Конституционният съд отхвърли спорните текстове в ЗУТ за изграждане на публична инфраструктура
Разпоредбите бяха оспорени от омбудсмана по настояване на Камарата на архитектите в България
Снимка: Citybuild
Конституционният съд (КС) отхвърли като противоконституционни двете спорни разпоредби в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които задължават инвеститорите да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си. Става дума за чл. 148, ал. 16 и чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ. Двата текста влязоха за разглеждане в Народното събрание между първо и второ четене на ЗУТ в началото на годината. Тогава Камарата на архитектите в България (КАБ) възрази остро срещу тях, като сезира президента Румен Радев, който наложи вето. Въпреки това промените бяха приети в края на 44-то Народно събрание. През юни те бяха оспорени в Конституционния съд от омбудсмана Диана Ковачева, която КАБ сезира с подкрепата на другите браншови организации в сектора.
Първата обявена за противоконституционна разпоредба от ЗУТ – чл. 148, въвежда изискването разрешенията за строеж да се издават само при приложена улична регулация. В този случай е задължително земята под основната улица към обекта да бъде общинска собственост. За тази цел е необходимо да са приключили процедурите по отчуждаване на частните имоти, върху които ще се изграждат улиците. Това означава, че бизнесът и частните собственици ще бъдат принудени да изкупуват частите от имоти, попадащи в уличната регулация с цел предоставянето им на общината, както и да инвестират в изграждането на прилежащата инфраструктура, което по принцип е ангажимент на общинската администрация.
От Конституционният съд напомнят, че срокът за започване на отчуждителните процедури за имотите, определени в подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, е 10 години от влизането в сила на съответния план. „Прилагането на уличната регулация е изцяло задължение на общината, като срещу бездействието й собствениците на засегнатите имоти не могат да предприемат никакви мерки. Те не могат да извършват самостоятелно и действия за прилагането на тази регулация, защото никъде в закона не е предвидена такава възможност“, пише в решението на КС.
В чл. 178, ал. 3, т. 5 от ЗУТ, който КС също отменя, е предвидено строежите да не се въвеждат в експлоатация, ако "не са изпълнени мероприятията по изграждане на улици, пътища или алеи, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен/урегулиран поземлен имот". Според бранша по този начин общината прехвърля задълженията си по осигуряване на необходимата инфраструктура върху инвеститорите.
“Въвеждането на тези ограничения блокират привличането на инвестиции и развитието на населените места. Възможен резултат е поставяне в безизходица на дребните собственици в полза на предприемачи с по-голям финансов ресурс. Освен това новите разпоредби превръщат собствениците на имоти в заложници на бездействието на общинските власти. От тази гледна точка, забраната не решава проблема с транспортната инфраструктура в урбанизираните територии, а го задълбочава”, смятат от КАБ.
Конституционният съд намира, че двете разпоредби нарушават принципите на правовата държава за гарантиране и неприкосновеност на частната собственост, поради което ги обявява за противоконституционни. Пълният текст на решението можете да откриете тук.
Коментарът на Направление "Архитектура и градоустройство" беше цитиране на статия в Lex:
“Как обаче ще бъде защитено конституционното право на всички останали граждани на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 15 от Конституцията), когато в резултат на извършеното строителство без улица и техническа инфраструктура бъдат принудени да понасят не само битови неудобства, но и замърсяване на жизненото им пространство?“, питат трима конституционни съдии.
Влахов, Илиев и Анастасов застъпват тезата, че чл. 148, ал. 16 ЗУТ предвижда един минимум, който да обезпечи правото на гражданите на здравословна и безопасна околна среда в процеса на застрояване на градовете. И изтъкват, че законът не изисква, за да се издаде разрешение за строеж, да са изградени общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и отклоненията от тях, както и изобщо да е изградена самата улица, а единствено общината да е станала собственик на терена, отреден за улица, като гаранция, че такава реално ще има.
Те се съгласяват с мнозинството, че чл. 148, ал. 16 ЗУТ не стимулира общините да предприемат действия по прилагането на уличната регулация. „Само че и с обявяването на тази уредба за противоконституционна такъв стимул няма да е налице, за сметка на което ще има изградени строежи, които не само ще поставят гражданите в неблагоприятни условия на живот и ще причиняват замърсяване на околната среда, но и ще бъдат източник на потенциални конфликти между различни групи собственици. Най-общо казано, в резултат задоволяването на частния интерес на един или неколцина ще се отрази неблагоприятно на правата на общността (при това – не само собственически, но и такива с ранг на по-висша конституционна ценност), в което определено не виждаме никаква пропорционалност“, пишат тримата.
И поставят въпроса – „Ако собственикът ще може да строи в имота си само на база на предвижданията в ПУП за изграждане на улица или път, без юридически да е сигурно, че такива ще има, какво е значението на урегулирането на териториите и защо да не може по същия начин да се строи където и да е – в ниви, ливади и гори?“. Те обръщат внимание, че по закон „квартал“ е „урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти“. „Оказва се, че щом юридическата гаранция за изграждане на улица е без значение за възможността да се строи, „квартал“ може да се обособи във всеки земеделски масив. В крайна сметка, действителността ни предлага достатъчно уродливи гледки на брутално незачитащо както природата, така и формалните правила и норми строителство – до степен да изглежда, че в това отношение „фактическото“ се е превърнало в „нормативно“, заявяват Влахов, Илиев и Анастасов.“