Изложба представя интересни факти от миналото на легендарната софийска сладкарница "Цар Освободител" (1908-1946)
199
Изложбата по повод отбелязването на 147 години от обявяването на София на столица на Княжество България и 80 години от затварянето на сладкарницата
Изложбата „Писателското кафене. Спомен за сладкарница „Цар Освободител“ (1908 – 1946)“ представя интересни факти от миналото на легендарното софийско заведение. Тя е организирана от „Бохемска София” и Дирекция „Култура” на Столична община и може да я разгледате до 16 април включително в градина „Кристал” – в непосредствена близост до мястото на сладкарницата.
Къщата: Хиляди жители на столицата си спомнят красивата двуетажна сграда на северозападния ъгъл на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Георги С. Раковски“, но малцина познават нейната история. В мемоарите на старите софиянци тя се среща като „Балабановата къща“ по името на прочутия ѝ собственик Тодор Балабанов.
Сладкарницата: Десетилетия наред в ъгловото помещение на партерния етаж се намира сладкарница „Цар Освободител“. В нея се срещат множество представители на интелектуалния елит на столицата – поети, писатели, художници, скулптори, музиканти, журналисти, фотографи, преподаватели, политици и т.н. Тук се обсъждат значими въпроси, свързани с културното развитие на страната, както и ежедневните теми, които вълнуват нашите творци и общественици.
Краят: Скоро след преврата от 09.09.1944 г. сладкарницата затваря врати. Години наред тази част от историята ѝ оставаше обвита в мистерия – кога точно и защо се слага край на тази неофициална културна институция. Последните проучвания на Виктор Топалов дават отговор на този въпрос. Става ясно, че формалната причина е по-тривиална от очакваното – управителят Васил Стоичков Чаушев е наказан заради спекула.
Разрушаването: През следващите години пространството на сладкарница „Цар Освободител“ се използва за художествена галерия. Балабановата къща е разрушена за един ден в края на лятото през 1977 г.
В изложбата са използвани архивни кадри и тиражирани пощенски картички от архивите на Любомир Раев, Лили Гунева, София Тодорова и Виктор Топалов. Поместени са фотографии на Панайот Бърнев, дарени от Милена Николова и публикувани в „Български визуален архив“, както и скици от фонда на ГИС – София.
Сведенията са събрани от спомените на Вера Вазова, Вера Мечкарова, Димитър Пантелеев, Димо Казасов, Драган Тенев, Кирил Кръстев, Константин Константинов, Михаил Тихов, Никола Танев, Райна Тодорова и Христо Бръзицов, както и от публикации в периодичния печат, дигитализирани от Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив и arcanum.com.
