Какво се крие зад феномена "Зелена архитектура" и как да защитим културно наследство на България?

484

Това е темата на лекцията на арх. Бойко Кадинов на 16 май в сградата на БАН на пл. "Народно събрание" в столицата


Лекция на тема „Зелената архитектура и опазването на културното наследство в България“ ще изнесе проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов на 16 май (четвъртък) от 17:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Лекцията е в рамките на академичния семинар „Актуални проблеми на науката“.

"Какво се крие зад феномена „Зелена архитектура“? В архитектурен дебат беше изложена тезата, че една от най-зелените сгради на света е Атинският Акропол", се казва в резюмето на лекцията. Аргументи за това са красотата и изяществото, непреходната функционалност на сътворена изцяло с природни материали архитектурна творба. Характеристики, които са спестили на човечеството неколкократно събаряне на обекта през вековете, построяване на други такива на това място и изливането на нови и нови кубически метра бетон до наши дни, което би довело до още по-голяма дупка в озоновия слой.

"Как да защитим и пренесем във времето хилядолетното културно наследство на България? Далече от тезата, че „красотата ще спаси света“, трябва да отбележим, че хармонията в традиционната българска архитектура в градове като Търново, Пловдив, Копривщица, Мелник и други със сгради, вписани деликатно в природния пейзаж, изградени в годините назад изцяло с възобновяеми материали – камък, тухли и дърво, не може да бъде замествана с парадигмата „устойчива архитектура“, казва арх. Кадинов и допълва: "Въпреки пакта за стабилност и плана за възстановяване и устойчивост унищожаването на заобикалящата ни среда продължава сякаш имаме друга резервна зелена планета. Как съвременната ни архитектура отговаря на тези предизвикателства?"

Проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов следва архитектура в Париж (BEAUX ARTS UP-1) и в София (Университет по архитектура, строителство и геодезия). В творческия си път има изложби, проекти и лекции в Лондон, Женева, Париж, Стокхолм, Рим, Тулуза, Брюксел, Прага, Лисабон и др. Автор е на проекти и реализации като „Музей за съвременно изкуство „Софийски Арсенал“, Паметник на Берлинската стена, Плувен комплекс „Парк Арена“-Бургас, Театър „Миракъл“, Концертна зала-Сливен, Опера и филхармония-Пловдив и др. Собственик е на Архитектурна агенция „Братя Кадинови". 

Арх. Кадинов е дългогодишен ръководител катедра „Обществени сгради“ при Архитектурния факултет на УАСГ. Автор е на книгите „Десет архитектурни заповеди“, „Трансгресии в архитектурата“, „Архитектура и медии“, „Обществени сгради“, „Архитектурни скуларии“ и др. Поканен е като независим експерт за наградите на Европейския съюз за съвременна архитектура Mies van der Rohe. Основател е на фондация VIZAR – Европейски награди за българска архитектура. Член е на Камарата на архитектите във Франция и на Европейския културен парламент.

ОЩЕ НОВИНИ

Заради различни проблеми по 23 договора за саниране в страната срокът е удължен от МРРБ до 30 ноември

Заради различни проблеми по 23 договора за саниране в страната срокът е удължен от МРРБ до 30 ноември

Потресаващ случай е блок 27 на бул. „Гоце Делчев“ 171 в столичния ж.к. „Стрелбище“, където проблемите продължават

Частен индустриален парк изграждат в Промишлената зона в Сливен

Частен индустриален парк изграждат в Промишлената зона в Сливен

Значителна част от финансирането на проекта на "ДСГ Логистик“ е осигурена по Програма „Развитие на регионите“

Жп гара Разград е с обновена сграда

Жп гара Разград е с обновена сграда

На покрива е изградена фотоволтаична централа с мощност 75,60 kW за производство на електроенергия за собствените нужди

Дърворезба и скулптура в дърво интерпретират връзката между музикалното и визуалното изкуство

Дърворезба и скулптура в дърво интерпретират връзката между музикалното и визуалното изкуство

В изложбата „Резонанси 4“ на творческа група „Arena ART Wood“ са поканени и автори, работещи в областта на металопластиката и скулптура в камък

На професионална архитектурна дискусия ще обсъждат създаване на Музей на солта край Провадия

На професионална архитектурна дискусия ще обсъждат създаване на Музей на солта край Провадия

Край града се намира най-старият известен и проучен солодобивен център в Европа