Какво се крие зад феномена "Зелена архитектура" и как да защитим културно наследство на България?
320
Това е темата на лекцията на арх. Бойко Кадинов на 16 май в сградата на БАН на пл. "Народно събрание" в столицата
Лекция на тема „Зелената архитектура и опазването на културното наследство в България“ ще изнесе проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов на 16 май (четвъртък) от 17:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Лекцията е в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“.
"Какво се крие зад феномена „Зелена архитектура“? В архитектурен дебат беше изложена тезата, че една от най-зелените сгради на света е Атинският Акропол", се казва в резюмето на лекцията. Аргументи за това са красотата и изяществото, непреходната функционалност на сътворена изцяло с природни материали архитектурна творба. Характеристики, които са спестили на човечеството неколкократно събаряне на обекта през вековете, построяване на други такива на това място и изливането на нови и нови кубически метра бетон до наши дни, което би довело до още по-голяма дупка в озоновия слой.
"Как да защитим и пренесем във времето хилядолетното културно наследство на България? Далече от тезата, че „красотата ще спаси света“, трябва да отбележим, че хармонията в традиционната българска архитектура в градове като Търново, Пловдив, Копривщица, Мелник и други със сгради, вписани деликатно в природния пейзаж, изградени в годините назад изцяло с възобновяеми материали – камък, тухли и дърво, не може да бъде замествана с парадигмата „устойчива архитектура“, казва арх. Кадинов и допълва: "Въпреки пакта за стабилност и плана за възстановяване и устойчивост унищожаването на заобикалящата ни среда продължава сякаш имаме друга резервна зелена планета. Как съвременната ни архитектура отговаря на тези предизвикателства?"
Проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов следва архитектура в Париж (BEAUX ARTS UP-1) и в София (Университет по архитектура, строителство и геодезия). В творческия си път има изложби, проекти и лекции в Лондон, Женева, Париж, Стокхолм, Рим, Тулуза, Брюксел, Прага, Лисабон и др. Автор е на проекти и реализации като „Музей за съвременно изкуство „Софийски Арсенал“, Паметник на Берлинската стена, Плувен комплекс „Парк Арена“-Бургас, Театър „Миракъл“, Концертна зала-Сливен, Опера и филхармония-Пловдив и др. Собственик е на Архитектурна агенция „Братя Кадинови".
Арх. Кадинов е дългогодишен ръководител катедра „Обществени сгради“ при Архитектурния факултет на УАСГ. Автор е на книгите „Десет архитектурни заповеди“, „Трансгресии в архитектурата“, „Архитектура и медии“, „Обществени сгради“, „Архитектурни скуларии“ и др. Поканен е като независим експерт за наградите на Европейския съюз за съвременна архитектура Mies van der Rohe. Основател е на фондация VIZAR – Европейски награди за българска архитектура. Член е на Камарата на архитектите във Франция и на Европейския културен парламент.
