За предвидими програми за сградно обновяване настояват първите центрове за комплексно обслужване в България
326
До края на годината Националният фонд за декарбонизация трябва да има финансов продукт за еднофамилни сгради
България се нуждае от координирана, прозрачна и предвидима политика за сградно обновяване, която да замени кампанийното отваряне на отделни програми. Окончателният Национален план за обновяване на сградния фонд трябва да бъде приет до края на 2026 г. след пълноценно обществено обсъждане и с ясен ангажимент за осигуряване на финансирането. Около това становище се обединиха участниците в Деня на сградното обновяване, организиран от Сдружение „Да обновим България“ на 29 септември в София.
Планът трябва да осигури предвидимост, а не само цели
Националният план трябва да съгласува действията на отговорните институции, финансовия сектор, строителния бранш и организациите, които работят пряко с гражданите. Необходими са прозрачни правила, публичен график на бъдещите програми и ранно включване на заинтересованите страни, а не формално обществено обсъждане в края на процеса.
Представената на форума оценка на Европейската комисия показва, че проектът на българския план все още не свързва инвестиционните потребности с достатъчно конкретни бюджети, финансови инструменти и срокове. Препоръките изискват ясни източници на финансиране и механизми за привличане на частен капитал. На практика това означава поемане на дългосрочен държавен ангажимент за осигуряване на ресурс, който не зависи от отделни бюджетни години и политически цикли.
Инвестиционните потребности за обновяване на сградния фонд в България се оценяват на 59 млрд. евро, докато публичното финансиране обичайно може да покрие само част от необходимия ресурс. Досегашният опит също показва, че необходимият мащаб не може да бъде постигнат единствено със 100% безвъзмездно финансиране.
Предвидимостта е условие за капацитет и качество
„За строителите най-важна е предвидимостта. Ако има ясен график, устойчив поток от проекти и своевременно обявени правила, секторът е готов да осигури необходимия капацитет и качество и да поеме планирания обем работа. Досегашната кампанийна практика доведе до огромни загуби на обучен персонал, който след края на програмата замина да работи в чужбина“, заяви Любомир Качамаков, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България.
За привличането на частни инвестиции обаче не са достатъчни само финансови инструменти. Необходима е постоянна работа със собствениците, която да им помогне да изберат подходящите мерки, да подготвят проектите си и да контролират качеството.
„За да се превърне заявеният интерес в частна инвестиция, трябва да се работи директно със собствениците. Центровете за комплексно обслужване запълват именно тази празнина, като свързват техническата подготовка, финансирането и подкрепата при изпълнението“, посочи Цвета Наньова, изпълнителен директор на Българо-австрийската консултантска компания.
Шест центъра вече превръщат интереса в подготвени проекти
Първите шест центъра за комплексно обслужване (ЦКО) работят в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Русе и Габрово. Макар да прилагат различни бизнес модели и да оперират на пазарен принцип, опитът им показва силна зависимост между търсенето на услуги и предвидимостта на държавната политика.
„Дори само съобщението, че се подготвя нова програма, води до многократно увеличение на запитванията, преди да са известни нейните условия. Това показва, че предвидимостта не е административна подробност, а фактор, който създава пазар. Хората са готови да плащат и вече плащат за професионални услуги, когато са убедени, че обновяването ще бъде качествено и че има кой да защити интереса им“, заяви Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
Резултатите от SHEERenov+ потвърждават практическата роля на центровете. Само ЦКО в София, Габрово и Стара Загора са подкрепили 60 от общо 282 одобрени проекта по Етап II на Националния план за възстановяване и устойчивост в страната, или над 21%. В София подкрепа от центъра са получили 34 от 48 одобрени сгради (над 70%), в Габрово са одобрени всички 15 подадени с негова подкрепа заявления, а в Стара Загора центърът е подпомогнал 8 от 11 одобрени проекта по програмата за справедлив преход. Общо шестте центъра са подкрепили 230 проекта за обновяване в полза на над 2400 семейства, а очакваните енергийни спестявания достигат 10 GWh годишно.
Качественото обновяване не приключва с изолацията
По време на събитието беше подчертано, че топлоизолацията и подмяната на прозорците са естествената първа стъпка, но не са достатъчни за постигане на цялостен резултат. Представените по StreamSAVE+ примери показаха значението на ефективните системи за отопление, охлаждане, вентилация и управление на енергията за комфорта, качеството на въздуха и здравословните условия в сградите.
Следващият тест са новите национални програми
Секторът очаква програмата на Националния фонд за декарбонизация за обновяване на еднофамилни жилищни сгради. Тя може да създаде първата реална възможност за подкрепа на собствениците, които досега оставаха извън обхвата на основните програми.
Все още няма яснота дали и кога ще започне следващ етап на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за която в държавния бюджет за 2025 г. бяха заложени 2,5 млрд. лв. И за двете направления секторът очаква от правителството публичен график и прозрачни условия, като е убеден, че може да осигури постоянен поток от проекти – така че националните цели да бъдат превърнати в реален пазар и качествено обновени сгради.
