На финален етап е подготовката на Стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030
142
Очаква се през декември проектът ѝ да бъде публикуван за обществено обсъждане
Снимка: МРРБ
Стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 бе представена на заседание на националната работна група за нейното разработване в събота. Подготовката ѝ е на финален етап. Окончателният вариант на документа се очаква да бъде публикуван за обществено обсъждане в началото на декември. Това стана ясно на проведена работна среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тя бе открита от заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството Поля Занева-Димитрова и Десислава Георгиева.
Заместник-министър Димитрова обърна внимание на необходимостта от трансформация на строителния сектор като неразделна част от европейската икономика и нейната цифровизация, която е от основните политики на Европейския съюз. Цели се постигане на по-бързи темпове в строителството, по-качествено проектиране, достъпни домове, намалено енергопотребление, както и по-високо качество на живот. Всички държави-членки на ЕС работят усилено за трансформация на строителните си сектори, като националната политика на страната ни не прави изключение. Вече са разработени определени стратегически документи и решения на Министерския съвет, сред които Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г., Интегриран план в областта на енергетиката и климата на България 2021-2030, Националния план за възстановяване и устойчивост 2022-2026 (НПВУ). Работата по разработването на стратегията е започнала още през 2020 година със сформирането на работната група за въвеждане на строително-информационно моделиране (СИМ) за целия жизнен цикъл на строежите, поясни тя.
Стратегията за цифрова трансформация е важен елемент от Националния план за възстановяване и устойчивост. Реформа, която ще отключи инвестиции, които могат да бъдат направени в строителния сектор от гледна точка на цифровизация, каза заместник-министър Десислава Георгиева. Тя припомни, че дигитализацията е от главните стълбове на НПВУ, а ЕС се насочва към по-зелена политика във всяка сфера на обществената дейност.
Националната стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 г. е насочена към цифровизацията на целия отрасъл. Стремежът е постигането на по-ефективни административни услуги, по-високо качество на строителството, по-бързи темпове на проектиране и строителство, намалено енергопотребление при изпълнение на процесите на строителство и при управление на вече създадените материални активи, както и намаляване на екологичния отпечатък, който секторът оставя върху природата.
Дългосрочната цел на цифровата трансформация е чрез цифровизация и управление на застроената среда да допринесе ефективно за реализацията на европейските и националните политики за зелена, дигитална, устойчива екосистема, цифрова икономика, енергийна ефективност, кръгова икономика, неутралност по отношение на климата, устойчиво използване на ресурсите, демографски промени, привлекателни работни места, образование, обучение.
Краткосрочна цел на стратегията е създаване на условия за цифрова трансформация на строителния сектор за повишаване неговата ефективност, конкурентоспособност и устойчивост, както и изграждане на по-привлекателна инвестиционна среда, осигуряваща равни възможности за всички, в т.ч. равнопоставеност на жените и мъжете.
В стратегията е направен анализ на сектора по отношение на икономическата среда, пазар на труда, технологична среда, регулаторна рамка, технологични аспекти, политически фактори. Той е базиран на данни от последния доклад на Европейската комисия, която наблюдава строителните сектори в държавите-членки и прави тяхното сравнение и анализи. Основава се и на анализи, предоставени от изпълнителя на проекта за въвеждане на СИМ.
По време на заседанието бяха разгледани предизвикателствата и положителните предпоставки за трансформирането на строителния сектор, определени с анализа. Необходимо е например изграждане на централизирани системи за обмен на информация, обща среда на бази данни, електронни системи за административни услуги и нормативна база, определяща стандарти и правила за работа с електронните услуги и системите, които ги позволяват. Сред добрите предпоставки са наличието на единен основен приоритет на европейска и национална основа за развитие на цифровите технологии и навлизането им в строителния сектор, възможности за финансиране от европейските фондове и програми на дейности за цифровизацията, наличието на национална политическа рамка, определяща визията за развитие на сектора.
Визията на стратегията е трансформация на строителния сектор чрез ново поколение цифрови технологии в ресурсно ефективен икономически сектор и създаване на условия за цифровизация и управление на застроената среда, за постигане на европейските и национални цели, свързани с опазването на околната среда и на неутралност по отношение на климата.
Внедряването на цифрови технологии, създаването на бази данни и дигитална трансформация на предприятията са насоките, които ЕК очертава за постигане на целите на стратегията. В момента се работи за развитие на цифровите технологии по отношение на събиране на данни, автоматизиране на процесите и цифрови данни и анализи.
По време на срещата се очерта значението на цифровизацията на устройствените планове и кадастър, на технически и енергийни паспорти на съществуващите и новите строежи. Необходима е интеграция на натрупаната цифрова информация в единен цифров кадастър, свързване на базите данни в обща система за комуникация, организирането на национална база данни като информационен модел за застроена среда.
Обърнато бе внимание също и на важността от наличие на нормативна база, на специалисти с цифрови умения, сигурна цифрова инфраструктура и цифровизация на обществените услуги като предпоставки за постигането на цифровата трансформация.
В работната група са включени представители на министерствата на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на образованието и науката, на икономиката и индустрията и на електронното управление. В нея участват и експерти от Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Национално сдружение на общините в Република България, общини, браншови и научни организации, висши учебни заведения и др.
