Международната конференция INTERARCH 2026 през октомври ще акцентира върху европейските политики в архитектурата

282

Темата касае иновативен и холистичен подход към регенерацията и устойчивата трансформация на изградената среда и ландшафта


Международната конференция INTERARCH 2026 има за цел да развива общата мисия на архитектите – да изграждат мостове между хората, да насърчават диалога, да създават устойчиво бъдеще и да проектират по-високо качество на живот за всички.  Събитието се организира от Съюза на архитектите в България в партньорство с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и с подкрепата на Камарата на архитектите в България, както и на редица национални и международни институции. Поводът са две значими годишнини: 45 години от първото Световно триенале на архитектурата INTERARCH, създадено по инициатива на Съюза на архитектите в България през 1981 г., както и 85 години от създаването на Университета по архитектура, строителство и геодезия.  

Отразявайки богатото културно разнообразие на Европейския съюз, редица държави членки вече са приели цялостни европейски политики в областта на архитектурата, като част от тях са въвели и нови модели за управление на процесите по архитектурно и градоустройствено проектиране. България също започва да регулира тези процеси, отчитайки ключовата роля на качествено изградената среда и нейните публични пространства за икономическия растеж, социалното приобщаване, устойчивостта към климатичните промени и културното развитие. 

В цяла Европа се реализират множество политики и инициативи, основани на холистичен и ориентиран към културата подход, който поставя качеството на архитектурния и градоустройствения проект в центъра на общественото развитие. Европейските политики са насочени към насърчаване и реализиране на добре проектирана жизнена среда, качествено и достъпно жилищно строителство, устойчивост и адаптация към климатичните промени, създаване на качествени обществени пространства, ефективно управление на водните ресурси, ограничаване на въглеродните емисии и отпадъците, както и към прилагането на приобщаващо градско планиране. Те се основават на холистичен подход, чиято цел е изграждането на устойчиво общество с високо качество на живот и благосъстояние за всички.  

В съответствие с принципите на Новия европейски Баухаус, тези политики следва да допринасят за по-голямата свързаност, привлекателност и устойчиво развитие на градската среда, като същевременно укрепват местната идентичност на градовете и техните квартали.  

Новият европейски Баухаус (New European Bauhaus – NEB) е европейска политическа и финансова инициатива, която насърчава решения, които са не само устойчиви, но и красиви и приобщаващи, като същевременно уважават разнообразието на местата, традициите и културите в Европа и извън нея.  

INTERARCH 2026 има за цел да свърже политиките с практиката и да допринесе за оформянето на бъдещето на изградената среда в Европа и България, както и за утвърждаването на процеси, основани на качеството, през целия жизнен цикъл на архитектурните проекти. Повече информация за INTERARCH 2026 може да намерите тук.

ОЩЕ НОВИНИ

В град Левски започна изграждането на музей на актьора Георги Парцалев

В град Левски започна изграждането на музей на актьора Георги Парцалев

Новият културен център ще бъде пространство с технологии за виртуално, звуково и сетивно преживяване с цел пресъздаване на усещането от живата сцена

Отвори обновеният Дом за стари хора "Гергана" във Варна

Отвори обновеният Дом за стари хора "Гергана" във Варна

Модернизацията обхваща четирите сгради на комплекса с обща разгъната застроена площ от 4 884 квадратни метра

Още година за завършване на Младежки център София

Още година за завършване на Младежки център София

Сградата в жк „Надежда 2“ на ул. "Свети Никола Нови" 22 има акт 14 и предстоят последващи дейности по затваряне на фасадата и довършване на ремонта

Началното училище "Климент Охридски" в Пловдив има нов корпус и обновена сграда

Началното училище "Климент Охридски" в Пловдив има нов корпус и обновена сграда

Проектът е реализиран по Националния план за възстановяване и устойчивост, а финансирането е осигурено чрез средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, държавния бюджет и съфинансиране от бюджета на Община Пловдив