Климатичната дипломация е важна, но недостатъчна - трябват реални резултати в сградния сектор
304
Преди последния триалог по Директивата за енергийните характеристики на сградите утре, второто издание на Доклада за спестяванията в сградния сектор на ЕС констатира значителни пропуски по пътя към въглеродна неутралност
Според второто издание на доклада EU Buildings Climate Tracker (EU BCT) сградният фонд на ЕС изостава с постигането на целите за климата до 2030 г. и за въглеродна неутралност до 2050 г. За да постигне целта за неутрален по отношение на климата сграден фонд, ЕС трябва да престане да играе "на дребно" и незабавно да ускори темповете на декарбонизация на сградите, коментират от Фондация Център за енергийна ефективност ЕнЕфект.
Директивата за енергийни характеристики на сградите (ДЕХС) е от решаващо значение за намаляване на вредните емисии от сградите
След продължил над две години процес, преговорите по преработката на ДЕХС се очаква да приключат до края на тази година със споразумение по окончателния текст. Докладът за спестяванията в сградния сектор на ЕС е важен инструмент за наблюдение на напредъка към изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение. „Виждаме обаче, че в Централна и Източна Европа сме далеч от идеалната траектория за постигане на климатична неутралност и трябва спешно да увеличим усилията си за намаляване на вредните емисии от сградите“, коментира министърът на околната среда и водите Юлиан Попов.
За да се осъществи Вълната на саниране (Renovation wave) в Европа, ДЕХС трябва да възприеме минимални стандарти за енергийните характеристики на сградите, като се даде приоритет на сградите с най-лоши стартови показатели, с ясни етапи и срокове за изпълнение и осигурен финансов ресурс. По отношение на новите сгради, стандартът за нулевоемисионни сгради трябва поетапно да забрани използването на отоплителни системи на горива с високи въглеродни емисии.
Напредъкът към декарбонизацията на сектора не е достатъчно бърз
Разработеният доклад от BPIE (независим експертен център в областта на енергийните характеристики на сградите) проследява напредъка на сградния фонд в Европейския съюз към целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г. под формата на индекс, обхващащ периода от 2015 г. до 2020 г. Тазгодишното издание включва анализ за целия ЕС и специален анализ за Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
В сравнение с предходните резултати, напредъкът към декарбонизацията на сектора частично се ускорява, но не до степента, необходима за постигане на климатична неутралност в сектора. Стойността на анализа към 2020 г. би трябвало да бъде 18,1 пункта, но е едва 7,8, което води до изоставане от над 10 декарбонизационни пункта. Така, за да се осъществи очакваният напредък до 2030 г., е необходимо всяка година да се постига напредък от 4,7 пункта, вместо планираните 3,6.
Анализът за страните от ЦИЕ показва още по-тревожна тенденция: до 2020 г. напредъкът в декарбонизацията на сградния фонд е с 21 пункта по-нисък от желаната траектория, което е най-голямото изоставане от началото на периода на проследяване през 2015 г. Това изисква значително увеличаване на усилията за прилагане на ефективни политики без допълнително забавяне. С оглед на настоящата ситуация, всяка година в региона на Централна и Източна Европа е необходим напредък от 5,7 пункта, за да се постигнат очакваните до 2030 г. резултати.
Основни изводи
Проучването се основава на индекс, съставен от пет показателя, които отчитат емисиите на въглероден диоксид, крайното потребление на енергия, делът на енергията от ВЕИ, инвестициите в обновяване и разходите за енергия на домакинствата. При разглеждане на напредъка между 2015 г. и 2020 г. резултатите за повечето показатели показват разминаване между настоящото състояние и стойностите, необходими за постигане на неутралност по отношение на климата:
- През 2020 г. въглеродните емисии от използването на енергия в сградите са 422 млн. тона, което е с 18% повече от изискваната целева стойност.
- Делът на възобновяемите енергийни източници за отопление и охлаждане е с около 30% по-нисък от изискваното, което налага изготвянето на по-ясна пътна карта за декарбонизиране на сектора на отоплението и охлаждането.
- Натрупаните инвестиции в обновяване през 2020 г. са с 40% по-ниски от изискваните.
- Разходите за енергия на домакинствата бяха близо до достигане на целевите стойности през 2020 г., но последвалото увеличение на цените на енергията оказват отрицателно въздействие върху този показател. Последиците от увеличаването на енергийните разходи на домакинствата могат да бъдат значителни, особено в региони с високи нива на енергийна бедност, какъвто е ЦИЕ, където енергийните разходи на домакинствата вече надхвърлиха с 6,3% очакваната стойност за 2020 г.
Изискванията на директивите за енергийна ефективност и енергийните характеристики на сградите и очакваните изменения на българското законодателство ще бъдат представени от ЕнЕфект, АУЕР, МРРБ и Хабитат България утре в деня на триалога по време на събитието „Без вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата“, което ще се проведе в Launchee (ЦУМ) в София от 12:00 часа.
