Дискутираха необходимостта от нова национална политика за опазване на храмовото наследство
15
Участниците в международна кръгла маса поставиха въпроса за по-тясно сътрудничество между държавата, местните власти, религиозните институции и професионалната общност
На 2 октомври в Брацигово се проведе институционална кръгла маса на тема „Храмовете – архитектурно и духовно наследство през вековете. Опазване и адаптация на храмовете в съвременния свят“. Събитието беше централен акцент в петото издание на Международния форум „Брацигово – Каменният поток на времето“. В основата на инициативата е разбирането, че опазването на храмовете не може да бъде разглеждано единствено като техническа задача по възстановяване на сгради, а като дългосрочна обществена отговорност, съобщиха от Камарата на архитектите в България.
От отделните реставрационни проекти към цялостна политика
Един от основните въпроси, поставени в тематичната рамка на дискусията, беше необходимостта от преодоляване на фрагментирания подход към опазването на храмовото наследство в България. Особено внимание беше предвидено за възможностите за усъвършенстване на нормативната уредба и административните процедури при консервационни, реставрационни и ремонтни дейности в храмове със статут на недвижими културни ценности.
Сред поставените за обсъждане въпроси беше и възможността за създаване на специализирано експертно звено към Министерството на културата и/или Националния институт за недвижимо културно наследство, което да подпомага подготовката, съгласуването и реализирането на проекти, свързани с храмови сгради.
Арх. Слави Славов, ръководител на Регионалния инспекторат за опазване на културното наследство за Южен централен район към Министерството на културата, постави акцент върху разминаването между нормативната уредба и реалните практики при опазването на храмовете в България. Той открои проблемите с недостатъчния административен капацитет, тромавите процедури за съгласуване и липсата на ефективна координация между държавата, местните власти и Българската православна църква.
Чрез конкретни примери арх. Славов илюстрира как нерегламентирани ремонти и неподходящи строителни материали могат да доведат до необратима загуба на историческа автентичност. Като възможно решение той посочи децентрализацията на експертните структури и въвеждането на ускорени процедури за аварийни намеси, представяйки успешния регионален модел във Франция. Наред с проблемите беше откроен и положителният пример на храм „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ в Хасково, доказващ значението на доброто сътрудничество между църковните настоятелства, реставраторите и институциите.
Устойчивото финансиране – ключово предизвикателство
Възможностите за европейско финансиране бяха представени от Стефан Спасов, началник на отдел „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) в Министерството на земеделието и храните. Той акцентира върху ролята на местните общности и инициативни групи в съхраняването на културно-историческото и духовното наследство. За програмния период 2023–2027 г. са одобрени 97 местни инициативни групи, обхващащи 187 общини, с общ финансов ресурс от близо 350 млн. евро. Особено внимание беше отделено на предвидените над 3,7 млн. евро за възстановяване, реставрация и ремонт на храмове, както и за благоустрояване на прилежащите пространства и популяризиране на местното духовно наследство. Представените механизми позволяват финансиране до 100% на проекти на стойност между 25 000 и 200 000 евро, разкривайки конкретни възможности за подкрепа на местните общности в усилията им за съхраняване на храмовото наследство.
Поддръжката и реставрацията на исторически храмове често изискват значителни инвестиции, специализирани технологии и участието на висококвалифицирани специалисти. Това поставя сериозни предизвикателства пред религиозните общности и местните власти, особено в по-малките населени места. В тази връзка тематичната програма предвиждаше обсъждане на възможностите за разработване на целеви национални и европейски механизми за финансиране, както и на специализирани програми за храмове с висока архитектурна, историческа и културна стойност.
Особено значение има възможността средствата да бъдат насочвани не само към аварийни ремонти, но и към превантивна консервация, периодична поддръжка, архитектурно заснемане, 3D лазерно сканиране, конструктивно обследване и подготовка на качествени инвестиционни проекти.
