Конституционният съд отхвърли спорните текстове в ЗУТ за изграждане на публична инфраструктура

44

Разпоредбите бяха оспорени от омбудсмана по настояване на Камарата на архитектите в България


Снимка: Citybuild

Конституционният съд (КС) отхвърли като противоконституционни двете спорни разпоредби в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които задължават инвеститорите да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си. Става дума за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ. Двата текста влязоха за разглеждане в Народното събрание между първо и второ четене на ЗУТ в началото на годината. Тогава Камарата на архитектите в България (КАБ) възрази остро срещу тях, като сезира президента Румен Радев, който наложи вето. Въпреки това промените бяха приети в края на 44-то Народно събрание. През юни те бяха оспорени в Конституционния съд от омбудсмана Диана Ковачева, която КАБ сезира с подкрепата на другите браншови организации в сектора.

Първата обявена за противоконституционна разпоредба от ЗУТ – чл. 148, въвежда изискването разрешенията за строеж да се издават само при приложена улична регулация. В този случай е задължително земята под основната улица към обекта да бъде общинска собственост. За тази цел е необходимо да са приключили процедурите по отчуждаване на частните имоти, върху които ще се изграждат улиците. Това означава, че бизнесът и частните собственици ще бъдат принудени да изкупуват частите от имоти, попадащи в уличната регулация с цел предоставянето им на общината, както и да инвестират в изграждането на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.

От Конституционният съд напомнят, че срокът за започване на отчуждителните процедури за имотите, определени в подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, е 10 години от влизането в сила на съответния план. „Прилагането на уличната регулация е изцяло задължение на общината, като срещу бездействието й собствениците на засегнатите имоти не могат да предприемат никакви мерки. Те не могат да извършват самостоятелно и действия за прилагането на тази регулация, защото никъде в закона не е предвидена такава възможност“, пише в решението на КС.

В чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ, който КС също отменя, е предвидено строежите да не се въвеждат в експлоатация, ако "не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен/урегулиран поземлен имот". Според бранша по този начин общината прехвърля задълженията си по осигуряване на необходимата инфраструктура върху инвеститорите.

Въвеждането на тези ограничения блокират привличането на инвестиции и развитието на населените места. Възможен резултат е поставяне в безизходица на дребните собственици в полза на предприемачи с по-голям финансов ресурс. Освен това новите разпоредби превръщат собствениците на имоти в заложници на бездействието на общинските власти. От тази гледна точка, забраната не решава проблема с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава”, смятат от КАБ.

Конституционният съд намира, че двете разпоредби нарушават принципите на правовата държава за гарантиране и неприкосновеност на частната собственост, поради което ги обявява за противоконституционни. Пълният текст на решението можете да откриете тук.

Коментарът на Направление "Архитектура и градоустройство" беше цитиране на статия в Lex:

“Как обаче ще бъде защитено конституционното право на всички останали граждани на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 15 от Конституцията), когато в резултат на извършеното строителство без улица и техническа инфраструктура бъдат принудени да понасят не само битови неудобства, но и замърсяване на жизненото им пространство?“, питат трима конституционни съдии.

Влахов, Илиев и Анастасов застъпват тезата, че чл. 148, ал. 16 ЗУТ предвижда един минимум, който да обезпечи правото на гражданите на здравословна и безопасна околна среда в процеса на застрояване на градовете. И изтъкват, че законът не изисква, за да се издаде разрешение за строеж, да са изградени общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и отклоненията от тях, както и изобщо да е изградена самата улица, а единствено общината да е станала собственик на терена, отреден за улица, като гаранция, че такава реално ще има.

Те се съгласяват с мнозинството, че чл. 148, ал. 16 ЗУТ не стимулира общините да предприемат действия по прилагането на уличната регулация. „Само че и с обявяването на тази уредба за противоконституционна такъв стимул няма да е налице, за сметка на което ще има изградени строежи, които не само ще поставят гражданите в неблагоприятни условия на живот и ще причиняват замърсяване на околната среда, но и ще бъдат източник на потенциални конфликти между различни групи собственици. Най-общо казано, в резултат задоволяването на частния интерес на един или неколцина ще се отрази неблагоприятно на правата на общността (при това – не само собственически, но и такива с ранг на по-висша конституционна ценност), в което определено не виждаме никаква пропорционалност“, пишат тримата.

И поставят въпроса – „Ако собственикът ще може да строи в имота си само на база на предвижданията в ПУП за изграждане на улица или път, без юридически да е сигурно, че такива ще има, какво е значението на урегулирането на териториите и защо да не може по същия начин да се строи където и да е – в ниви, ливади и гори?“. Те обръщат внимание, че по закон „квартал“ е „урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти“. „Оказва се, че щом юридическата гаранция за изграждане на улица е без значение за възможността да се строи, „квартал“ може да се обособи във всеки земеделски масив. В крайна сметка, действителността ни предлага достатъчно уродливи гледки на брутално незачитащо както природата, така и формалните правила и норми строителство – до степен да изглежда, че в това отношение „фактическото“ се е превърнало в „нормативно“, заявяват Влахов, Илиев и Анастасов.“

ОЩЕ НОВИНИ

В Бургас е готова четвърта лодкостоянка, която се намира в местността Ъгъла до солниците

В Бургас е готова четвърта лодкостоянка, която се намира в местността Ъгъла до солниците

Тя е ще е сезонна и е предназначена за малки рибарски лодки, а капацитетът е за 20 плавателни съда с дължина 6,5 метра

Предстои дискусия за съвместяването на жилищни и производствени територии

Предстои дискусия за съвместяването на жилищни и производствени територии

Събитието на 25 април в София е организирано от Съюза на урбанистите в България

Нов открит паркинг с 1 000 места ще има летище София през есента

Нов открит паркинг с 1 000 места ще има летище София през есента

Той ще включва и места за електрически автомобили със зарядни станции

Община Варна организира обществено обсъждане на инвестиционния проект за разширяване на булевард "Цар Освободител"

Община Варна организира обществено обсъждане на инвестиционния проект за разширяване на булевард "Цар Освободител"

Пътната артерия е една от най-натоварените в града, а в плана е заложено още реализация на градска железница северно от него

Завърши строителството на новия мост на пътя Царево – Ахтопол

Завърши строителството на новия мост на пътя Царево – Ахтопол

Наводненията миналата година компрометираха старото съоръжение, а по трасето преминава целият трафик към Южното Черноморие

"Спаси София": Трамвайно трасе ще бъде изградено между пл. "Св. Неделя" и пл. "Възраждане"

"Спаси София": Трамвайно трасе ще бъде изградено между пл. "Св. Неделя" и пл. "Възраждане"

Така според партията ще се осигурят нови удобни връзки на трамваите, повече гъвкавост на системата и повече удобства за пътниците