Изложба "Метрополис на грешката" изследва организационните принципи на градското пространство

18 / 10 / 2024

397

Тя поставя въпроса възможно ли е функционирането на една система, чийто основен градивен елемент е по начало „дефектен“

Изложбата "Метрополис на грешката" на Аксиния Пейчева с куратор Мартина Стефанова поставя въпроса как едно същностно различие може да даде началото на цяла урбанистична логика и по този начин да сътвори реално пространство около себе си? В основата на проекта стоят множество генерирани тримерни обекти. Те се появяват, докато авторката работи с 3D принтер, опитвайки се да принтира различни видове конуси на Безие. Поради технически и най-вече човешки фактори този опит се превръща в 6-месечен технологичен провал, в чийто край се получава една огромна колекция от „сгрешени“ конуси.

Докато авторката се бори с последствията от тази микрокатастрофа, тя се оказва заобиколена от „неправилни“ обекти, което й позволява да ги изучава, свиквайки с тяхното присъствие. И вместо да се опита да ги заличи, решава да приеме, че тяхното съществуване е възможно, стига да се създадат също толкова „сбъркани“ пространства.

Обектите са често криви, с разлети и липсващи части, с неравни основи. Те имат своя собствена логика, която няма нищо общо с тяхното първоначално предназначение. Организирани в „градски“ пространства, те са свободни да създадат свой собствен механизъм на пребиваване. Привидно подредени и утопични, на втори прочит те са напълно нефункционални в контекста на една градска среда. В тях няма прави линии, стените не са винаги гладки, таваните са относително понятие, арматурата държи на една опорна точка външната им част. Кубичните пространства на сградите са заменени с криви на Безие, в които комфортът на познатата архитектура липсва. По този начин определянето им като „грешни“ зависи изцяло от перспективата, през която те биват разглеждани.

Изложбата споделя гледната точка, в която градът се привижда като една колективна илюзия, едно усреднено понятие за поносима функционалност, в която ние съществуваме в постоянно състояние на генератори на „грешки“. Но това, вероятно, е единственият възможен императив на движение.