Международният опит като основа за нови решения
Участието на специалисти от България, Италия, Румъния и Мароко даде на събитието международен контекст, в който различни подходи към опазването на храмовата архитектура могат да бъдат съпоставени и адаптирани към българските условия. Особено място в програмата имаше италианският опит в реставрацията и управлението на културното наследство, представено от директора на Асоциация на реставраторите в Италия – арх. Андреа Грилето. Той акцентира на иновациите и съвременните методи за експониране на културното наследство на храмовете.
В рамките на същия ден бяха включени специализирани презентации, посветени на катедралата Дуомо в Милано, представена от инж. Франческо Канали – директор на реставрационния отдел на Дуомото в Милано и кариерата за добиване на мрамора за нея. Той представи и важната политика на самоуправление и независимост на знаковите обекти в Италия, което позволява дългосрочна политика и план за управление от постоянен екип, отговарящ за съответния обект.
Сред международните експерти, включени в програмата беше инж. Винченцо Калванезе, директор на техническия отдел на Археологическия парк в Помпей, Италия. Неговият професионален опит е свързан с едно от най-значимите археологически пространства в света, където опазването на материалното наследство трябва непрекъснато да се съчетава с изискванията за конструктивна безопасност, достъпност, обществено използване и устойчиво развитие.
Помпей представлява пример за съвременен подход, при който археологическият обект не се разглежда единствено като съвкупност от руини, нуждаещи се от реставрация, а като живо културно пространство с възможности за образование, научни изследвания, събития и международно сътрудничество. Особено важен аспект от този модел е преминаването от отделни реставрационни намеси към системна политика за превантивна консервация, наблюдение на състоянието на историческите структури и дългосрочно планиране на необходимите инвестиции.
Опитът на Помпей показва и възможностите за изграждане на нови партньорства, при които публичното управление, научната експертиза, частните инициативи и културният туризъм могат да допринасят за устойчивото развитие на археологическите обекти. Този подход има особено значение за България, където множество храмове и исторически комплекси се нуждаят не само от реставрационни дейности, но и от цялостни модели за управление, поддръжка и обществено включване.
Важен акцент и обмяна на добра практика бе и катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция, презентирана от арх. Беатриче Агостини – ръководител на реставрационния отдел и арх. Мара Ланди.
Необходимост от образование и подкрепа за местните общности
Важен аспект на темата беше и необходимостта от повишаване на информираността на собствениците и стопаните на храмовете относно специфичните изисквания при намеси в недвижими културни ценности. Дори когато ремонтните дейности са предприети с намерението да бъде съхранена дадена сграда, липсата на специализирана експертиза може да доведе до необратима загуба на автентични архитектурни елементи, стенописи, декоративни детайли и исторически строителни материали. Затова сред обсъжданите направления беше необходимостта от практически насоки и обучения за духовните лица, църковните настоятелства и местните общности.
Тяхната роля е съществена не само за ежедневното поддържане на храмовете, но и за навременното разпознаване на рисковете, подготовката на инвестиционни инициативи и взаимодействието с компетентните институции.
Източник на снимките: КАБ. Автор: Иво Орешков
Брацигово като място за диалог между традицията и бъдещето
Изборът на Брацигово за провеждането на подобен международен разговор носи особена символика. Градът и неговата архитектурно-строителна школа са неразривно свързани с развитието на българската възрожденска архитектура и с майсторските традиции, оставили забележителни следи в строителството на храмове и обществени сгради. Именно тази историческа приемственост превръща форума в естествена среда за среща между традиционното строително знание, съвременните реставрационни практики и институционалната отговорност към културното наследство.
Още от създаването си през 2021 г. форумът „Брацигово – Каменният поток на времето“ се развива като платформа за сътрудничество между професионалната общност, институциите, академичните среди и местните общности. Петото му издание разшири този подход, като постави във фокуса не само архитектурните характеристики и художествената стойност на храмовете, но и въпросите за тяхното управление, финансиране и бъдещо съхраняване. Следващата важна стъпка е тези теми да бъдат превърнати в конкретни инициативи, партньорства и предложения за подобряване на политиките за опазване на недвижимото културно наследство.
За повече информация: www.forum-bratsigovo.bg.
