на УС е подписан договор с екипа арх. Чавдара Николова, арх. Константин Димов, арх. Габриела Иванова и арх. Невена Вълчева. Целта беше още миналото лято залата на САБ да бъде обновена и модернизирана, но това не се случи.

© САБ. Заснемане – разпределение на първи етаж

Последната публична информация беше, че САБ набира средства, като намеренията бяха през септември миналата година да има обновена и модерна зала. В доклада си пред Общото събрание на САБ на 21 и 22 март 2025 година председателят на Управителния съвет арх. Петър Диков заявява, че конкурсът „не е бил успешен по ред организационни причини“. За него са изразходвани 4 495 лева (разпечатване на табла 615 лева и награди 3 880 лева).

© САБ. Заснемане – разгъвка на залата на първи етаж

Изисквания за проекта в заданието на конкурса

Миналата година председателят на журито - интериорният дизайнер и сценограф арх. Майя Бужашка, разкритикува избора на проекта, класиран на третото място. Според нея той не отговаря на изискванията на заданието:

Да се даде опция за промяна на подходите, особено към обслужващата администрация, за да се избегне постоянно преминаване през залата.
Да се предложат варианти за влизане и инвалиден подход в залата/сградата.
Да се търси възможност за санитарен възел на етажа.
Да се даде предложение за по-ефективното ползване на помощни помещения на етажа.
Да се предложи съвременно оформяне пространството на фоайето, ползвано в момента като „Портиерна” и като „Информационна”, като се запази и подчертае тържественото влизане с обозначения и лого на САБ и БИАД на стената срещу входната врата на сградата и се намери решение за витрина с печатни материали на САБ, с възможност за продажбата им.
Да се предложи техническо решение за повишаване на енергоефективността на дограмата на залата, като обаче се осигури възможност за запазване на витражите към двора.
Да се предвиди вентилация на залата и решение на възможните места за външните решетки за въздуховодите.
Да се предложат технически решения за модерно оборудване за изложби и презентации: скрити релси за окачване на табла по стените, осветление, окачени тавани, аудиовизия, диапроектори, телекомуникационни съоръжения, мултимедия и др.
Да се предложи модерно осветление на залата – общо, локално и насочено.
Да се даде възможност за функция с интерактивна и „жива” библиотечна част (зад стъкла и със заключване и дистанционно командване от съществуващата библиотека).
Да се предвиди подвижно оборудване – оформление на мултифункционални подиуми по индивидуален дизайн.
Да се предложат нестандартни многофункционални решения за мебели, подвижно и стационарно обзавеждане.
По преценка на авторите интериорното решение да следва общата естетизация на пространства, помещения и детайли в сградата. Възможно е и прилагане на съвременен дизайн с преход към останалата част от интериора на сградата.

Проектът

„Подходихме към проекта с едно убеждение: всяка архитектурна епоха оставя свой автентичен пласт, който заслужава да бъде разчетен, а не заличен. Интериорът от 70-те години не приехме като дефицит, а като ценен исторически слой, носител на културна памет, който осмисляме и надграждаме със съвременни средства“, казват от студио KODA на 15 юни на своята фейсбук страница, публикувайки визуализации. В профила е дадена връзка към сайта на архитектурно студио „Декарт“.

© KODA

Според авторите на проекта материалната и цветова концепция търси едновременно класическо присъствие и съвременно звучене. „Фоайето е мислено като интерактивна експозиционна среда за картини, книги, плакети. Модулната мека мебел оформя зона за отдих, която се преобразява според повода и превръща пространството в място за срещи“, казват авторите на проекта.

© KODA

Основният принцип в проекта е да се постигне гъвкавост с минимална намеса, казват от KODA. „Подвижните акустични панели и мобилната мебел позволяват Зала 1 да се трансформира за минути от конференция и кръгла маса до изложба или концерт, а осветлението допуска различни светлинни сценарии според събитието. Едно пространство, което се променя според това, което се случва в него“, коментират още проектантите.